Аржентина

„За теб ще отида до края на света“. Ако чуеш тези думи от някого си щастлив човек. Или пък просто ти казва, че планира да посетите заедно Ушуая. :)Този град се води най-южното населено място в света и е част от Аржентина. Макар, че според чилийците най-южния град е Пуерто Уилямс. В Ушуая ще се насладите на красивите гледки на планински върхове, които напомнят Швейцария, ако се абстрахирате от океана наоколо. Ще можете да видите знака „Fin del mundo“ и при добро желание да се разходите до Антарктида. Да видите полегналите по множеството малки острови, маркирани с фарове „края на света“, тюлени и подскачащите наоколо пингвини. Аржентина най-често е свързвана с горещото танго и хора, изтъкани от страст. Но Аржентина е и много други неща – футбол (казват, че аржентинец може да смени нееднократно съпругата си, но футболния клуб – никога); хора, обсебени от външния си вид, които се подлагат на множество пластични операции; страната с най-много психиатри на глава от населението; страната, сменила петима президенти през 2001 година в рамките на 10 дни; родното място на действащия в момента глава на Римокатолическата църква, който някога е работил като охрана на бар в Буенос Айрес. Аржентина е и Марадона – идолът на поколения футболни фенове. Или Меси – магьосникът с топка в краката. Аржентина е и Евита Перон – жената, символ на свободата и феминизма. В страната всяка политическа партия има своя собствена марка бира, а известната паста за зъби Colgate на аржентински испански се превежда „обеси се“. Тук е роден и известният революционер от миналия век – Ернесто Че Гевара, а не в Куба, както погрешно се смята от някои. Аржентина е третият най-голям производител на говеждо месо в света, а аржентинската пържола е известна като една от най-вкусните и големи в света. Тя е един от водещите производители на вино в света още от 16-ти век, а в момента е на 5-то място по винопроизводство. Макар и огромна по територия (2,8 милиона квадратни километра), с незначителното си население от 38 милиона души, тази държава е сред рядко населените на света. А защо е така човек разбира, когато потъне във ветровития прахоляк на южната пустинна степ, наречена Патагония. Символ на географска отдалеченост и авантюристичен копнеж, тази митична земя заема площ (включително чилийската част) почти колкото Западна Европа, а се обитава от има-няма милион и половина души население. Няма как да завърша краткото описание на Аржентина без да спомена за “катаратас” – водопадите Игуасу. Какъв ли ужас и страхопочитание са изпитали Алвар Нуньес Кабеса де Вака и неговите спътници, като първи европейци, които са се изправили пред тази страховита водна лавина? Твърди се, че, когато за първи път Елинор Рузвелт вижда Игуасу възкликва „Горката Ниагара!“. Легенда разказва, че един от местните богове решил да си вземе за жена местна девойка – Наипи. Тя, обаче, побягнала с кану със смъртния си възлюбен Тароба по река Игуасу ( на местния език и-уасу значи „голяма вода“ откъдето и името на реката). Богът (като всеки бог) се разгневил на това своеволие и срязал реката на две като по този начин обрекъл двамата млади и влюбени на „безкрайно падане“. Така е, боговете не признават отказ. Извън легендите Игуасу предизвиква смесица от възхищение, тих ужас и осъзнаване на собствената ти нищожност. Кадри от него сме виждали в много кино продукции като една от тях е последния епизод на „Индиана Джоунс“. Надявам се скоро да видя с очите си всичко това, за което сега ви пиша. Може би още тази година… 😉

Но да си поговорим за храна. Аржентинците имат извънредно сериозно отношение и взискателност към качеството на храната, също като испанците и италианците. Наследството на двете средиземноморски нации върху кулинарната култура в Аржентина е ясно доловимо и до днес. Разликата между Севера и Юга е значителна – да не забравяме, че това са 3694 км разстояние и климат, вариращ от тропически до субполярен. Северните райони използват в ястията си много от древните местни продукти като царевица, маниока, батати и люти чушки, докато в Патагония ясно се чувства влиянието на заселниците от Централна и Северна Европа. Макар, че дългия повече от 5000 км атлантически бряг предполага рибата и морските деликатеси да са ценени и масово използвани всъщност иконата на аржентинската кулинария определено е говеждото месо. Години наред страната на тангото и футбола е на първо място в света по консумация на говеждо месо на глава от населението. Според последната статистика аржентинецът изяжда близо 57 кг за година и е на второ място след уругваеца. Само за сравнение –в Европейския съюз потреблението не превишава 20 кг на човек. „Ел асадо“ или „Ла париляда“ ( печеното на дървени въглища говеждо месо) е религия за всички аржентинци, били те граждани или от село. Причина за върховното качеството на аржентинското говеждо месо са стотиците хиляди квадратни километра пампас, където благородните породи говеда пасат до насита и живеят в пълна свобода, направлявани и пазени от легендарните гаучос. Честа компания на печеното месо е сосът „Чимичури“, който има стотици вариации, като понякога съставките му са повече от 20. Извън печеното на жар, някои най-емблематични за Аржентина ястия са отново с месо. Например „Пучеро“ е ястие, носещо името на котлето, в което врат различни меса, заедно със свински крачета, понякога пушена наденица, варива и зеленчуци. В креолското „Пучеро“ добавят царевица, батати, маниока и сушено месо. „Ла карбонада криоля“ (също емблема на националната кухня) е сладко-солено ястие, запечено за последните 10-ина минути в издълбана тиква и приготвяно от постно телешко месо с много ароматни подправки, зеленчуци, варива и плодове. Ястието, чието скромно име „Матамбре“ (убиец на глада) няма нищо общо с кулинарната действителност е прекрасно руло от говежда флейка с плънка.. Също като италианците и французите аржентинците обичат да хапват на закуска най-различни тестени сладости – кифли, хилядолистни печива със и без пълнежи. Но ако има десерт, който да символизира Аржентина, това е вездесъщото „Дулсе де лече“ – сгъстено и леко карамелизирано на бавен огън прясно мляко със захар и ванилия. Мажат го на филии, хапват го с палачинки и мекици, пълнят с него бухти. В моята торта също заема централно място. Избрах за вас да направя торта „Rogel“. Пластове от фини, хрупкави кори, покрити с „Дулсе де лече“, завършени с кадифен меренг. Понякога се среща и под името „Alfajor Rogel“, защото напомня на alfajores (аржентински сладки с царевично брашно и пълнеж от „Дулсе де лече“). Днес е хубав празник – Гергьовден. Вкъщи има именик и това е моя подарък към вкусната трапеза. Ето и рецептата:

За блатовете:

600 грама брашно

1 чаена лъжица сол

6 жълтъка

120 грама масло

1 супена лъжица маргарин или свинска мас

100 мл вода

1 супена лъжица коняк

За крема :

700 – 800 грама „Дулсе де лече“

За украса:

150 грама яйчен белтък

300 грама захар

70 мл вода

Щипка сол

Начин на приготвяне:

Пресейте брашното заедно със солта и върху кухненския плот оформете кладенче. Загрейте на ниска температура маслото, маста и водата докато се смесят. Разбийте жълтъците до бяло и разбъркайте с коняка. Изсипете сместа с жълтъците и тази с мазнината в кладенчето и омесете внимателно тестото.

Оформете топка и го увийте във фолио за свежо съхранение. Оставете го да почине 30 минути на стайна температура. Разделете тестото на 8 или 9 топки и разточете от всяка една кора с дебелина 2 мм и диаметър между 22 и 25 см. Оформете правилни кръгчета с шаблон или подвижната основа на форма за печене на торта. Надупчете корите с вилица, за да не се надигат при печене и ги поставете във фурна, загрята на 180 градуса. Печете всяка кора от 5 до 7 минути.

Когато всички блатове са опечени и изстинали е време да сглобим тортата. Между всяка кора сложете достатъчно количество от „Дулсе де лече“. Не притискайте блатовете, за да не се начупят. Време е да приготвим меренга.

• 

Разбийте белтъците със солта до твърди връхчета. На котлона направете захарен сироп от водата и захарта докато при кипене се образуват големи балончета. На тънка струйка, докато разбивате с миксера, добавете горещия сироп към белтъците. Внимавайте да не го сипвате върху бъркалките. Накрая трябва да получите гъст и лъскав меренг. С пош оформете розички или небрежно с шпатула намажете белтъчната смес отгоре на тортата. Използвайте кухненска горелка върху меренга, за да довършите окончателния вид на тортата. Не се препоръчва да я оставяте в хладилника, защото ще омекнат блатовете, но, ако по-меки ви се харесват можете да пренебрегнете това указание.

• 

Това е от мен и от Аржентина. Приготвих торта с един от трите най-важни кулинарни символа на страната -„Дулсе де лече“. Ако вкъщи сготвите говежди стек и направите чай „Мате“ за сервиране с тортата, ще сте опитали и трите символа. Да ви е сладко! А, ако имате празник вкъщи зарадвайте близките си с нещо, което сами сте направили, защото така сърцето ви ще е в чинията и повярвайте – това винаги си личи! 🙂

Следваща дестинация – Армения.