Азербайджан

Азербайджан е разположен в 9 от 11 възможни климатични пояса, на кръстопътя между Югозападна Азия и Югоизточна Европа, на западния бряг на Каспийско море – най-голямото солено езеро на планетата. Именно на езерото държавата дължи своя стремглав възход и по-точно на наличието на нефт в него. Азербайджан в превод означава Земята на вечния огън. Още от древни времена на повърхността на земите там избивал газ, който горял. Това се смятало за божествен знак и хора от цял свят идвали да се поклонят. Днес може да се види  зороастрийски храм, построен около едно такова находище – Атешгах, на 30 км от Баку. Тази кавказка страна удивлява пътешествениците с уникални пейзажи, природни контрасти и наследство от древни времена, с гостоприемство, така характерно за Ориента. Оттук е минавал Пътят на коприната, тук се намират най-многобройните кални вулкани в света (350 от всички 800 в света). Скалните резервати подобно на британския Стоунхендж, дворците и кервансараите, традициите в килимарството и фолклора, и не на последно място вкусната храна допълват образа на тази азиатска страна с население малко над 9 милиона души.

Кухнята  много прилича на турската, както и на тази в съседните Армения и Грузия. Сервират се всякакви видове месо (без свинско), богато разнообразие от плодове, зеленчуци и подправки (най-вече шафран). Най-известният десерт е пахлавата /баклава/. След като приключат с храненето азерите винаги сервират чай. Към него добавят сладкиши или сушени плодове. Поднасянето на тази напитка е важна част от местната традиция, което е обичайно за Изтока. Когато още не познава, не е контактувал с даден човек, азерът казва: „Не съм пил и един чай с него“. От 1920 до 1991 година Азербайджан е част от СССР. Тортата, която избрах да приготвя изглежда е повлияна точно от този период в историята на страната, защото се усеща в нея руското влияние. Нарича се „Апшерон“. Предполагам името и е препратка към полуостров на западния бряг на Каспийско море, а може и да бъркам. Това са само мои разсъждения. 🙂

За блатовете:

6 белтъка

6 жълтъка

150 грама  захар

1/3 чаена лъжичка сода бикарбонат

1 супена лъжица оцет

ванилия

200 грама  брашно

200 грама орехи, едро смлени или нарязани с нож

За крема:

150 мл прясно мляко

20 грама брашно

300 грама омекнало краве масло

400 грама подсладено кондензирано мляко

2 супени лъжици „Бейлис“

За украса:

смлени орехи / шоколад

Начин на приготвяне:

Угасяме содата в оцета. Разбиваме белтъците докато станат с устойчиви връхчета или докато спрат да се стичат от бъркалките на миксера. Без да прекъсваме с бъркането, последователно добавяме захарта, жълтъците (един по един), разтвора от  оцет и сода и ванилията. Разбъркваме до хомогенност сместта. Брашното и орехите се смесват и се добавят на 2-3 пъти към тестото. Разбъркването тук става с дървена лъжица или шпатула без да е много енергично, за да не изкараме всичкия въздух от сместта. Полученото тесто разделяме на 2 части. Всяка от тях печем в  тава с диаметър 26 см , която сме застлали с хартия за печене, а стените сме намаслили с олио или масло. Печем в предварително затоплена на 190°С (с вентилатор на 170°С) фурна за около 10-15 минути. Опечените блатове остават светли на цвят. Оставяме ги да се охладят напълно.

В тенджера смесваме прясното мляко и брашното за крема. Варим на слаб огън, при непрекъснато разбъркване докато получим гъст крем. Покриваме го с фолио за свежо съхранение, за да не хване коричка.

Докато тази част от крема изстива разбиваме маслото с миксер до пухкав крем, а след това добавяме подсладеното кондензирано мляко и ликьора „Бейлис“. Накрая смесваме двете части на крема.

Разрязваме хоризонтално на 2 части всеки от изпечените, изстинали блатове. С помощта на ринг започваме да редуваме блат и крем докато се изчерпат, но оставяме малко от крема за измазване на борда на тортата. За украса аз използвах смес от орехи и малко тиквени семки (колкото за цвят). Оставяме тортата в хладилника за няколко часа, а най-добре за една нощ. На следващия ден сваляме ринга и с остатъка от крема измазваме стените на тортата. Аз добавих от сместта с орехите и отстрани, но вие можете да проявите въображение и да декорирате с каквото ви харесва, например с шоколад.  На мен ми се искаше да доминира ореховия вкус и заложих на семпла украса.

Еми това е. Според мнение на опиталите я тази торта е едно от най-добрите ми попадения. Ако не можете да се доверите на техните впечатления опитайте да я направите у дома. Убедена съм, че усилието си струва.

Азербайджан попадна в листата ми за бъдещи пътувания щом гледах първия старт на Формула 1 по улиците на Баку през 2016. Впечатли ме футуристичния облик на града и изобщо ударното развитие на тази държава през последните години. Сега вече прибавям и кулинарен мотив за посещение там. И задължително ще опитам в някоя местна сладкарница „Апшерон“, за да знам за себе си дали съм се справила в представянето на традиционния и вкус.

Следваща дестинация – Акротири и Декелия.