Албания

Албанците наричат своята родина Шкиперия, което означава страна на орлите. Турците я наричат Арнаутстан, а самите жители – арнаути. Албания е популярна и като страната на бункерите. По времето на Енвер Ходжа са построени над 700 000 бункера на цялата ѝ територия за защита в случай на ядрена атака, които приличат на огромни бетонни гъби. Това  е една от най-слабо познатите държави в Европа и по Средиземноморието, макар че тези земи имат богато историческо минало. Били са част от Римската империя, Византия, България, Сърбия и Османската империя. По време на втората световна война Албания е окупирана от Италия, а в следващите десетилетия силно влияние и оказва СССР. Всичко това я е превърнало в пъстра и колоритна страна, която сама по себе си е едно отражение на историята и бита в Източна Европа и особено на Балканския полуостров. Днес Албания е сред страните с най-високо ниво на грамотност на континента, но все още страда от нисък жизнен стандарт. Аз почти стигнах до нея миналата година. Ако не бях минала по правилната отбивка за манастира „Св.Наум“ в Охрид щях да се озова на граничния пункт между Македония и Албания. Мои приятели вече ходиха на море там и споделят, че плажовете са хубави, цените ниски и само шофирането там им е дошло по-стресиращо. Най-вероятно ще изпробвам в близко бъдеще тази дестинация за морски туризъм, но засега нямам лични впечатления.

Богатството и разнообразието от албанска кухня изненадва всички гости на страната. Много традиционни рецепти, които местните обичат толкова много, заемат корени в италианската, турската и арабската кухня. Разбира се, близостта на морето също оказва влияние. Специалитетът на албанската кухня е  “Кисело мляко на фурна”. И учудване, и изненада се поражда у нас българите, като хора живеещи в страна, славеща се с киселото мляко. Ние трудно си представяме такава рецепта. А каква била тайната (няма да се сетите) – крехко агнешко месо, запечено с много подправки и кисело мляко, албанците наричат “кисело мляко на фурна”. 🙂 Традиционно ястие е баницата с всякакъв вид зарзават, месо или брущула (вид вита баница със захар и орехи).

Важно място в храната на албанеца заемат млечните продукти – различни сирена, кисело мляко, айран, извара или салца (кисело и прясно мляко се смесват, прибавя се извара и се оставят да ферментират). Маслото се използва най-често при пържене. Албанска поговорка гласи, че “с масло и камъкът се яде”.Затова никак не е странно, че десерт, произхождащ от Латинска Америка се е превърнал в национално ястие в Албания. Рецепта за  „Трилече“ присъства в испанските готварски книги още през 19 век, а самата дума  „Трилече“ произхожда от сливането на испанските думи Tres и Leches, което означава три вида мляко. Сладкишът напомня на нашето реване. Покрит е с карамелена глазура, и за разлика от реването е сиропиран с два вида мляко и сметана, а не със захарен сироп. Албанците пътуват и се установяват в много чужди страни. По този начин пренасят и рецептата за този сладкиш в Турция. И въпреки, че нашата съседка се слави основно с баклавата си, този десерт е на път да вземе първенството сред местните. След толкова прочетени суперлативи нямаше как да избера друго за приготвяне от Албания. Особено като знам колко хубава е турската баклава от първо лице . 🙂

За блата :

4 яйца

¼ чаена чаша пудра захар

1 чаена чаша брашно

10 грама бакплувер

Ванилия

За сиропа:

1 литър пряно мляко

220 мл кондензирано мляко

240 мл Double cream (сметана с над 48% масленост).Не знам да се продава в България такава. Аз използвах сметана с 35% масленост

За карамела :

3 супени лъжици пудра захар

1 супена лъжица мед

220 мл сметана ( в рецептата е Heavy cream – високомаслена сметана)

ванилия

2 супени лъжици масло

110 мл прясно мляко

Начин на приготвяне:

Разделете белтъците от жълтъците. Белтъците разбийте с щипка сол и захарта на твърди връхчета. Както неведнъж съм писала купата и бъркалките да са сухи, а яйцата на стайна температура. Последователно прибавете и жълтъците. Смесете и пресейте сухите съставки. Леко и на части ги добавете към яйчената смес като бъркате отдолу нагоре с бъркалка. Сложете сместа в тава, постлана с хартия за печене, и печете 18-20 минути на 180 °C. След като блатът изстине го набодете с дървено шишче на много места, за да може да поеме заливката.

Затоплете млякото, кондензираното мляко и сметаната на котлона. Не е необходимо да завира. Основно правило при сиропиране е , ако блатът е студен заливката да е топла или обратното – топъл блат и студена заливка. Това е необходимо, за да не стане глетав сладкиша. Аз лично препоръчвам да се намалят с 1/3 количествата за заливка, тъй като не успях да използвам цялото количество. Рискувах да стане на супа, ако спазя рецептата на 100%. Това, което прочетох в много блогове е подобното и на моето впечатление, а именно –  тези съставки са твърде много. Може и да съм объркала нещо с основата на тортата, но това ще го разбера като опитам в Албания от извора „Трилече“.

Сега е време за приготвяне на карамеления сос. Карамелизирайте захарта и меда в съд с дебело дъно до цвят, който най-много ви допада. Аз лично предпочитам малко по-светлия карамел. Тъмният ми нагарча. Добавете маслото и сметаната и разбъркайте енергично с дървена бъркалка. Накрая сложете и прясното мляко и ванилията и оставете поне минута на котлона. Изсипете соса върху добре сиропираната торта. Можете да декорирате с фигурки от карамелизирана захар, малко шоколад, ядивни цветя или каквото роди въображението ви. Преди да го сервирате е необходимо да престои поне два часа в хладилник.

Това беше всичко за тази албанска вкуснотия. Не е сложно, не отнема много време. Сладкишът е приятен и лек, но чак да е по-добър от турската баклава… не мисля. Опитайте и вие и после ще говорим пак . 🙂

Следваща дестинация – Алжир.