Андора

Сгушена в Пиринеите между Франция и Испания се намира държавата джудже Андора. Княжеството не е част от единна Европа, но официалната парична единица е евро и има свободен режим на преминаване за граждани на Европейския съюз. Официален език е каталонският. Държавният глава на княжеството е президентът на Франция и Урхелският архиепископ, който е представител от Испания. Това я прави единствена в света държава с двама монарси. От съседните държави най-често Андора се посещава заради данъчните ѝ облекчения и заради красивата и природа. За скиорите малкото княжество е известна дестинация заради прекрасните условия за ски и сноуборд. За година през Андора преминават около 10 милиона туристи. Само за сравнение жителите на страната са около 65 000.

Малката държава си няма летище, нито жп транспорт заради планинския терен, но от Барселона с кола до нея се стига за три часа.Тя е последната независима останка от Marca Hispanica, буферната зона между християнския свят и ислямските кралства на маврите, създадена от Шарлеман. Според легендата (тъй като не са намерени писмени източници) Шарлеман дава независимост на местните овчари, след като му показали пряк път през планината при поредния поход срещу маврите. За първи документиран владетел на областта се споменава Карл Плешивия, внук на Шарлеман. По-късно, след много сблъсъци, територията става на двойно подчинение (Acte de paréage) – на светския граф на Фоа и каталунския епископ от Урхел. През 1505 г. след династичен брак Андора става испанска, след това многократно преминава от испанско под френско влияние и обратно. По-късно, след установяването на Републиката, васалната подчиненост на страната преминава от краля към Президента на Франция.
Кухнята на Андора се развива логично под влиянието на френската и каталонската кухни, така че могат да се открият много сходства с кулинарните традиции на Франция и Испания. Но това не означава, че кухнята на Андора е лишена от чар. Особено популярни са ястията с месо като най-често се използва свинското. Най-често поръчваното ястие е “La parillada”, което представлява микс от свинско, пуешко, заешко и говеждо месо, пържени колбаси и бял боб. Друго известно местно ястие е “Thrinsat” – пържен бекон с картофи и зеле, патица с ябълки и боб. Жителите на Андора обичат супа от козе сирене – escudella. Рецептата варира, но във всички случаи освен козе сирене включва няколко вида месо, зеленчуци, нахут, боб, ориз или макаронени изделия. В северната част на страната френската и италианската кухня са много популярни, така че там могат да бъдат намерени много ястия от макарони със сирене. Десертите на Андора са много вкусни. Внимание заслужава сладките мусове, палачинките, сладката сметана, състояща се от мляко, яйца и карамел, “torrijas” – хляб с мед и сметана. Тук правят отлични сладкиши с различни пълнежи, кексчета с фурми, шоколадово фондю, сладкиши. Сред плодовите десерти трябва да се опита „орехонес“ – сушени праскови, приготвени във вино със захар, „Manzanas Asadas“ – ябълки, изпечени по специален начин, плодов ориз в стил Андора.
За вас избрах да приготвя един празничен десерт, който се сервира на празника на тримата крале 6 януари, който отбелязва пристигането на тримата мъдреци. В Испания децата на този ден получават подаръци, които се приписват на тримата крале, а не на Дядо Коледа. Преди празника и преди да си легнат те оставят бисквити и вода за тримата мъдреци и камилите им.
Формата на тортата наподобява корона и традиционно се украсява със захар, захаросани плодове и бадеми. Аз реших да я променя леко, защото вчера беше Цветница и тортата трябваше да бъде в унисон с настъпващата пролет и празника. Затова я украсих с цветя. 🙂 Надявам се това своеволие да не ви подразни, а да ви покаже, че всяка една рецепта може да се промени и усъвършенства дори според конкретния повод. Само трябва да внимавате продуктите да си подхождат. Другото не е от значение.

За блата:
1/2 чаена чаша прясно мляко
2 яйца
5 супени лъжици масло
настъргана кора от един портокал
настъргана кора от един лимон
1 чаена чаша захар
4 1/3 чаени чаши брашно
29 грама прясна мая за хляб
щипка сол
1 супена лъжица вода от портокалов цвят (нямах такава и я замених със сок от портокал)
За крема :
800 грама течна сметана
200 грама бял шоколад
пудра захар на вкус

Начин на приготвяне:
Затоплете млякото, така че като потопите пръста си в него да е приятно топло, но не горещо и добавете маята в него да се разтвори. Смелете с блендера лимоновата, портокаловата кора и захарта. Разбийте яйцата, които са със стайна температура, заедно със захарта докато удвоят обема си. Добавете млякото и маята, портокаловия сок, маслото, солта и брашното и размесете поне за 10 минути тестото.
Намажете тава с диаметър между 22 и 28 см с олио и поставете тестото в нея. С пръсти оформете дупка в средата и поставете чаша, която трябва да сте сигурни, че е огнеупорна и издържа във фурната. Оставете да втаса на топло поне два часа. Ако правите класическия вариант преди да сложите тортата да се пече я намажете отгоре с масло, поръсете със захар и сушени плодове, филирани бадеми или каквото имате под ръка.
Печете в предварително загрята фурна на 200 градуса около 15-20 минути, а след това още 5 минути на 180 градуса.
Извадете блата от тавата да изстине и направете крема.

Разбийте охладената сметана със захарта до твърди връхчета. Разтопете шоколада на водна баня и след като се поохлади го прибавете към сметаната. Разбийте до хомогенност крема. Разделете блата на две с нож. Намажете с крем и сглобете тортата. Декорирайте отгоре с крем като мен или не, ако сте сложили предварително захар, захаросани плодове и ядки.

Това беше тортата от Андора. Вместо за Богоявление я направих за Цветница, но това е без значение за превъзходния ѝ вкус, който донякъде напомня за Пенетоне. Следващата седмица е Великден и вече се настройвам на вълна козунаци 😉 ,та Пенетонето е съвсем в унисон с вкусовете ми за този празник. Направете я и вие и се насладете на богатия ѝ цитрусов вкус.

Следваща дестинация – Антигуа и Барбуда.