Барбадос

Лято е. 🙂 В главата ми са само плажове и море. Не, че през другото време на годината бих се отказала от тях, но сега някакси във въздуха витае желанието за подобна дестинация. И на фона на моите мечти идва ред на Барбадос – най-източния остров от Карибската дъга от групата на Малките Антили. На около 400 км на север от Венецуела ни очакват златистите плажове, кристалните води на Карибите, коктейлите с ром и ритъма от музиката на Риана.

Когато през XVI век испанските конквистадори приближили с корабите си един непознат все още остров, отдалечен само на няколко мили от дъгата на Малките Антили в Карибско море, те били поразени от бреговата линия – хубави пясъчни ивици, обградени от фурми – дървета с развени от вятъра гъсти въздушни корени. Мястото било безлюдно поради отдалечеността му от останалите Карибски острови, а преминалите по-рано племена от индиански произход (идващи главно от джунглите на Бразилия ) разполагали с малки канута, неподходящи за дълги преходи. Испанците не го харесали и даже не слезли на него, но му дали име – Барбадос – заради брадите на фурмите по крайбрежието (от думата „beard” –брада). Такъв вид с впечатлението за брада давала и морската пяна, която се разстилала по кораловите рифове на бреговете.

Един век по-късно – през 1627 година, бреговете на о. Барбадос приели първите си заселници–англичаните. Европейската колонизация на Карибите остава богато архитектурно, икономическо, религиозно и културно наследство. От всички англоговорещи карибски острови, Барбадос най-добре е съхранил старите постройки в джорджиански и викториански стил. Той е наричан Малката Англия, защото в центъра на столицата му Bridgetown е издигнат местния парламент, копие на този в Лондон, но в умален вид. Тук е и статуята на адмирал Нелсън – символ на английската колониална система. За запазеното строителство от древността огромно влияние оказали и наличните природни строителни материали – кораловите варовикови скали, покриващи голяма част от острова и махагоновите гори. Дърветата били чудесен природен източник за мебели за вътрешен дизайн, декорации и произведения на изкуството.

20 години след установяването на първите английски заселници Барбадос натрупва богатства и придобива значимост изключително бързо. Захарна тръстика за първи път засажда тук  полковник Джеймс Дракс и други плантатори през 1638 г., а до средата на 1640 г. този отрасъл вече носи мощен търговски успех на острова. Когато столицата е разрушена от силен пожар през 1666 г. , а после и от мощен ураган през 1675 г., островът разполага с достатъчно богатства, за да бъде възстановен много бързо и в добър стил.

За първи път ром е дестилиран в средата на XVII век. Произведен от първите добиви на захарната тръстика, в началото той е приет като питие за по-бедните. Днес ромът на Барбадос се произвежда от сиропа при обработването на захарната тръстика – меласата. При дестилацията полученият алкохол е безцветен. Кафявият цвят идва от прибавянето на карамел. Ромът отлежава в бели дъбови бурета. Някои производители обгарят вътрешността им, за да се постигне малко „опушен” оттенък на вкуса. Действайки върху блендата на питието и варирайки с продължителността на отлежаването, се създава великолепно разнообразие.

За Карибите ромът е това, което е уискито за планинската част на Шотландия или виното за Франция. Ако робите на о. Барбадос, които първи са произвели рома преди повече от 300 години, са знаели, че това питие ще завладее света, биха поискали много отдавна свободата си. И до днес не се знае името на първия, който е решил да дестилира меласата и така е открил рома за останалия свят.

Морските дарове са основна храна, а местните рибари осигуряват голямо разнообразие от регионални риби, включващо риби-делфин (известна като махи махи), баракуда, риба wahoo(подобна на скумрията), марлин, жълта риба тон и много видове миди , Летящата риба присъства в по-голямата част от менютата на острова и се приготвя по разнообразни начини. По-авантюристично настроените туристи със сигурност ще искат да опитат “морски яйца”, които са ивица морски таралеж, а тези, които са по-предпазливи към това, което консумират, трябва да опитат рибните кексчета. Те се приготвят от осолени риба треска, подправена с различни билки и чушки, потопени в брашно и пържени.

Когато става въпрос за подправки няма как да не се сети човек за сместа, наречена Bajan Seasoning. Тя е смес от пресни билки и подправки, в това число мащерка, риган, магданоз, босилек, карамфил, черен пипер, червен пипер, сол и лук, чесън и пролетен лук. Местните ядат много популярен сандвич с летяща риба, сервиран в “coucou” чиния, направена от царевично брашно с бамя, гарнирани с пикантна смес от домати, лук и чушки.

Избрах да направя за вас нещо, което трудно мога да нарека торта, но е единственото, което изобщо успях да намеря. Честно казано с доста резерви бях, но се оказа свеж и различен десерт, а в комбинация с местна рецепта за сладолед съвсем добре се вписа в горещините тези дни. Това сладко картофено ястие/десерт традиционно се сервира в неделя или по специални поводи.

Съставки:

620 грама сладки картофи

2 супени лъжици масло

120 милилитра сок от ананас

1 чаена лъжичка канела или касия

Розова или морска сол

няколко парчета ананас

череши

2 чаени лъжички захар

Начин на приготвяне:

Сварете сладките картофи във вряща солена вода до омекване. Загрейте фурната до 180 градуса . Изцедете сладките картофи, добавете маслото, сок от ананас и канела, и намачкайте до гладкост.

Подправете с малко сол на вкус. Прехвърлете в приготвения съд за печене, който предварително сте намазали с масло. Подредете върху пая парчета ананас и череши и поръсете със захар. Печете около 5 минути, докато леко се зачерви. Сервирайте топло.

Сладолед:

1 чаша сметана

1 1/2 чаша мляко

2 жълтъка

3 супени лъжици масло

1 чаена лъжичка намачкан ананас

1/4 чаша захар

1 ч.л. смлян орех

1 супена лъжица канела

ванилия

1 чаена лъжичка сол

1 равна чаена лъжичка джинджифил

1 равна чаена лъжичка карамфил

1/4 чаша мляко плюс 1 чаена лъжичка arrowroot(вид нишесте, получено от корени на тропически растения като маниока или Maranta arundinacea) по избор

Начин на приготвяне:

Смесете сметаната с млякото и маслото и варете на средна топлина, докато започне да прави балончета.Добавете захарта и намалете топлината. Разбъркайте добре. Добавете индийско орехче, канела, джинджифил ,ванилия и сол. Добавете млякото с arrowroo или без него(както направих аз). Свалете от котлона и разбъркайте. Добавете ананасовото пюре в крема и разбъркайте. Охладете за няколко часа (около 8) във фризера като разбърквате сместа на няколко пъти, за да не се получат кристали, или поставете в машина за сладолед и изчакайте тя да направи магията си.

Ами това беше. Паят имаше вкус,  подобен на тиквения си събрат. В комбинация с пикантния сладолед  уикенд следобеда на сянка под дърветата стана по-идиличен и лежерно-летен. За първи път готвя сладки картофи и резултатът ми хареса. Понеже остана един реших да го сготвя за гарнитура. Направих го пикантен с чили, къри  и малко масло във фурната. Пак ще повторя 😉 От Барбадос толкова.

Следваща дестинация – Бахамски острови.