Буркина Фасо

Буркина Фасо е бедна африканска страна. Името ѝ на местния език означава “земя на честни хора”. Разположена е в Западна Африка и няма излаз на море. Откритите в северозападните части на Буркина Фасо оръдия на труда са доказателства, че земите й са били населени още преди 14 000 години от ловци и събирачи. Между 3 600 и 2800 година преди Христа се образуват селища на земеделци. През 1904 държавата е превзета от французите и  е включена в състава на Френска Западна Африка под името Горна Волта. През 1960 година е обявена независимостта ѝ. През 1983 чрез преврат властта е завзета от капитан Тома Исидор Ноел Санкара, чиито основни цели са борбата с корупцията, СПИН, бедността и глада, застъпва се за залесяването и правата на жените и се противопоставя на западния империализъм по социалистически маниер. На годишнината от започването на управлението името Горна Волта е заменено с Буркина Фасо.

Държавата е икономически слабо развита. Основа на икономиката е селското стопанство. Отглеждат се най-много фъстъци, сорго, царевица, ориз, памук. Водеща роля има животновъдството – едър рогат добитък, овце, кози. Промишлеността е слабо развита и е представена главно от предприятия, преработващи селскостопански суровини. В последните години сравнително динамично се развиват добивните отрасли – злато, фосфати, боксити, мед, ванадий. Едно от най-големите находища на манган в света се намира именно тук.

Основните продукти в кухнята в Буркина Фасо са сорго, просо, ориз,  царевица, фъстъци, картофи, боб, ямс и бамя. От зеленчуците популярни са картофите, морковите, лука, доматите, цвеклото, тиквичките, тиквата, краставиците и спанака. Голямо разнообразие от сортове банани се използва както в сладки, така и в солени ястия. В страната растат манго, папая и кокос. Буркина Фасо е известна и с вкусните си ягоди. Месото е лукс в кухнята на Буркина Фасо. Най-често се консумира агнешко или птиче месо, което се готви на открит огън. Яйцата и рибата, уловени в реките на страната, са основният източник на протеини за населението. За мариноване на месо използват люти чушки и канела. Сумбалата (Soumbala) е типична  подправка за кухнята на Буркина Фасо. Известна е със силната си миризма. Получава се чрез ферментиране на плодовете на Nere (néré), дърво, което се нарича още африканско рожково дърво или лилава мимоза. Salsa gombo (Salsa gombo) пък е популярен сос от бамя. Най-популярната супа се приготвя от фъстъци и сладък картоф. Riz au gras е традиционно ястие от Буркина Фасо: ориз, приготвен с месо, зеленчуци и домати, за да придаде на ястието червен цвят. Тук си струва да се отбележи: ако решите да готвите това ястие, опитайте се да намерите ориз от типа “африкански ориз” (Oryza glaberrima), Той има уникалния вкус, необходим за това ястие. В Буркина Фасо пият бира от сорго.

За пореден път удрям на камък в намирането на торта за африканска държава. Признавам си, че след двуседмично търсене се предадох. 🙁  Накрая реших да приготвя възможно най-семплия френски десерт заради общата история на двете държави. А защо семпъл? Защото все пак това е бедна африканска държава. Някакси не ми се връзваше да направя богата шоколадова торта за страна, в която хората рядко имат дори месо на трапезата си. И така – представям ви “Тарт Татен”. Френски десерт, който е изключително семпъл и лесен за приготвяне в домашни условия. Според историята появата му се дължи на небрежност в кухнята. В малко градче дъщерята на мосю Татен забравя ябълки, масло и захар на котлона и те се карамелизират. За да поправи грешката си тя слага отгоре лист тесто и запича сладкиша. След това го обръща с ябълките нагоре и го сервира още горещ на гостите на хотела, чиито собственик е баща ѝ. За изненада гостите много го харесват и днес това е един от любимите френски десерти. Ето и какво ви трябва, за да го приготвите у дома си:

220 грама брашно

1/4 чаена лъжичка сол

120 грама студено масло

3-4 супени лъжици ледена вода

няколко ябълки

120 грама масло

150 грама захар (сложих половината количество бяла захар, а другата половина тъмно кафява захар за по-богат карамелен вкус)

Начин на приготвяне:

Започваме с тестото. В блендер или на ръка се смесва брашното, солта и нарязаното на кубчета студено масло докато се образуват трохи. Не бива да се прекалява с месенето, за да не се разтопи от топлината на ръцете ви маслото. После се добавя ледената вода и се омесва набързо тестото. Увиваме във фолио за свежо съхранение и оставяме в хладилника за 30 минути. Време е да подготвим ябълките и карамела.

Има два начина за приготвяне – на котлон или във фурна. Аз избрах втория. Намазваме съда, в който ще печем обилно с маслото и поръсваме навсякъде със захарта. Обелваме ябълките и ги нарязваме на четвъртинки.

Няма нужда да се стараете да са абсолютно еднакви парчетата. Хубавото на този десерт е, че се приготвя в рустик стил и не търсим съвършенството, а само добрия вкус. Подреждате както въображението ви диктува парчетата и оставяте или на средно по сила загрят котлон или във фурната на 190 градуса за около половин час докато ябълките се карамелизират.

След това разточете тестото на кора с дебелина около 1 см и малко по-голяма в диаметър от съда за печене.

С помощта на точилката я преместете върху горещите ябълки и карамел и внимателно я подпъхнете отстрани покрай ябълките по ръба на тавата. Върнете във фурната и печете 30-35 минути на 190 градуса. Важно е фурната да е топла, когато поставите съда за печене в нея.

Когато кората добие красив златист цвят извадете тарта от фурната и поставете отгоре чиния за  сервиране. Много внимателно обърнете тавата върху чинията, защото карамелът е горещ и може да се изгорите. Ако някоя ябълка е залепнала просто я отлепете от тавата и я поставете на мястото ѝ върху сладкиша.

Сервирайте още докато е топло. Аз добавих заквасена сметана за малко контраст на вкусовете, но вие можете да сервирате само тарта. Вкусът е простичък, но в него има толкова топлина и уют, че можем да го ползваме като синоним на дома. 🙂 Опитайте и вие. По скалата на трудност е 2 от 10, но по скалата на вкус е 10 от 10.

Следваща дестинация – Бурунди.