Вануату

На 1750 км източно от Австралия или на 500 км западно от островите Фиджи, запокитен направо в нищото на Тихия океан, се намира архипелагът Вануату, който  наброява 83 острова, от които са заселени  65. Защо туристите искат да дойдат тук? Защото искат да видят живи вулкани, да се гмуркат в кристални тропически води, пълни с разноцветни корали, риби и костенурки, и да усетят свръхпростия живот на местните меланезийци. Страховитите на вид папуаси са въоръжени с тояги и ножове. Зад маските им на кръвожадни вуду магьосници проблясват белите им зъби. В дружелюбни усмивки, разбира се, макар да се твърди, че местното население е практикувало навремето канибализъм. Те посрещат белите туристи с островно любопитство, гощават ги с плодове и прясна риба и изпълняват екзотичните си танци.

Първите европейски изследователи (колонизатори) дошли във Вануату през 1606 г. По онова време на островите живеели жестоки племена, чиято обичайна практика бил канибализмът. Горите от сандалово дърво били в изобилие. Европейците видели в това възможност за трупане на огромни печалби и постепенно изсекли дърветата, след което се насочили към търговията с роби. Набирали се местни хора от островите за работа на захарните и памучните плантации в Самоа, Фиджи и Австралия.  Болестите, които били пренесени от европейците, опустошили и островите на Вануату. Местните нямали почти никакъв имунитет срещу едрата и дребната шарка, холерата и други заболявания.  През 1839 г. във Вануату дошли мисионери християни. Според сведенията те били поканени на вечеря, на която веднага били изядени, тъй като били предвидени за основно ястие. Същата зловеща участ сполетяла и много от следващите новопристигащи. След време обаче протестантските и католическите църкви започнали да установяват своето влияние здраво на островите.

Езиците и обичаите на този островен народ са изключително разнообразни. Хората във Вануату твърдят, че сред тях се говорят най–много различни езици на глава от населението в сравнение с другите страни в света. На този архипелаг се говорят най–малко 105 езика и множество диалекти. А жителите са колкото един квартал на София – около 200 000. Но все пак бислама (най–често използваният език във Вануату), както и английският и френският са официалните езици там. На островите за всяко събитие в живота се извършват ритуали. Един древен ритуал за плодородие на остров Пентекост се счита за първоизточник на идеята за бънджи скоковете. Всяка година, по време на събирането на сладките картофи, мъже и момчета скачат от дървени кули с височина от 20 до 30 метра. Единствено лианите, които са вързани за глезените им, ги спасяват от сигурна смърт. Като докосват земята с главата си, тези „сухоземни гмуркачи“ се надяват това да донесе богата реколта през следващата година. Понякога изчисленията в дължината на лианите не е правилна и част от тях губят живота си.

Екстрите на съвремието като интернет  едва прохождат във Вануату. Единствено в някои кафенета в Порт Вила има безплатен wi-fi, а мобилното покритие зависи според местните от фазите на луната, не от друго. Въпреки това от няколко години всеки уважаващ себе си папуас се разхожда из джунглата не само със затъкнат в пояса нож, но и с мобилен телефон. Свинята е най-почитаното животно на Вануату и предпочитаното разменно средство. Често старейшина става онзи, който притежава най-много прасета.

Преди да кацнете в Порт Вила, стюардесата връчва декларация, в която трябва да потвърдите, че не желаете, не носите и не скривате нищо лошо, включително и продукти с непристоен характер, сред които например вибратори. 🙂 Интересна напитка е кава-та. Тя се пие в традиционните кава барове, наречени „накамал“ – притъмнени, тихи места, в които мъжете пият кава-та от кокосови черупки и шумно храчат по пода. Това е тихоокеанско питие, приготвено от стрити корени на растение от род Piper. Слухове твърдят, че напитката е по-упойваща, ако е направена чрез сдъвкване на корена от девствени мъже. 😮 Има успокояващо въздействие и традиционно се пие само от мъже. Важна е консумацията ѝ при преговори, събирания, социални събития.

И накрая два интересни факта :

• Първата в света подводна пощенска станция е на територията на Вануату – в открито море в близост до малкия остров Меле (Хайдеуей) в залива Меле, недалеч от столицата Порт Вила. Тя е в нишата на коралов риф, около който плуват множество разноцветни риби. Тази напълно функционираща пощенска станция е построена от стъкловлакна с дебелина 3 m и е оборудвана за подводна работа. В магазините на столицата се продават специални непромокаеми картички, а водни марки може да се закупят направо от пощата.

• Единбургският херцог Филип, съпруг на Елизабет II, е обявен официално за вануатско божество, защото много приличал на древен планински дух. Може би имат право 😉

Намерих рецептата за торта за Вануату в интернет. Не знам дали е автентична. Съдейки по продуктите би могла да е. 🙂 Името ѝ е мноооого дълго – Чийзкейк от сладки картофи, солен карамел и кокос. Ето и необходимите продукти:

За основата :

200 грама бисквити

80 грама разтопено масло

20 грама захар

За крема :

250 грама крема сирене

200 грама сладки картофи

125 грама кафява захар

2 яйца

125 мл кокосово мляко

ванилия

1 1/2 чаена лъжичка джинджифил

1 1/2 чаена лъжичка канела

За карамела :

120 грама захар

20 мл вода

100 грама масло

50 мл кокосово мляко

сол на вкус

Аз направих половината на тази доза, защото имам три форми за мини торти. Цялото количество е достатъчно за торта с диаметър 20 см или за 6 малки тортички.

Начин на приготвяне :

Обелете и сварете сладките картофи. Изцедете водата и намачкайте добре да станат кремообразни. Оставете ги да изстинат. Да направим основата. В блендер смелете бисквитите. Аз избирам винаги маслени, защото ми харесват най-много. Разтопете маслото и го изсипете при бисквитите. Добавете и захарта. Смесете добре и разпределете сместа във формичките. Притеснете с дъното на чаша, за да уплътните добре основата. Междувременно загрейте фурната на 180 градуса. Поставете формите за 10 минути в нея.

Да направим и крема. Разбийте яйцата и кафявата захар докато се разтвори захарта. Добавете крема сиренето, охладените и пюрирани сладки картофи, кокосовото мляко и подправките – канела, ванилия и джинджифил.

Върху охладената основа разпределете равномерно крема и върнете във фурната, която е загрята до 160 градуса. Ако печете в малки форми са достатъчни 30 минути, за да се опече чийзкейка. За голяма форма – 40 -50 минути.

Оставете чийзкейка в хладилника за няколко часа. След това приготвяме карамела. В съд стопяваме захарта на котлона. Аз бъркам с бамбуково шишче, за да не кристализира захарта. Когато придобие желания от вас цвят добавете водата, маслото и кокосовото мляко. Внимавайте да не изкипи сместа. Може да ви изгори.

Когато стане хомогенна я свалете от котлона, прибавете щипка сол и накрая я разпределете върху тортичките.

Отгоре може да декорирате с кокос. Аз избрах да декорирам с лешници, обвити в шоколад. Не, че нямах кокос, но това беше настроението ми и реших, че ще се впише добре. И се вписа 😉

Тортичките са много вкусни. Не знам колко са вануатски (дали се пише така 😮 ). Ще занеса едната на приятелка, ходила няколко пъти до там. Ще чакам нейната присъда доколко местна е тортата, която избрах.

Следваща дестинация – Ватикана.