Белгия

Едно не мога да реша – дали заради бирата или заради шоколада избраха Белгия да е столицата на обединена Европа. И двете са визитната картичка на тази малка европейска държава с богата история. Богата на всякакви събития – и тъжни и весели.

Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. В Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия. Първите известни обитатели на Белгия са белгите. И нещо интересно за нас българите – в белгийския герб също има лъв, а под него е изписан и девиза на държавата “Съединението прави силата”.

Но да се върнем на бирата…Белгийската бира е уникална по вкусови качества и се предлага почти само в 330-милилитрови бутилки. И това не е случайно – най-често алкохолното съдържание на бирата е 8–9 %, т. е. 2 пъти по-високо от това на българската, чешката или германската. Най-леките белгийски марки бира имат поне 7 % алкохол, а в „тежките” надхвърля 10 %. Пивото има наситен и плътен малцов вкус, трябва да се преглъща бавно и по малко, с повече мезе … В Белгия може да се купи и сладка бира с вкус на ягоди или малини (само с 3 % алкохол), която вкусово прилича повече на газиран компот, но е приятна за пиене.

Струва си да се опитат и белгийските кашкавали. Изненадващо вкусни са местните домати, за разлика от известните с лошите си качества техни „съседи” от Холандия. Както и в другите страни на Западна и Северна Европа, кафето не е на необходимата висота и ще разочарова истинските му ценители – колкото е по- скъпо от българското, толкова е и по-разредено от него. Но ако белгийците не са сред най-големите ценители на топлата кафява напитка, те са сред най- добрите кулинари на Стария континент.

Белгийската кухня е повлияна в значителна степен от френската и в по-малка степен от холандската кухня. Типично белгийските ястия се отличават с големи порции и отлични хранителни качества. Разпространено е мнението, че характерни за нея са немски размер на порциите и френски финес и качество. Белгийските кулинари залагат в ястията си най-често на дивеч и дивечови птици, месо и пастети. Рибата и рибните продукти също са широко използвани, като неоспорим фаворит са мидите. Те се приготвят по всякакви начини. Пържените картофи пък се смятат от белгийците за лично откритие и са издигнати на кулинарен пиедестал. Имат си и музей на пържените картофи. Традиционната белгийска закуска се състои от хляб, масло, конфитюр, сирена, пастети, варени яйца и чай или кафе. Обядът е основното хранене през деня, а вечерята е лека.

Типично за белгийската кухня е съчетаването на соленото и сладкото или сладкото и киселото в едно ястие. За да се получи такъв вкус, към месото или рибата се добавят плодове или мед с оцет. Традиция е свинското да се яде с ябълки, камбалата с грозде, заекът със сушени сини сливи, патицата с портокали и вишни, а фазанът – с клюква. През зимните сезони в Белгия са актуални сушените плодове. Легендарни в тази традиция са сушените круши с бекон от Лимбург. Когато стане въпрос за зеленчуци вкусовете на всички белгийци се обединяват- те обичат не само да ги консумират, но и да ги отглеждат. Като се започне от всички видове целина и лук, алабаш, мине се през всички варианти на зелето, боба и граха, зимните репички и киселеца и се стигне до доматите, аспержите, цикорията, пащърнака, моркови, кълнове люцерна и голямо разнообразие от гъби.

Когато говорим за най-известния белгийски десерт имаме предвид вафлите. В Белгия рецептата за вафли е известна в две основни версии – вафли от Лиеж и брюкселски вафли. Първите са кръгли и твърди бисквити, вътре в които има парчета карамелизирана захар или, както се наричат ​​захарни перли, докато брюкселските вафли изглеждат по-скоро като печени палачинки и в рецептата им присъстват дрожди. Понякога се ползва бира вместо мая. И ако в Белгия този деликатес е познат от 18-ти век, останалата част от света научава за него след световното изложение през 1958 г. Белгийските сладки вафли се харесват на вкуса както на европейците така и на американците. Американците модернизират рецептата замествайки маята с бакпулвер. Но в Белгия оригиналната рецепта за този десерт остава непроменена до ден днешен.

Нямаше как на дневен ред да е Белгия и тортата да не е шоколадова. 🙂 Още повече, че моите близки до един са фенове на шоколадовите торти (само аз не съм) и отдавна чакат държава, за която да им направя нещо изцяло по вкуса им. Изборът ми попадна на “Triple chocolate mousse cake”. Като ще е шоколадова нека бъде тройно шоколадова. 🙂

Ето и необходимите продукти:

За блата:

280 грама белгийски полусладък шоколад

4 големи яйца

1/3 чаена чаша захар

1/4 чаена лъжичка сол

ванилия

100 грама масло на стайна температура

За тъмния шоколадов мус:

280 грама белгийски полусладък шоколад

1 1/2 чаена чаша сметана

1 чаена лъжичка желатин

2 супени лъжици студена вода

За белия шоколадов мус:

200 грама белгийски бял шоколад

1 1/2 чаена чаша сметана

1 супена лъжица студена вода

1 чаена лъжичка желатин

Начин на приготвяне:

За блата:

Загрейте фурната до 180 С. Подгответе тава с диаметър 20 см с хартия за печене на дъното. Тортата трябва да се изпече на водна баня, така че ръбовете да не изсъхнат (увийте тавата в два слоя от алуминиево фолио и я поставете в по-голям съд с 2-3 см гореща вода). Разтопете 280 грама висококачествен полусладък шоколад на слаб котлон на водна баня. Разбийте белтъците в голяма купа с около една трета от захарта на ниска скорост. Постепенно увеличавайте скоростта и бийте, докато сместа започне да изглежда пухкава, след това добавете останалата захар, сол и ванилия. Продължавайте да биете, докато цялата захар се разтвори и сместа започне да изглежда блестяща. Смесете омекналото масло и разтопения шоколад, докато стане еднородна смес, след това добавете и  жълтъците. Прибавете половината от белтъчната смес в шоколадовата и разбъркайте леко с шпатула отдолу нагоре. Добавете и останалата белтъчна смес и внимателно смесете до постигане на хомогенност. Изсипете тестото в приготвената тава и печете за 26-28 минути (докато клечка за зъби, поставена в центъра не излезе чиста). Когато извадите тортата от фурната, първо я оставете да се охлади до стайна температура и след това я оставете в хладилник за 1 час (охладеният блат ще потъне малко и ще намали обема си). Извадете го от хладилника и прокарайте нож около ръба на тавата, отключете ринга, свалете го и поставете блата в тортена чиния. След това отново поставете ринга, за да сглобите тортата.

Шоколадов мус:

В малък съд разтворете чаена лъжичка неароматизиран желатин в 2 супени лъжици охладена вода. Загрейте 1/2 чаена чаша от сметаната до кипене и я изсипете върху нарязания шоколад, разбъркайте внимателно, докато шоколадът се разтопи напълно и сместа стане гладка. Загрейте желатина докато се разтопи и след това го разбъркайте с разтопения шоколад. Разбийте останалата 1 чаша сметана докато се образуват меки върхове. Шоколадовата смес не трябва да има бучки и температурата трябва да бъде около 30 С, за да не се разтопи битата сметана.  Добавете около половината от битата сметана към шоколада и разбъркайте леко отдолу нагоре, докато всичко се комбинира, след което добавете и останалата сметана. Разстелете муса върху върха на охладения кейк и го изгладете с шпатула. Поставете тортата обратно в хладилника.

Бял мус:

Повторете указанията за приготвянето на шоколадовия мус. Внимавайте с белия шоколад да не го прегреете, защото става неизползваем. Когато белият мус е готов разстелете го върху шоколадовия и оставете тортата в хладилника поне за 4-5 часа.

Преди да сервирате прокарайте тънък нож около ръба на ринга и внимателно го отстранете. Можете да декорирате тортата с малко разтопен шоколад, плодове и мента или да използвате друга подходяща декорация. А може да оставите тортата и без никаква декорация. Пак ще бъде красива. 🙂

Ами от Белгия толкова. Тортата не е лесна за приготвяне, но вкусът си струва усилията. А щастливите физиономии на близките, за които я приготвяте са безценни. Както се казва – ако искаш просто да нахраниш някого, то му приготвяш сандвич, но да приготвиш десерт е като да обуеш високи токчета, да направиш прическа, да сложиш грим – трудоемко е, но е израз на внимание и специално отношение.

Следваща дестинация – Белиз.