Американски Вирджински острови

Вече сме април, но лятото все още изглежда далеч. Много от нас си мечтаят за бели пясъчни плажове, тюркоазени води, екзотични острови, умопомрачително красиви залези. Едно такова място са Американските Вирджински острови – група острови в Карибско море, които представляват извънморска територия на Съединените щати. Три са основните острови –  Сейнт Томас (там е и столицата Шарлот Амали), Сейнт Джон и Сейнт Кроа. Има и множество по-малки островчета. Архипелагът има обща площ 352 km². Открива ги Колумб, а след това дълго време за господство над тях са се борили велики сили като Великобритания, Дания, Нидерладния, Испания и Франция. Постепенно островите минават под владението на Дания до началото на 20 век, когато Съединените Щати ги откупуват за 25 милиона долара и ги превръщат в своя извънморска територия. Американските Вирджински острови са единствената част от Съединените щати, където превозните средства се движат отляво.

Основният поминък е туризъм и земеделие. Отглеждат се банани и захарна тръстика, от която правят ром. 🙂 Кораловите рифове около островите освен, че са красиви, но и служат като бариера пред океанските вълни и водите там са много спокойни като в една импровизирана лагуна. Рай за туристи с големи възможности, тъй като са скъпа дестинация. За жалост Американските Вирджински острови са в челото на една мрачна статистика. По брой убийства (49,26 на 100 000 жители) заемат четвъртото място в света. Пред тях са само Ел Салвадор, Хондурас и Венецуела.

Когато говорим за Карибите и стане дума за традиционно питие друго освен ром не ни идва на ум. Тук известна марка е Cruzan Rum, който се произвежда на остров Сейнт Кроа.

Имат и редица здравословни и плодови напитки, които се срещат на всички Вирджински острови и Карибите – плодови сокове, кокосово мляко, чай. Seamoss е популярна напитка от морски водорасли, които се варят, докато се разтворят и след това се смесват с мляко и подправки. Mauby се получава при варенето на кората на мауби, канела, карамфил, ванилия и анасон.

Кухнята на островите е смесица от индиански, европейски и африкански влияния. Местното индианско население използвало маниока и знаело как да прави хляб от нея. Европейците донасят нови храни като говеждо, лук, чесън и пшеница. Те също така донасят много хранителни продукти, които днес са синоним на островите като хлебни плодове, лимони, манго и захарна тръстика. С вноса на африкански роби идват нови култури като бамя и нови стилове за готвене. От Америка пък идват боба, царевицата, картофите и различните видове чушки. С премахването на робството много от работната ръка изоставя островите в търсененто на щастие другаде. Настава недостиг и европейците започват да използват индийски и китайски работници. С тях идват нови стилове на готвене и кърито става много популярно за карибската кухня.

В днешни и предишни времена обикновено най-добрите готвачи са по-възрастните жени в общността. За точни рецепти почти не може да става дума – малко от това, малко от онова, щипка любов и накрая поредния кулинарен шедьовър, измайсторен с пресни и вкусни съставки. Рибна супа се яде за закуска, обяд и вечеря. Callaloo супата е друго популярно ястие. Нейни съставки са листата от dasheen (растение, което много прилича на трилистника), смесени с бамя, местни билки и често различни меса или морски храни. Гарнитурите включват ориз и грах, сладък картоф, пържени банани, корена на dasheen, сладък картоф, маниока, боб и леща.

Избрах да направя за вас “Johnnycake”. Journeycakes, johnnycakes, heecakes, ashcakes, jonikins, Shawneecake и jannock тортата са имена за плоски хлябове от царевично брашно, които са ползвани като храна по време на пътуване и са били удобни за носене в дисаги до седлото. Тази рецепта не би могла да покрие тези изсквания, освен, ако не искате да се сдобиете с голяма, покрита с лепкава сладост чанта. В староанглийския jannock означава честен и справедлив. Оттам и произхода на име за скромната царевична торта, която може да се разглежда като „приятен“ и „щедър“ подарък за пътниците. Както при много рецепти, ние ги украсяваме далеч отвъд обичайния им произход. Опитваме се да ги направим по-интересни или да използваме налични съставки. Тази рецепта е пример за това. Ябълките и червените боровинки правят от царевичния хляб един вкусен и не прекалено сладък десерт, който със сигурност не е скучен.

За тортата:

1 чаена чаша захар

1/3 чаена чаша масло

1/3 чаена чаша плюс 3 супени лъжици ябълков сайдер

1 1/2 голяма обелена ябълка, нарязана на резени с дебелина 0.5 см

1 чаена лъжичка пресен лимонов сок

1/3 чаена чаша сушени боровинки

2 големи яйца

1/3 чаена чаша пълномаслено мляко

245 грама царевичен микс за мъфини

Тъй като се наложи да адаптирам рецептата спрямо наличните продукти в българските магазини приготвих сама чаревичния микс. Ето рецепта за съставките му за количество от 400 грама:

1 1/3 чаена чаша бяло брашно

1 чаена чаша царевично брашно

6 супени лъжици захар

2 супени лъжици бакплувер

½ чаена лъжичка сол

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната до 220 градуса. Намажете хубаво с масло тава с диаметър 22- 24 см. В една малка тенджера загрейте захарта и масло до кипене на средна температура, като разбърквате около 3 минути. Добавете 3 супени лъжици ябълков сайдер и варете за още една минута. Изсипете сместа в приготвената тава и оставете да изстине. В малка купа разбъркайте заедно ябълките и лимоновия сок. Подредете парчетата ябълка в кръг върху охладения карамел, припокривайки леко парчетата. Добавете и боровинките. Разбийте в купа  заедно яйцата, млякото и останалата 1/3 чаена чаша сайдер. Добавете царевичния микс. Изсипете тестото върху плодовете в тавата и внимателно го загладете с шпатула. Печете, докато дървено шишче, забодено в средата излезе чисто, за около 30 – 35 минути. Когато се опече го оставете да се охлади за 30 минути. Внимателно прокарайте нож около ръба на тавата, за да можете да извадите добре сладкиша. Обърнете тортата върху чиния за сервиране.

Това е всичко. Не отнема много време и е в категорията на съботно – неделни лакомства за семейството. Нещо леко и плодово към кафето или чая. Колкото да кажете без думи на любимите си хора, че ги обичате. 🙂

Следваща дестинация – Ангила.