Ватикана

Ватиканът е най-малката страна в света – едва 0.44 кв. км. Намира се в сърцето на любимия ми град – Рим. Лично аз съм я обиколила за по-малко от час покрай външните ѝ стени. По-малко от 1000 са нейните жители, но нито един от тях не е роден там. Начело на държавата е папата. Неговата пълна титла е: епископ на Рим, наместник на Исус, монарх на града-държава Ватикана, Роб на робите на Бога. Водач на цялата християнска общност, има пълна универсална сила и власт над цялата църква. Ватиканът е единствената институция в света, която управлява, взема решения и действа, без да е длъжна да отговаря на въпроси, относно своето управление и съществуване. Също статут на „единствена в света“ има и по отношение на финансите – само Ватикана има правото да не разкрива източниците на своите доходи, разходи и инвестиции. Светият престол разполага с вероятно най-обширната мрежа за събиране на информация. Твърди се, че минута преди всички информационни агенции, Ватикана знае за събития, случили се в различни точки по света – преди всички останали. SIV (Servizio Informazione del Vaticano) е службата за информация на Ватикана, като има много спорове за истинската й същност. Мнозина са убедени, че това е разузнавателна агенция, работеща по подобие на ЦРУ или Мосад и с „корени в Инквизицията“. Други смятат, че SIV е аналог на Foreign Service на Държавния департамент на САЩ. Така или иначе, службата е пряко свързана със сигурността на папата във всеки един момент, особено при пътуванията му по света. Има собствена обсерватория за изследване на Космоса, притежава и собствен сателитен спътник. Разработва изключително сериозни програми в няколко манастира в Европа, които били по-добре оборудвани с техника и специалисти от НАСА и Роскосмос.

Във Ватикана от векове се вихрят интриги, вражди и битки за власт, скандали и противоречия. Уникалната държава често е раздирана от вътрешни конфликти, и поразявана от външни атаки. Въпреки плътната информационна завеса, спусната от Ватикана, в по-ново време част от „драмите“ стават обществено достояние. Ватиканът винаги е бил свързван с множество конспиративни теории. Преди години се появиха  снимки,  които не са опровергани до момента и  уличават папа Йоан Павел II в членство към тайното общество на Илюминатите. Самата архитектура на града-държава подхранва въображението, че Ватикана е най-тайнственото тайно общество в света. Погледнат от птичи поглед или дори от купола на „Св.Петър“ централният площад прилича на ключалка и на ключ. А определени точки от площта на папската държава образували копие на съзвездието Орион. Една от тайните, която никога не е била нито потвърждавана, нито отричана, е съществуването на „Тайните архиви“ на Ватикана. Официално е известно, че в библиотеката, съхраняваща документи и книги, има около 1.600.000 печатни издания.  Подозира се, че съществуват и скрити, тайни помещения, достъпни на малцина посветени. Именно там се съхранявали „Тайните архиви“ – ръкописи, пергаменти, папируси и неизвестна писменост върху непознати материи, подобни на плат, изписани със странни символи и загадъчни йероглифи. Говори се, че тук се пазят тайнствени книги на толтеките, които съдържат сведения за изчезналото злато на Инките, както и че описват посещенията на извънземни в древността. Страниците на тези мистериозни книги разкривали още и тайната на идолите от остров Пасха, както и древни исторически събития. Твърди се още, че зад стените на Ватикана е скрит Светия Граал.

Безспорно перлата на Ватикана е базиликата „Св. Петър“. Веднъж видял я човек няма как да не сравнява всеки следващ посетен храм с него. Но нито един не издържа на сравнението – „Св. Петър“ е най- голямата по площ и обем църква в света. Една от най-пищните и красиви ренесансови архитектури, които са запазени в света до днес. Един от любимите ми творци – Бернини е архитект, а купулът е дело на Микеланджело. Стълби, които се вият по целия купол водят до тераса на покрива. Накрая са доста клаустрофобични, но гледката е уникална и си струва. На покрива на базиликата са поставени статуите на Исус Христос и 11-те апостола (без тази на Св.Петър). Има теория, че Петър, който е бил първия папа, е разпънат на хълма, точно под базиликата. Първоначално на мястото бил издигнат параклис, а след това храм, който се е разрушил и накрая през 1626 е издигнат този, който е в момента.

Охраната на светия отец се състои от 108 швейцарски гвардейци. Всички те са швейцарски граждани, задължително са католици, с поне средно образование и задължително преминали 4 месечната военна служба в родната Швейцария. Възрастта на гвардейците е от 19 до 30 години, а минималният срок на служба две години. Те трябва да са високи поне 174 см, да са ергени (могат да се женят само след изрично разрешение и поне три прослужени години).  Освен тях папата се охранява и от „Корпус на жандармерията на града-държава Ватикана“. Жандармерията е на 203 години и числеността ѝ е приблизително колкото тази на Швейцарската гвардия. В нея са включени специалисти по тактическо разузнаване и оценка на обстановката, планиране, управление на трафика, защита от и отблъскване на нападение, отряд за предотвратяване на саботажи и обезвреждане на експлозиви.

Когато бях в Рим преди четири години успях да видя два пъти папата – в неделя след службата му в базиликата „Св.Петър“ и в сряда, когато изнасяше реч на площада пред храма. Не успях да изпитам някакво благоговение, но интересът ми беше задоволен.

Безспорно музеите на Ватикана са една огромна съкровищница на човешкия талант. Като започнеш с фреските в Сикстинската капела, изрисуваните стаи на Рафаело, стотиците статуи, коридорите с множество карти на света, огромните ръчно бродирани гоблени, финия порцелан, изящните статуетки и всякакви дребни вещи. Окото човешко след половин ден обиколка отказва да възприема толкова красота. Просто мозъкът не може да обработи всичко това, което вижда. А колко красоти не са достъпни за туристите? Вероятно поне още толкова, колкото са изложени.

А кои са любимите храни на папата? „Пълнени калмари“, „Ризото по пиемонтски“ и „Асадо“ – говежди ребра със сос чимичури. Няма как да си в Италия и да не цениш храната. Все пак Ватикана е в Рим. 🙂 Най-популярната торта за Италия е тирамисуто, но нея я оставих за държавата Италия. Намерих една друга „Cannoli cake“, която ми се стори много подходяща. За първи път опитах каноли точно в Рим. В една пастичерия до Пантеона. Толкова простичко нещо, но толкова вкусно.  🙂 Заради рецептата на тази торта се наложи сама да си направя канолите, но не мисля, че се доближих и наполовина до оригинала. 🙁

Ето и необходимите продукти за тортата:

За блатовете:

3/4 чаени чаши омекнало на стайна температура масло

3 чаени чаши брашно

1 супена лъжица бакплувер

1 чаена лъжица сол

1 1/2 чаена чаша захар

6 яйца

1 чаена лъжица бадемова есенция

1 1/2 чаена чаша смес мляко и сметана (съотношение 1:1)

1/2 чаена чаша шоколадов чипс

За крема:

3 1/2 чаени чаши рикота

2 1/2 чаена лъжица настъргана портокалова кора

2 чаени лъжици настъргана лимонова кора

1/4 чаена лъжица канела

3/4 чаена чаша пудра захар

3/4 чаена чаша сметана

За украса:

1/2 чаена чаша шоколадов чипс

1/2 чаена чаша шамфъстък

2 броя каноли

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото със захарта на пухкав крем. Добавете яйцата едно по едно като след всяко разбивате докато се усвои напълно от маслената смес. Добавете бадемовата есенция. Смесете брашното, солта и бакплувера. Загрейте фурната на 180 градуса. В маслената смес добавете на части и като редувате брашнената и млечната смес. След всяко добавяне разбивайте добре. Най-накрая добавете шоколадовия чипс и разбъркайте с бъркалка.

 Две тави с диаметър 22-23 см застелете с хартия за печене и намаслете навсякъде с олио. Разделете сместа на две части и печете във фурната за около 30-40 минути или докато дървено шишче, забодено в средата излезе чисто.

След като се опече оставете тавите за 5 минути да изстинат и след това извадете блатовете върху решетка да се охладят напълно.

Време е да приготвим крема. Разбийте рикотата с пудрата захар. На някои места в Италия я харесват по-малко течна и предварително я изцеждат. Според мен не е необходимо. След това добавете настърганата кора от портокал и лимон и канелата. Разбийте до пухкав крем.

Разрежете двата блата на половинки по дължина. Започнете да сглобявате тортата като редувате блат и крем. Накрая по борда облепете със счукан шамфъстък, шоколадов чипс и натрошени каноли.  Оставете да престои в хладилника поне 2 часа преди да сервирате.

Тортата е лека и доста класическа. Аз бих заменила рикотата с крема сирене, защото нещо във вкуса на рикота ми напомня на извара, а аз не я обичам. 🙂 И не само заради това. Просто крема сирене, пудра захар и цитрусова кора са прекрасна комбинация за глазура. Докато правех сладкиша си припомнях пътешествието ми до Рим и само хубави спомени се връщаха в ума ми. Този град за мен е номер 1. Няма друг като него. И Ватикана е една частица от колорита му, културата, историята и духа. Знам, че пак ще отида там. Защото нищо, че фонтанът Ди Треви беше в ремонт имаше място да хвърлиш монета, за да се завърнеш пак. А аз хвърлих три 😉 …за по-сигурно. 😀

Следваща дестинация – Великобритания.