Северни Мариански острови

Станах нередовна с постовете си напоследък, но се надявам да ми простите. Понякога изникват непредвидени обстоятелства и не мога да намеря време и сили за торта и публикация. Понякога намирането на информация или описването на преживяно ми костват много време, нищо че избягвам да пиша дълги текстове за вас. Простете ми нередовността. Ще опитам да се върна в обичайния си ритъм възможно най-скоро. И Христос воскресе! Бъдете здрави, смирени и обичащи!

За първи път чета за доброволно присъединени територии към някоя държава. От годината, в която съм родена (1975) Северните Мариански острови стровите стават свободно присъединила се територия към САЩ. Те са 16 острова, от които пет са населени. Сайпан е главният остров и на него живее 90% от населението.

С целогодишното си лято и почти константна температура от 27 градуса островът е рай за почитателите на златистите пясъчни плажове по южното и западното крайбрежие на Сайпан и на гмуркането. Голяма част от Марианските острови са с коралов произход и около тях има много подводен живот за изследване. Съвсем наблизо до Сайпан се намира малкото островче Манагаха, известно с едни от най-красивите плажове и места за шнорхелинг на Марианските острови.

Мит е, че Марианските острови са кръстени на Марианската падина. Точно обратното. Падината е наречена Марианска, защото се намира сравнително близо до Марианските острови. От Гуам – най-големият и най-южен остров на Марианския хребет – до падината са само 300 км. Островите са открити по време на пътуванията на Магелан. Това се случва през 1521 г. Фернандо нарича островите Thieves, защото местните толкова харесват вещите на кораба, че не се свенят да ги откраднат. Но още през 1568 г. островите са преименувани в чест на испанската кралица Мария Анна Австрийска (съпруга на крал Филип IV).

Местното население чаморо населява островите от векове. В пещарата Калабера има скални рисунки на чаморо, а на плажа Агинган има останки от древни села на чаморо. На този плаж могат да се видят и останките от корабокруширала през 17-и век тук испанска галера.

Кухнята на островите е интернационална. С развитието на текстилната и туристическата индустрия на островите се заселват хора от различни народи – китайци, филипинци, тайландци, японци, корейци, американци, австралийци и други и те са повлияли на разнообразието на кухнята на островите. В днешно време на островите има много ресторанти и заведения за хранене по вкуса на всяка от тези националности.

Местните хора са много гостоприемни и ако се сприятелите с някого в Сайпан ще бъдете поканени да гостувате, където ще ви нагостят с местни ястия като червен ориз, птиче месо на скара или в кокосово мляко, царевични тортили, пикантен пилешки калагуен, апигиги (млад кокос с нишестено брашно, увито в бананов лист), тропически плодове и много други ястия.

Любима напитка местни жителие кокосово вино “туба”.

Сред националните ястия заслужава да се отбележат пържени банани; “lemai” – малки резенчета хлебно дърво, пържени в олио; всички видове ястия с бобови растения; различни салати; пайове (особено добри са вариантите с миди и скариди); палачинки, пълнени с месо и морски дарове.

Отличителният белег на кухнята на Марианските острови са сосовете и подправките, които могат да променят вкуса на всеки продукт до неузнаваемост.

Сос ” келаген” е смес от добре нарязан кокос с оцет, палмово масло, различни подправки и други съставки. Месото с този сос се пече във фурна или на скара/барбекю или се задушава.

Много местни ястия не са завършени без сос ” finadeni”- смес от соев сос, зелен лук, лимонов сок и червен пипер. Този сос е особено добър в комбинация със супи и ориз. В него се маринова телешко, птиче и свинско месо, които след това се запичат на огън.

Прости, но много вкусни ястия заслужават специално внимание: “sutang-hu” – богата супа, приготвена от птиче месо и ориз; “atolin-mais” – гъста яхния; “chalakilis” – супа, приготвена от птиче месо, лук, карамфил, ориз и кокосово мляко. Популярни ястия са: пържени телешки или агнешки ребра; ” haole“- пържено телешко; печено пиле; еленско месо със сос; свински пържоли с млади листа таро и много други цветни ястия.

На местната трапеза присъстват и различни морски дарове. популярни ястия с тях са “ла-джо” – миди с боб; бяла риба в оцет; любимото ястие на островитяните “а ла чаморо” – пикантна риба; пайове със стриди и скариди; перки на акула.

Моят избор на торта очаквано беше труден. 🙂 На него повлия това, за кои хора правих тортата. Избрах да приготвя т.нар. “Богата шоколадова торта”. С името изобщо не съм съгласна, защото съм правила торта с 900 грама шоколад и нея бих нарекла така, но вие сами преценете дали съм права на базата на необходимите продукти, а именно:

3 яйца

1 3/4 чаени чаши захар

1 чаена чаша масло

1 1/2 чаени чаши прясно мляко

ванилия

2 1/2 чаени чаши брашно

6 супени лъжици какао

1 1/2 чаени лъжици сода за хляб

1 чаена лъжица сол

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 175 градуса.

Смесете в купа брашното, содата, какаото и солта.

Разбийте маслото със захарта докато стане на крем.

Прибавете яйцата едно по едно като след всяко разбвате докато стане хомогенна сместа.

Добавете ванилията.

В маслената смес започнете да добавяте сухата смес и прясното мляко на части като ги редувате.

Печете за 40-45 минути или до готовност.

Дотук е оригиналната рецепта. Аз добавих от себе си малко разтопен бял шоколад за украса и едно импровизирано гнездо от запечен кадаиф, пълно с шоколадови яйца. Все пак е Великден. 🙂

Моето мнение е, че това е кекс според нашите разбирания за десерти. Бих го разделила на две части и бих сложила крем, за да заприлича на торта. Би се вписал крем на базата на маскарпоне, шоколадов ганаш (за шокохолиците), крем с портокалов вкус…каквото ви е на душа. 🙂 Вкусът е добър и десертът е сочен. Много върви със следобедното или сутрешното ви кафе и е добра алтернатива за нещо лесно, което да приготвите набързо, ако случайно козунаците са ви омръзнали. (На мен те по Великден никога не ми омръзват 😀 ).