Ангила

Напоследък прескачаме от остров на остров. Този път сме на съседен на Вирджинските острови – Ангила. Самоуправляваща се задморска територия на Великобритания. Общата територия е едва  91 km² , а населението – около 15 000 души. Името Ангила идва от староиспанската дума anguila, която означава змиорка и е дадено заради формата на острова от Христофор Колумб. Или поне така се смята. През 1980 година получава правото на самоуправление от Великобритания. Има си правителство и губернатор. Най-високата точка на острова е 65 метра. Почвата е суха и бедна. Няма условия за земеделие, няма природни богатства. Икономиката на Ангила се основава на туризма, офшорно управление и банкиране, застраховане и риболов. Известна е с красивите си плажове и коралови рифове.

Поради малките размери на острова и бедната почва много от продуктите за ангуилската кухня се внасят отвън. Особено популярна е морската храна (омари, лангусти, крабове, скариди, червен берикс) и козето месо, с което се правят яхнии и къри. Консумират се и птици, които се отглеждат на място, свинско и вносно говеждо. Основа на много ястия е и осолената треска, която също се внася отвън. Сред малкото произвеждани на острова селскостопански продукти са доматите, чушките, лимоните и други цитрусови плодове, лук, чесън, тиква и калало. Нишестените храни като ориз, сладки картофи, хлебни плодове, пшенично и царевично брашно са предимно внос.

Кухнята на Ангила, подобно на тази на други острови в Карибите, е смесица от традиции. Тя съчетава елементи от местното карибско готвене, испански, френски и английски влияния и силната основа на африканските традиции, тъй като най-голям процент от населението са от негроидната раса, потомци на роби, транспортирани от Африка. Голяма част от регионалното готвене е солидна и питателна храна, предназначена да нахрани работника през дългия работен ден. Въпреки това, Ангила е известна и със своята международна кухня и предлага изискана гама от по-леки ястия.

Като цяло Ангила е скъпа и луксозна дестинация, но белите пясъци, които се мият от кристално сините вълни на Карибско море, вкусната храна, коктейлите с ром и приятните температури целогодишно си струват човек да се поохарчи. Поне аз бих го сторила с голямо удоволствие. След Куба Карибите ми станаха една от любимите дестинации що се касае до природа.

Нямах кой знае какъв избор за торта, но понякога не е нужно списъкът да е дълъг, за да намериш нещо добро. Black cake – плодова торта с много ром. Съвсем по карибски. Малко късно намерих рецептата и първоначално се притесних, че няма да имам нужното време да приготвя плодовата смес, но по-нататък в рецептата прочетох за съкратен и спасителен вариант за такива като мен. Предполагам, че вкуса би бил по-наситен и автентичен, ако можех да си позволя да мариновам сушените плодове за няколко месеца, но…и така тортата се получи хубава и най-важното – беше различна от всичко, което съм правила досега. Понякога различно означава не много добър избор, но в случая този експеримент добави към любимите ми десерти още един, който съм почти сигурна, че не сте опитвали. Основно се приготвя за Коледа, а понякога и за сватби, когато към основата на Black cake се прибавя бадемова паста и кралска глазура за по-празничен вид. Всеки, който приготвя тази торта има своите тайни за това колко дълго я пече, какви подправки слага, каква текстура се опитва да получи. В рецептата, която използвах се споменват 5-6 човека, допринесли за окончателния и вид. Не съм опитвала това изкушение преди и не знам дали го приготвих добре според кулинарните традиции в Ангила, но според хората в България, които го опитаха е невероятно. Това определено ми стига като оценка. Да не сме максималисти. 🙂

За плодовата смес:

150 грама сушени сливи без костилките

150 грама сушени боровинки или касис

150 грама стафиди

70 грама череши (сушени или захаросани)

30 грама сушени плодове микс (ананас, папая, манго…)

250 мл червено вино

200 мл ром (бял или тъмен)

За карамела:

1 1/2 супена лъжица захар

1 1/2 супена лъжица червено вино

За блата:

150 грама меко масло

150 грама захар

3 яйца

сок от половин портокал

1 супена лъжица лимонов сок

ванилия

бадемова есенция

100 грама брашно

3/4 супена лъжицаа бакплувер

1/2 супена лъжица канела

1/3 чаена лъжица индийско орехче

1/4 чаена лъжица счукан карамфил

1/4 чаена лъжица джинджифил на прах

За сиропиране:

20 мл тъмен ром

20 мл черешово бренди

Начин на приготвяне:

Измийте и изсушете всички плодове. Смесете заедно в голяма купа. Поставете плодовете в блендер. Добавете достатъчно вино, за да смелите плодовете до паста.Плодовата смес не трябва да е твърде водниста. Добавете рома. Разбъркайте и оставете сместа да се накисва най-добре за 3-4 месеца, а по-добре и за повече. Ако нямате това време (както и аз) то можете да сварите плодовете с виното за около 20 минути и като изстине да добавите рома.

Направете карамел.Поставете захарта в малка тенджера. На слаб огън разбърквайте с дървена лъжица, докато започне да карамелизира. След като стане тъмно кафява добавете виното, разбъркайте и махнете от котлона. Оставете я да изстине напълно.

Направете тестото.Загрейте фурната до 150 C. Поставете хартия за печене в тавата като гледате да има и на стените.

Разбийте маслото и добавете яйцата (които са на стайна температура) едно по едно. Добавете подправките.

В отделна купа смесете всички сухи съставки. Към яйцата, маслото и подправките добавете плодовата смес. На части добавете и сухите съставки като бъркате леко и отдолу нагоре, за да не изкарате въздуха от сместа. Накрая добавете и карамела.

Изсипете сместа в тавата и печете за около 80-90 минути.Тази торта не прилича на обикновен блат, а по-скоро на пудинг. Затова трябва да се пече на ниска температура. Когато я извадите от фурната може да изглежда като варено, но не се притеснявайте, нормално е. В този момент я напръскайте с алкохолната смес отгоре,а след като се охлади я покрийте с фолио за свежо съхранение.

Ароматът е най-добър след няколко дни. Можете веднъж на ден да я овлажнявате със сместа за сиропиране. Заслужава си да чакате дотогава. 🙂

Представих ви Ангила с нейното черно бижу – Black cake. Изкушението от него е във всяка хапка и мисля, че то ще присъства на следващата ми коледна трапеза. Тогава ще го направя съвсем според традицията и ще започна с подготовката през август. За да не забравя си слагам аларма за 26 август . 🙂 Опитайте и вие. И после ми пишете / споделете. Щом аз мога да го сготвя значи всеки един от вас може.

Следваща дестинация – Ангола.