Антигуа и Барбуда

Антигуа и Барбуда противно на името си е страна, съставена от три острова,а не от два – Антигуа, Барбуда и Редонда. Островите са разположени между Карибско море и Атлантическия океан. За Антигуа се твърди, че е островът с 365 плажа. По един за всеки ден от годината. Открити са при второто пътешествие на Христофор Колумб. Той им дава името и продължава пътешествието си. Чак тридесет години по-късно на островите се появяват първите заселници. Поради липсата на реки и честите набези на канибалите испанците не успяват да се задържат по тези земи и се завръщат в родината си. Повече от 100 години островите биват забравени от световните сили докато англичаните не предявяват претенции към тези територии. За три години успяват да заселят европейци. Местното население периодично организира набези над заселниците. Даже веднъж успяват да пленят и губернатора. Дори встъпват в съюз с Франция, за да изгонят ненавистните англичани. За година французите сменят англичаните като господари на островната държава, но след това англичаните си възвръщат териториите.
За да се изхранват англичаните отсекли тропическите гори, но не предполагали, че по този начин отнемат влагата и настъпило засушаване. Наложило се да засадят захарна тръстика и това се оказала културата, на която дълги години се основавала икономиката. Всъщност реки няма на островите, но има подпочвени води и те осигуряват питейната вода и до ден днешен. За да обработват плантациите англичаните довели роби от Африка. След премахването на робството потомците на робите съставляват по-голямата част от местното население. През 1940 година на остров Антигуа САЩ правят военна база. През 1981 година държавата получава независимост, но и до ден днешен е част от Британската общност. Начело на държавата е губернатор, назначен от кралицата. Сега няма производство на захарна тръстика. Сега държавата разчита на туризма най-вече, а туристите се наслаждават на бели пясъчни ивици, коралови рифове и екзотични гмуркания около потънали кораби.

Кухнята на Антигуа и Барбуда е смесица от африканска, френска, италианска, индонезийска и тайландска традиции. Основните продукти са царевицата и сладките картофи. За национално ястие може да се счита дукуна – кнедли от сладки картофи, брашно и подправки. Също така и ястията ку-ку, фанджи и пепепот. Ку-ку напомня на качамака и се прави от царевично брашно и бамя. Достъпни и евтини продукти. Било е просто и хранително ястие за работниците на захарните плантации. То също така е национално ястие и за Барбадос. Към него добавят печена риба или телешко месо. Когато бамята отсъства от рецептата ястието се нарича фанджи. Името “Ку-Ку” идва от оригиналния кухненски прибор, изработен от дърво, плосък и с правоъгълна форма. Ку-ку-стикът е важен за определянето на гъстотата на ястието. Друга популярна храна е Pepot – пикантна ястие от месо и зеленчуци или риба със зеленчуци. Други местни ястия са маринован ориз, омари и дукани. Местните хора пият най-вече чай и изстудени плодови сокове.
Изборът на торта не беше лесен. Отново. Най-трудно се оказа да намеря изобщо торта за тази държава. Тези прекрасни острови в Карибския басейн направо ме измъчиха. Нямат торти и това е. Не мога да се сърдя – логично е, когато имаш прекрасни плодове целогодишно да не се занимаваш с някакви сложни действия, за да си подсладиш живота. След доста проучвания все пак се намери нещо – пай с папая. В оригиналната рецепта основата на пая беше от макадамия. Не обичам тази ядка и заради това модифицирах по свой вкус рецептата. Направих си традиционна основа от маслено тесто за пая и не мисля, че сбърках. Ако все пак искате да я приготвите по оригиналната рецепта, то основата се прави от 1 1/2 чаена чаша макадамия, 1 чаена чаша кокосови стърготини и 1 супена лъжица агаве или мед. Всички съставки се смилат в блендер до хомогенност и след това се оформя основата за пая в подходящ съд. Папаята ме притесняваше като основна съставка на пълнежа, защото този плод съм го яла на много места и винаги ми е приличал на безвкусна тиква. А сега освен всичко друго трябваше да го купя в България, където не расте, и съвсем не изглеждаше обнадеждаващо положението. В крайна сметка точно в тази рецепта наличието на папая се оказа много вкусно попадение. Но стига съм обяснявала. Ето и рецептата.

За блата:
175 грама брашно
2 грама сол
7 грама захар
110 грама студено масло
60 мл ледена вода

За пълнежа:
1 1/2 чаена чаша папая, нарязана на кубчета
1/2 чаена чаша сурово кашу
1 чаена чаша кокосово масло
1 чаена чаша ананас, нарязан на кубчета
1/2 чаена чаша манго, нарязано на кубчета
1/4 чаена чаша портокалов сок
1/2 супена лъжица настъргана кора от портокал

Начин на приготвяне:

Брашното, солта, захарта и нарязаното на дребни кубчета студено масло се смилат с блендер за 15 секунди докато сместта стане на дребни трохи. Добавя се ледената вода и се пуска блендера за още 30 секунди. Така омесеното тесто се завива във фолио за свежо съхранение и се оставя в хладилника поне за час да се охлади. След като мине нужното време се разточва кора, която да покрие дъното и стените на форма с диаметър 20 см. Надупчваме дъното на кората с вилица и отново връщаме в хладилника за 15 минути. Преди печене покриваме кората с хартия за печене и върху нея поставяме бобчета, за да не позволяваме на тестото да се надигне. Печем на 200 градуса за 20 минути, след което махаме бобчетата и печем до златисто още 10 минути. Внимателно изваждаме основата на пая и докато се охлади приготвяме пълнежа.

В блендер разбиваме до гладка каша кашуто, кокосовото масло, ананаса, мангото, сока от портокал и портокаловата кора. В охладената основа на пая изсипваме кубчетата папая (аз тайничко сложих и кубчета манго, защото много го обичам 😉 ) и изливаме сместта от блендера. Заглаждаме добре и прибираме в хладилника за час.
Остана само да декорирам сладкиша. В оригиналната рецепта нямаше плодове върху пая, но аз сложих манго, ананас, киви и нещо съвсем нетипично за Карибите – ягоди. Не успях да устоя на изкушението, когато пазарувайки останалите съставки в магазина видях и най-вече усетих аромата на тези страхотни ягоди.
Така се случи, че хората, които ми гостуваха за празника и опитаха сладкиша се оказаха посетили Антигуа и Барбуда. Това, което ми казаха много ме зарадва – че определено съм постигнала карибски вкус.
Тортата е лека и много свежа. По-трудно е да намериш плодовете за нея отколкото да я направиш. Затова опитайте.

Следваща дестинация – Аржентина.