Сан Марино

Една от най-старите републики в света  Сан Марино е основана през 301 г. от каменоделец на име Мариний, който заедно с малка общност от хора, отстояващи християнските си убеждения, се скрил на връх Титано. В началото била наричана „Земя на Сан Марино“, по-късно „Общност на Сан Марино“, и накрая – „Република Сан Марино“.

Като република, твърдо вярваща в свободата, Сан Марино има една от най-различните парламентарни структури в света. Винаги има по двама президенти от различни партии, а мандатът им е само шест месеца. Това позволява да има различни мнения и дискусии и по-добре се представляват интересите на населението, без да има изявена партия или лидер. Президентските коли често могат да се видят паркирани пред президентството, но в последния ден на мандата си президентът трябва да си тръгне от там или пеша, или със собствен автомобил, за да покаже, че отново става обикновен гражданин.

В страната има два календара и докато се разхождате, често може да видите две различни години или дати за различни неща. Това произтича от факта, че официалният календар на Сан Марино започва от датата на нейното основаване.

Малката държава граничи отвсякъде с Италия и е нормално да се предположи, че е част от Европейския съюз, но не е така. Тя е част от Европейския паричен съюз и използва еврото. 🙂 Населението на Сан Марино не са италианци, а санмаринци и много се гордеят с това. И макар, че няма затворени граници емиграцията е много трудна и държавата не допуска двойното гражданство.

Сан Марино е толкова малка държава, че разстоянието от север на юг възлиза на 12 километра – приблизително колкото от центъра на София до летището. А броят на жителите е едва около 30 000 души. В затвора на Сан Марино, помещаващ се в едно от крилата на някогашен манастир, през годините се е случвало да има един-единствен затворник. Той се е чувствал като на безплатен курорт, тъй като са му носели храна от близък тузарски ресторант.

Кухнята на Сан Марино е много подобна на кухнята на региона Емилия-Романя, тъй като на практика се намира изключително близо. Има и ястия, които са типични за Сан Марино. Популярните тортелини, pasatelli (бульон), талиателе, лазаня, равиоли, канелони, паста “strozapetti” са абсолютна италианска класика, която се хапва с удоволствие и в Сан Марино. Други забележителни ясрия са печен заек с копър, печено пиле с билки, печена яребица в различни сосове, миди, телешки котлети, кюфтета, разнообразни “mutfuls” с три вида месо и римски миди.

За мезе към питиетата обикновено се сервират с “pyada” (хляб, като пита хляб), полента и отличните местни сирена. Едно ястие рядко се вижда на масата днес, но някога е било много популярно за санмаринци- супа от боб със свинска кожа.

Известна торта от Сан Марино е “Torta Tre Monti” („Торта на трите планини/кули“). В името ѝ има препратка към трите кули на Сан Марино. Те най-често попадат в обективите на фотографите и са се превърнали в емблема на страната. Дори присъстват на флага ѝ. “Torta Tre Monti” е вафлена торта, покрита с шоколад. Друг популярен десерт е “Torta Titano” – десерт на пластове, приготвен с бисквити, лешници, шоколад, сметана и кафе, вдъхновен от планината Монте Титано. “Bustrengo” е друга торта, която се приготвя през цялата година, но е особено популярна през празничния коледен период. Традиционно тя се е приготвяла на камина, в бакърен съд с капак, посипан с горещи въглени. Поради факта, че “Bustrengo” е с много богат и плътен вкус, то обикновено се сервира на малки порции, в идеалния случай с чаша сладко вино отстрани. Тортата е популярна и в Болония. Заради предстоящите празници моят избор е именно тази торта. Ето и необходимите продукти за нея:

1/2 чаена чаша царевично брашно

2 чаени чаши брашно

1 1/2 чаени чаши залчета хляб

1/2 чаена лъжица сол

3 яйца

3 супени лъжици олио

2 чаени чаши прясно мляко

5 супени лъжици мед

450 грама ябълки

85 грама сушени смокини

85 грама стафиди

кората на един лимон

кората на един портокал

Начин на приготвяне:

Смесете сухите съставки за тортата в купа.

Разбийте млякото с яйцата, меда и олиото.

Добавете ябълките, които сте нарязали на кубчета, стафидите и нарязаните сушени смокини.

Добавете и настърганата кора от портокал и лимон.

Накрая смесете сухите и мокрите съставки и разбъркайте добре.

Намазнете тава и изсипете сместа.

Печете в предварително загрята на 160 градуса фурна за 50-60 минути.

Охладете и поръсете с пудра захар за разкош.

Тората е семпла за приготвяне, но има много приятен вкус. Много добре е балансирана като сладост. На мен лично ми хареса, но не ми е достатъчно празнична за Коледа. За този празник предпочитам нещо по-пищно като съставки и вкус. Тази торта ми се струва подходяща за лек неделен десерт.

Не съм била в Сан Марино. Винаги го свързвам с едно Gran Prix през 2003, когато Шумахер излезе на пистата, кара и спечели състезанието само часове след смъртта на майка си. Беше ми тъжно да го гледам, но искрено се възхищавах на духа и стоицизма му. Малцина могат да се “съберат” в такъв момент и да постъпят като професионалисти. И той го направи. А между другото Gran Prix на Сан Марино всъщност се провежда в Имола (Италия) заради особеностите в релефа на малката държава. Но това е друга тема. 🙂

Следваща дестинация – Сен Пиер и Микелон.