Афганистан

Афганистан – най-опасната и най-бедна страна на планетата. Страна, за която редовно слушаме в новините заради многобройните и продължителни войни и тероризма. До Афганистан няма туристически пътувания. При всичкото беззаконие и липса на сигурност е трудно да говорим за каквото и да било икономическо развитие. И в още една черна статистика държавата е първенец – в производството на опиум. Чела съм няколко книги с истории за живота в Афганистан. Може би най-разтърсваща беше “Хиляда сияйни слънца”. Вярно, че не е документална, но описанието на живота, човешките взаимоотношения, опустошителните следи от войните и изобщо живота в азиатската държава не могат да те оставят безучастен. Лично аз много плаках на нея. Плаках за всички жени, които са принудени да живеят по този начин. И бях благодарна, че съм се родила на друго място. Много благодарна.

Типичният афганистански пейзаж е еднообразен, планински, каменист, бежов или кафяв на цвят, без растителност. Тук са едни от най-безплодните и сурови земи не само в Азия, но и в света. Голяма част от площта на Афганистан е заета от безплодното Газни-Кандахарско плато. Държавата е много бедна на води, а едва 2% от площта ѝ са гори. Твърде малко.  Климатът е много неблагоприятен – летата са горещи, а зимите – ужасно студени. Дъжд почти не вали. Хората нямат достъп до медицински грижи, до образование, а средната продължителност на живота е много ниска – едва 45 години. Изключително висока е и детската смъртност.

Не ми се пише повече за това. Натъжавам се. Ще давам направо към тортата, която доста трудно намерих, за да приготвя. Всъщност рецептата е вдъхновена от афганистански бисквити и авторката и я нарича “Jordan Rondel’s Afghan cake”. Обяснимо е защо няма изобилие на рецепти за торти в целия  този недоимък, слаборазвито земеделие и липса на всякакви природни ресурси. И макар да не ви представям нещо, което да присъства на масата на всеки афганец, вдъхновението за приготвянето му е дошло от традиционни бисквити от тази страна.

За блата:

180 грама черен шоколад

180 грама масло

180 грама захар

5 яйца

50 грама смлени бадеми

70 грама кокосови стърготини

щипка сол

100 грама печени, едро нарязани орехи

За ганаша:

3/4 чаена чаша сметана

190 грама черен шоколад

За декорация:

1 чаена чаша корнфлейкс

печени , едро нарязани орехи

1/4 чаена лъжичка сол на люспи

Загрейте фурната на 180 ° C . Разтопете на слаб котлон шоколада и маслото. Охладете леко и прибавете захарта. Разбийте до хомогенност. Добавете яйцата едно по едно като не спирате да разбивате с миксера. Накрая едно след друго  в сместа прибавете бадемите, кокосовите стърготини, орехите и солта.

В две тавички 22 см диаметър, постлани с хартия за печене, разпределете сместа по равно. Печете около 30 минути или докато дървен шиш излезе сух от печивото. Оставете блатовете да се охладят 10 минути преди да ги извадите от тавичките върху решетка.

През това време да приготвим ганаша.

Загрейте сметаната на котлон докато започне да прави малки мехурчета на повърхността. Излейте я върху парчетата черен шоколад. Изчакайте 2-3 минути и разбърквайте с шпатула докато се получи плътен и лъскав крем ганаш.

Когато леко се охлади е време да сглобим тортата. Върху единия блат изсипете половината ганаш, а върху него половината от корнфлейкса. Сложете втория блат, а върху него отново ганаш и корнфлейкс. Добавете нарязани на едро печени орехи и солта на люспи.

 Тортата е с богат вкус. Но има нещо в нея, което ми навяваше тъга. Не знам защо. Би трябвало от шоколада да се чувствам щастлива. Но докато я приготвях не успях да се отърся от това, което знаех за живота на жените в Афганистан. И те като мен сигурно искат да направят нещо подобно за децата си, за близките си, но малцина от тях имат този шанс. Иска ми се хората по света да не гладуват, децата да не умират във войни, жените и различните да не са третирани като нисши същества. Не е толкова много – просто е нужно да бъдем хора. Но животът досега показва, че е невъзможно.

Жалко…

 

Следваща дестинация – Бангладеш.