Site Loader

Да се пренесем в Армения. Па макар и само с вкуса на Nutmeg cake. Тази слабо позната и изолирана европейска страна е исторически свързана с планината Арарат, която днес е изцяло в Турция и, където е най-вероятно да бъде открит Ноевия ковчег. Ако изобщо е съществувал някога. Според Библията ковчегът заседнал в планината Арарат, на границата между Турция, Армения и Иран. Италианският пътешественик и изследовател Тито де Лука, който пише под псевдонима Азат Варданян, е посветил над 20 години на търсенето на останките от Ноевия ковчег и многократно е изследвал пещерите и ледниците в планината Арарат. При едно от търсенията той е намерил части от дърво със следи от смола на височина 4350 метра, което според него е доказателство за съществуването на Ноевия ковчег. В хода на изследването пътешественикът е събрал още редица артефакти, свидетелстващи за съществуването му. Сложен химичен и радиоизотопен анализ е потвърдили първоначалните предположения на учените за възрастта на находката. Дали е точно от Ноевия ковчег оставям на вас да вярвате или не. Лично за мен Библията е една чудесна приказка в частта ѝ „Стар завет“, но всеки е свободен да вярва в каквото иска. 🙂

Столицата на Армения – Ереван е един от най-старите непрекъснато заселени градове в света. Дори Вечният град е по-млад с 29 години от него. По-стари са Йерусалим и Дамаск, който води в класацията. Наричат Ереван град като градина. Учудващо е колко много паркове и зелени площи има в един град, който се намира в полу-пустиня. Макар да са първата нация, приела християнството за национална религия, днес Армения е заобиколена почти само от мюсюлмански държави. Турската агресия, т.нар. арменски геноцид, в началото на 20 век е причина за широко разпръсване на арменската общност по света. В момента в страната живеят малко над 3 милиона души, а по света има над 8 милиона арменци.

Арменската кухня е призната за една от най-древните на Земята. Археологически разкопки доказват, че още преди повече от 2500 г. арменците вече пекат квасен хляб. От дълбока древност идва също и толкова популярното днес блюдо „Шашлика“, а рибното ястие „Кутап“ е на повече от 1500 години. Технологията на готвене често е трудоемка, но затова пък ястията са всеизвестно признати за много вкусни. Те се отличават с пикантен вкус, тъй като любими подправки на арменските домакини са пиперът, чесънът, кимионът и много зелени тревисти растения. Най-често от зеленчуците се използват картофите, доматите, зелето, патладжаните, чушките, морковите, краставиците, тиквичките и много други, които са традиционни и за нашата кухня. Често обаче те се съчетават по необикновен начин с месото и рибата.

В по-горещите части на страната ястията са доста солени, което се обяснява с това, че при горещ климат организмът има нужда да задържа вода, а това се постига с по-солени ястия. Доста пикантен е „суджукът“ заради голямото количество сол и чесън, пипер и канела, които му придават специфичен вкус и аромат. В арменските домове редовно на трапезата присъстват гъсти супи и ястия с телешко и овче месо. През пролетта се свиват сарми от лозови листа, наречени „толма“, а през лятото и есента ябълки, дюли, патладжани, чушки и домати се пълнят с кайма, ориз и зелени подправки. На трапезата непременно има и вкусен арменски хляб, известен с името „лаваш“. Представлява много тънки и дълги питки, които се навиват като палачинки, а дължината им достига 50 см. Пекат се по технология от преди 6000 години – в древни глинени печки тонири (в Индия известни като тандури) с цилиндрична форма, закопани в земята. Те се нагряват бързо и налепеният по стените им слой тесто се изпича за минути. Арменският лаваш е много популярен в света заради ниската си калоричност. Арменците в България на Бъдни вечер все още сервират „топик“ – щедро подправени и сварени кюфтета от булгур, също „ануш абур“ – сладка супа от жито, и „пиас“ – пюре от фасул. Била съм в арменския ресторант “Egur, egur” в София и да ви кажа честно едва успях да избера какво да хапна при голямото разнообразие на обещаващи да са вкусни ястия. И не бях разочарована от избора си. Всичко, което избрахме беше много вкусно, хем близко до нашата кухня, хем и достатъчно различно. Най-разпространеният млечно-кисел продукт е „мацун“. Той се приготвя от краве, овче и биволско мляко, което отначало се кипва и се охлажда до необходимата температура. Заквасва се с мацун от предния ден при температура 40-45 градуса, а след 5-6 часа се охлажда до 5-8 градуса. В резултат се получава нещо като гъст катък или извара. С мацун и скълцан чесън се приготвя друго национално блюдо – „спас“, което се поднася с различни месни ястия. Разреденият с вода мацун пък е прекрасна разхладителна напитка. Нещо като нашия айрян. Необичаен изглежда режимът на хранене при арменците. Те закусват леко, обядват умерено и ядат стабилно вечер, като превръщат трапезите си в малък празник.

В Армения много обичат и сладкишите. Най-популярни сред тях са т. нар. „хати“ – кръгли, сладки питки с различни плънки, и „пахлавата“, която с ореховата си плънка много прилича на баклава. Истинска наслада предлага и друг десерт – „алани“: сушени кайсии, пълнени със смлени орехи и захар. Не само пресни, но често и сушени се ядат много от плодовете: круши, ябълки, дюли, грозде, сливи, праскови. От гроздов сок се вари „добаш“. С „добаш“ се прави гъст млечен кисел и в него се топят гирлянди от нанизани на връвчица орехови ядки, които изсушени се съхраняват за зимата. Това е едно от най-популярните лакомства в страната. Някои от оригиналните арменски сладкиши, например ароматизираният с кафе „гата“, са на основата на дълго и търпеливо приготвяно многолистно тесто, а други могат да се опитат чак след две седмици, особено ако включват плодове и ядки. В десертите намират място и необичайни продукти като патладжани, зелени домати и динени кори.

Избрах за вас “Nutmeg cake” – лакомство с индийско орехче, което много ме притесняваше да не е натрапчиво на вкус. Когато бях дете, у нас се намираше винаги от тази подправка. Баба ми явно го е ползвала, но нямам спомени за какво. Едва сега аз го ползвам за първи път в живота си и то с доста резерви. Този десерт е сравнително лесен, а се оказа доста вкусен. Отнема малко време за приготвяне, но накрая се получава десерт с три слоя. Най-отдолу е маслената и ронлива основа (като маслена бисквитка). Следва мека и сочна средна част. И накрая е хрупкавият пласт от шам фъстък, полят с дъхав мед и украсен с ядивни цветя. Почувствахте ли се съблазнени да опитате този десерт? Ето и необходимите продукти:

За тортата:

240 мл прясно мляко

1 чаена лъжичка сода за хляб

280 грама брашно

2 чаени лъжички бакплувер

300 грама захар

170 грама масло

1 – 1 ½ чаена лъжичка индийско орехче

1 ванилия

1 яйце

½ чаена чаша шам фъстък

За украса:

¼ чаена чаша мед

ядивни цветя ( в оригиналната рецепта са сушени рози)

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 170 градуса. Затоплете леко млякото и добавете содата в него. В блендер смесете брашното, бакплувера, захарта и маслото докато се получи консистенция на галета. Разбийте яйцето и прибавете към него индийското орехче и ванилията. Обвийте стените и дъното на форма за печене с хартия. Разделете сместа от блендера на две. Едната част изсипете в тавата и притиснете добре, за да се оформи равен пласт. Другата част смесете с млечната и яйчената смес и изсипете върху пласта във формата за печене. Най-отгоре посипете натрошените на едно ядки шам фъстък. Печете около 50-60 минути докато шиш, забоден в сладкиша излезе сух.

Когато тортата е готова я извадете от фурната и я оставете да се охлади. През това време загрейте на слаб котлон меда и с помощта на четка го намажете върху тортата. Накрая поръсете / украсете с ядивни цветя. Моите бяха карамфилчета. Но освен тях може да ползвате рози (свежи, сухи, захаросани), теменужки, невен…Каквото ви се иска и с каквото разполагате. А може и да пропуснете цветята, ако не сте фен. Украсата е преди всичко за душата. А всяка душа се радва на различни неща. 🙂

Сервирайте тортата топла. Ако остане може да се яде и студена. Това не влияе на вкуса ѝ драматично. Когато е топла просто ухае по-апетитно. Вкъщи остана съвсем мъничко за следващия ден.

Армения и сладкишът от там не ме затрудниха изобщо, но добавиха нотка екзотика към една обикновена вечеря. Препоръчвам ви да опитате, когато искате да направите нещо сладко, но нямате време и желание да се впускате в нещо титанично в кухнята. Бихте могли да я приготвите за закуска в студен ден или за десерт към вечерята през някой уикенд. Няма да съжалявате.

Следваща дестинация – Аруба.

Post Author: anna

2 Replies to “Армения”

  1. Да,тази рецепта ме спечели напълно. Докато я четях, усещах ароматите и ронливостта на готовия сладкиш. 🙂
    Купувала съм си арменски сладки и никога не съм се разочаровала от избора си. За мен десертът в кухнята на една страна е доказателство за отношението към храната като изкуство, емоция и радост от живота въобще. Благодаря за рецептата, Ани!

    1. Десертите са наистина свързани с радостта в живота. Този, специално, хем е лесен , хем е много вкусен. Тази комбинация доста трудно се получава.

Вашият отговор на Соня Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *