Бруней

Цялото име на тази държава е Негара Бруней Даруссалам и е разположена на един от най-големите острови на света – Борнео. Състои се от две несвързани помежду си части, разделени от територия на Малайзия. Управлява се от султан и дължи своето богатство на големите залежи на нефт в шелфовете ѝ. Начело в момента е султан Хасанал Болкиах, чиято личност е доста противоречива през времето. Името му се свързва с пищни партита, на които понякога се изявяват световни звезди като Майкъл Джексън, Джанет Джексън, Селин Дион и Марая Кери. За него не е необичайно да играе поло с принц Чарлз. Собственик е на най-голямото частно имение, което има 1788 стаи, 257 бани и климатизирани конюшни за 200 понита за поло. Притежава няколко редки автомобила от марката Lamborghini, 500 Rolls Royce-са и дори болиди от F1. Общият брой на колите на султана е 2500. Те включват още марки като Ferrari, Bentley, Aston Martin. За партито по случай 50- я му рожден ден са поканени 3000 човека и общата цена на купона е 25 милиона долара, но какво са тези пари на фона 20-те милиарда, които са в сметката му! Дълго е оглавявал класацията за най-богат човек на планетата преди да бъде детрониран от Бил Гейтс. Султанът на Бруней у нас се е превърнало в нарицателно за особено богат човек.

Въпреки, че напоследък се опитва да насочи страната си към по-консервативен ислям за него и харема му се носят легенди. Подвластни на чара му актриси и миски стават част от харема и трудно успяват да върнат свободата си. Разказват пред съда и пишат книги за разврата и нравите, които върлуват в двореца на султана, но всичко остава без последици. Съдът си затваря очите, а книгите биват забранени в Бруней. На практика никой не може да критикува и да се опълчва на Хасанал Болкиах. Иначе официално султанът има “само” три жени.

В устието на река Бруней се намира столицата Бендар Сери Бегаван, в пределите на която е разположено най-голямото селище на вода в света – Кампонг Айер (около 10% от населението на страната живее в него – над 35 хил. души). В него всичко е на вода – къщите, магазините, заведенията, училищата, джамиите, малките галерии и музеи… През последните години се строят нови модерни водни жилища, разположени на бетонни колони, но запазващи стила на селището. Вътре в домовете има всичко, което има и в обикновените жилища на сушата – ток, вода, газ. Пред много от тях има малки градинки от саксии, наоколо се припичат на слънце котки и кучета, виждат се клетки с птици и други домашни любимци. Много от жителите на селището имат свои лодки, но и престижни автомобили, които са паркирани в специални паркинги на сушата.

Обикновено брунейското семейство има 4 – 5 деца. Брунейците са предимно с малайски произход ,местно население от вътрешността на Калимантан – даяки, китайци и др. Официалните езици са английски и малайски. Страната е с преобладаващо ислямско вероизповедание (сунити), но има будисти, християни, хиндуисти, даоисти, конфуцианци, местни вярвания и др. Образованието е напълно безплатно, а грамотността сред хората е над 94%. Учителите са на особена почит – днешният ден (23 септември) е ден на учителя. Безплатно е здравеопазването и медицинската помощ, а също ползването на спортни съоръжения и посещението на културни мероприятия. Има и други привилегии – намалена работна седмица, високи заплати (особено на държавните служители). Малко държави в света могат да се похвалят с такива социални достижения. Но и малко държава могат да се похвалят с такива ресурси и богатство.

Износът на нефт и газ носи над 95% от финансовите постъпления на страната. Земеделието е слабо развито – отглеждат се ориз, кокосова палма, банани, манго, каучуково дърво, какао, батати, но почти 80% от хранителните продукти са внос. Интересно е, че Бруней притежава територия в Австралия, която по площ е по-голяма от самата държава. Там се отглежда добитък, който се превозва жив до султаната, за да имат хората винаги прясно месо. Султанът е купил и земи в Тайланд, откъдето идват доставките на ориз. Интересно и нетрадиционно решение. Ако жител на Бруней иска да развива някакво бизнес начинание изпраща молба до султана, в която описва надлежно какви средства са му необходими. След определен срок получава отговор и съответно необходимите средства, отпуснати му безвъзмездно от султана. Като изключим риболова, който от векове е поминък за част от населението, останалите предпочитат държавната служба при султана, защото носи привилегии и всевъзможни бонуси.

Кухнята на Бруней доста прилича на малайзийската, което е нормално – ориз с пържени яйца, супа от леща с много подправки, лютива рибна яхния, пиле масала и нан. Все ястия, повлияни от индийската кухня. Основният продукт е оризът – готвят го на пара, варят го в бульон, пържат го с различни зеленчуци, задушават го в кокосово мляко. Сервират го както към основните ястия, така и за десерт, когато към него добавят плодове, най-често банани. За чисто брунейско ястие се счита смес от ориз и варен зелен фасул с богато добавени към тях сосове, което се сервира като добавка към много ястия. Един от най-характерните местни зеленчуци е “дългият боб” (Vigna sinensis), който е дълъг до 3 метра и има тънка ядлива шушулка. Той се ползва за къри и много други ястия.

За вас ще приготвя единствената торта, която открих за тази страна – Malaya caramel cake. Тя е особено популярна не само в Бруней, но и в Малайзия и Индонезия. Ето и необходимите продукти:

250 грама захар

250 мл вода

100 грама масло

250 грама брашно

160-180 грама кондензирано мляко

6 яйца

1 1/2 чаена лъжичка сода за хляб или бакплувер

За масления крем:

250 грама масло

250 грама маскарпоне

125 грама пудра захар

Начин на приготвяне:

Карамелизирайте захарта като я сложите в тиган и разбърквате с дървено шишче докато цветът стане тъмен. Не ползвайте дървена лъжица или бъркалка, защото площта ѝ е голяма и захарта кристализира.

След като получите желания цвят добавете водата лъжица по лъжица и бъркайте. Прибавете и маслото. Когато течността стане хомогенна свалете от котлона и прибавете пресятото брашно. Разбъркайте хубаво до пълното му усвояване. Накрая прибавете разбитите яйца, кондензираното мляко и набухвателя.

Използвайте тава с размер 20-22 см, която застелете с хартия за печене. Изсипете готовата смес и оставете във фурната, която е студена за 30-40 минути да си почине. След това печете за един час или до готовност на 150 градуса. При мен отне повече от час.

През това време да приготвим крема. Разбийте маслото с пудрата захар до пухкав крем и накрая добавете маскарпонето. Не разбивайте повече с миксер, а разбъркайте с лъжица докато стане хомогенно. Можете да оцветите крема със сладкарска боя както направих аз, а можете да го оставите и бял. Зависи какво искате да направите. Аз се въодушевих от настъпващата есен и оцветих крема в нейните багри. Опитах се да пресъздам поляна с есенни листа върху тортата. Стана малко абстрактно, но аз толкова си мога. 🙂

След като изстине напълно блата можете да добавите крема. Бихте могли да го разрежете на две и да сложите и вътре крем, но аз сложих само отгоре. Самата консистенция на тортата е като гъба. Може би щеше да ѝ отива украса като Спонджбоб. 🙂 За първи път получавам такава консистенция на блат. И макар да изглежда суха всъщност е доста сочна. В комбинация с масления крем е още по-вкусна. Този крем го нямаше в оригиналната рецепта, но четох, че украсяването с него е много популярно в кухнята на тези азиатски страни (Малайзия и Бруней) и реших да го добавя. Първоначално исках да направя много цветя върху тортата (пак традиционна украса за тези две държави), но после нещо изчезна ентусиазма ми и обещавам за тортата от Малайзия да поправя този пропуск. Честно 😉

Като цяло тортата не е нещо особено. Непретенциозна е и става за следобедното ви кафе. Но от азиатска страна, богата на пресни плодове целогодишно, толкова. Примирих се покрай това предизвикателство, че понякога тортите, които ще правя ще са по-обикновени. Правя това, което е характерно за страната, а понякога имам само един вариант. Така, че не ме критикувайте много за по-семплите торти. И аз бих искала всички да са шедьоври, но практиката до момента показва, че страхотни торти се правят в Европа. А светът е толкова голям и шарен. Кулинарните традиции са различни, но това не ги прави по-малко интересни, а и кой знае може някое племе от неизвестна или дива страна да има някакво скрито кулинарно бижу, което да открия за себе си и за вас. Само времето ще покаже…

Следваща дестинация – Буве.