Ангола

Тази седмица сме отново в Африка. Този път в Ангола. Типична африканска държава с колониален дух. В случая португалски. През 15 век първи до бреговете на тези земи достигат португалците. Почти век по-късно близо до днешната столица Луанда се изгражда първото европейско селище. Градът се използвал като основно пристанище в търговията с роби. Намирайки се на по-лесно достъпният западен бряг на Африка, Ангола се оказала едно от местата, които дали най-много жертви в търговията с роби преди тя да бъде забранена. В годината, в която съм родена (1975) страната е обявена за независима.

Нищо, че е в Африка, Ангола има голямо водно богатство. Само най-южните и крайбрежни части са пустиня. Бреговата ивица е покрита със златист и оранжев пясък, но крайбрежието се смята за рисковано за плуване заради големите вълни и опасни океански течения, които възникват около брега. Почти цялата страна е в плата и планини. Низини почти няма. Животните са много и разнообразни заради наличието на храна и вода.

За последните двадесет години населението на Ангола почти се е удвоило и сега е около 19 милиона души. Официалната религия е християнството, а Ангола е единствената страна в света, в която е забранено проповядването на ислям. Говори се на португалски. Населението е в голямата си част тъмнокожи, европейците са едва 2% и са предимно португалци.

Културата на Ангола представлява съчетание от традициите и обичаите на местните жители със силно влияние от Португалия. Това се усеща най-силно в кулинарията. Много от ястията, които местните жители консумират се приготвят по начини, характерни за Португалия. Основно се хапват морски дарове, тъй като крайбрежието е изключително богато на риба, миди, раци, скариди. Като във всички африкански страни и тук се яде козе месо. Пилешкото също е широко застъпено. В Ангола живее мухата цеце и поради този факт животновъдството е слабо развито. Оттам и консумацията на свинско, овче и телешко месо е много ниска. В кухнята на Ангола често присъстват бобови храни, грах и ориз. В страната отглеждат и консумират банани, папая, кокосови орехи и много други тропически плодове. Най-популярни зеленчуци са картофи, сладки картофи, домати, репички, лук и чесън. В някои ястия се и добавят листа от маниока. В готвенето обикновено се използва палмово масло, тъй като то е най-разпространено тук. Анголците много често прибавят различни видове пикантни люти сосове от чесън, чушки и други към ястията.

Някои от храните, за които пише, че е хубаво да се пробват са Chikuanga (хляб направен от брашно от маниока), Mariscos cozidos com gindungo (морски дарове, най-често различни видове ракообразни, сготвени в морска вода и поднесени с ориз и ароматен пикантен сос от масло и люти чушки), Doce de ginguba (вид традиционно фъстъчно сладко) и Camarao Grelhado Piri Piri (вид вкусни печени скариди или пилешки късчета с пипер).

За торта от тази държава избрах да направя „Bolo de Guinguba“. Нямам идея как се превежда, но е торта с фъстъци. За първи път откакто пиша в този блог ми се налага да правя една торта два пъти заради провал. Но и това е част от пътя. Първата рецепта, която избрах за тортата още с прочитането ѝ звучеше странно, но реших да опитам. Еми…не се получи. Или сбърках нещо в приготвянето или съставките не бяха добре измислени. Но тортата ми се получи разочароваща. Поне аз така я намирам. Опиталите я не смятаха така, но аз реших, че не мога да я представя в блога, след като не я харесвам достатъчно. Затова се порових още и попаднах на тази рецепта, която се получи според очакванията ми.

Необходими продукти:

250 г пшенично брашно

300 грама захар

150 грама масло

4 яйца

2 чаени чаши (кафе) мляко

1 чаена лъжичка бакпулвер

1 кутия кондензирано мляко

печени фъстъци

фъстъчено масло

Начин на приготвяне:

Разбийте захарта с маслото много добре.

След това добавете яйцата (на стайна температура) и разбийте.

Накрая добавете млякото и брашното (брашното е смесено с бакплувера) и разбийте добре.

Изсипете тестото в намазнена и набрашнена тава и печете на средна температура.

Когато се опече извадете тортата от фурната, оставете да се охлади и да се отдели от стените на тавата.

Междувременно затоплете кондензираното мляко в съд на котлона и разбърквайте  докато стане кафяво. (Внимавайте да не се карамелизира).

Може да разделите блата на две и да намажете с крема от кондензирано мляко и фъстъчено масло. Може да намажете тортата само отгоре с крем както направих аз. Ваша преценка. Накрая довършете с декорация от запечени и натрошени фъстъци. Може да добавите шоколад, парчета „Сникърс“ или каквото се роди във въображението ви и би подхождало на десерта.

Докоснахме се до малка част от кулинарните традиции на Ангола.

Следваща дестинация – Андора.