Венецуела

Венецуела е държава в Южна Америка. В последните месеци тя влезе все повече в световните новини заради политическите катаклизми, които се случват. Но защо се стигна до тях? Мнозина чувайки Венецуела веднага се сещат, че това е  страната на Уво Чавес. В края на 20 век той е избран за президент заради “социализма на 21 век”. Неговите идеи са да прекрои страната чрез преразпределяне на благата и обхватни социални програми, финансирани чрез приходите от износа на петрол. Неговата политическа визия е в контраст с действията на много от управлявалите преди него партии. Затова и става изключително популярен сред населението и до смъртта си, настъпила през 2013 година, постига няколко изборни победи. На международната политическа сцена, обаче, Чавес е остро критикуван заради авторитарния си стил на управление, заради одържавяването на медии и заради своята необмислена икономическа политика. Това, което започва по време на неговото управление се задълбочава при Николас Мадуро, който през 2013 година бе избран за президент при оспорвани избори. При Мадуро Венецуела се насочи все повече към диктатура, съпроводена от систематично потискане на свободната преса и драматичен упадък на икономиката. Още през 2017 година, насред няколкомесечни кървави протести с над 100 жертви, Мадуро отне правомощията на парламента, в който опозицията има мнозинство от края на 2015 година. От своя страна парламентът, който смята себе си за единственото демократично легитимирано представителство на венецуелските граждани, гласува проект за съставяне на временно правителство и провеждане на нови свободни избори. Председателят на парламента Хуан Гуайдо се обяви пред хиляди демонстранти за временен президент на страната. САЩ и много латиноамерикански държави веднага засвидетелстваха подкрепата си за него. Наблюдателите обаче не са убедени, че той действително ще поеме управлението на страната, тъй като опозиционните партии са разединени, а армията очевидно продължава да подкрепя Мадуро.

Венецуела разполага с най-големите петролни резерви в света. През последните години обаче страната добива все по-малко петрол. Производството на суров петрол, което носи на страната 95% от всички валутни постъпления, намалява от 3,5 милиона на 1 милион барела на ден. Рафинериите произвеждат все по-малко бензин. Според наблюдателите, причината за всичко това е корупцията и неправилното управление на държавния петролен монополист PDVSA. През 2013 година, когато Мадуро пое властта, цената на суровия петрол падна до историческо ниско ниво. При идването на Чавес на власт делът на петролния износ е около 70% от общия износ на страната. През 2013 година достига 98%. Тоест Венецуела не произвежда вече почти нищо друго. Критиците виждат причината за това развитие в прекомерната държавна намеса в икономиката. Високите цени принуждават много фирми да прекратят дейността си. Минното дело, индустрията, както и селското стопанство са пред колапс. През 2018 година икономиката се свива с почти 20 процента. Инфлацията на местната валута достига 1 милион процента! МВФ прогнозира инфлация за 2019 година в рамките на 10 милиона процента. Въпреки въвеждането на държавна криптовалута т.нар. “петро”, чиято цел е да стабилизира икономиката това до момента не се случва.

Вследствие на икономическата криза повечето венецуелци живеят в бедност. Много от тях гладуват. Но дори и тези, които все още имат работа, едва преживяват. С новата месечна минимална заплата от 5,90 евро те могат да си позволят само някои основни продукти. И то, ако ги намерят на пазара, защото държавата почти не внася хранителни продукти и стоки за ежедневна употреба, камо ли пък да ги произвежда. Милиони венецуелци днес са болни – вследствие на дългогодишно недохранване или заради завърналите се в страната болести като маларията и туберкулозата. От 2011 година насам детската смъртност почти се е удвоила. Трудно е за по-малко от 20 години да превърнеш една страна от номер 1 на своя континент в такава развалина, но както се вижда не е невъзможно. 🙁

Но стига толкова политика и икономика. Не съм някакъв анализатор от обзорно политическо предаване. На първо място Венецуела е същинска екваториална джунгла, която предлага толкова завладяващи гледки, сякаш природата на това място “умишлено усилва” цветовете и контрастите. Сякаш там отиваш за да видиш, почувстваш и усетиш величието на майката Природа, да я опознаеш такава, каквато е създадена преди милион години и каквато е в най-истинската си същност. Във Венецуела можете да видите черни каймани, анаконди, капибари, пирани, тапири, мравояди, оцелоти, пуми, броненосци – един истински животински рай. В южната част на страната се намира Гвианската планинска земя, която е сред най-дивите места на планетата. Тази територия се е запазила хилядолетия наред непокътната, а единствените хора, които живеят там са индианци, чийто бит е досущ като този на предците им от далечното минало. Най-високият водопад в света – Анхел (1054 м) се намира в Гвианската планинска земя.

Въпреки, че в момента храна липсва във Венецуела ще опитам да опиша традиционните вкусове в кухнята на страната. Местните не сядат на закуска без арепас. Царевичните питки служат и за предястие, което си поръчват в ресторантите, гарнирано с пържени банани. Използват се зелени банани, за да могат да издържат на топлинната обработка. Тъй като консистенцията на банана си е месеста, след като се панира прилича на хляб. Морските деликатеси също са неразделна част от менюто на вецецуелците. Сладко-солените комбинации са от любимите вкусове като например cachapa – малки, сладки, плътни царевични палачинки с бяло сирене queso de mano, което наподобява българското, но има текстурата на моцарела. Палачинките се заливат с разтопена захар. Frijoles (черен боб) е традиционната гарнитура към Pabellón criollо – ястие с накъсано телешко месо, задушено с лук и чесън. Всичко това се залива с доматен сок и се оставя да ври. По традиция се сервира с пържени банани. Към цялото това кулинарно изобилие може да се добави и ориз. Това ястие се счита за национално и е нещо като емблема за местната кухня. За закуска между храненията, често се приготвят tequenos (традиционна рецепта за град Los teques) – тестени фунийки, пълни с меко сирене, което, след като се запържи, се топи в устата, буквално.

Коледните и новогодишни празници, които наближават, са придружени с вкусен хляб pan de jamon, навит на руло, напълнен с шунка и стафиди. А що се отнася до тортите – традиционен сладкиш е torta tres leches – торта с три млека. Вече ви я приготвях за Албания. Затова отпада. Друга често приготвяна торта във Венецуела е quesillo. Не я направих, защото ми прилича на крем карамел в тава. 🙂 Избрах за вас нещо друго – “Bienmesabe”. Леки блатове с кокосов крем и меренг за завършек. Ето и необходимите продукти:

За блата:

1 1/2 чаена чаша брашно

2 супени лъжици бакплувер

8 едри яйца

10 супени лъжици захар

1/4 чаена лъжица сол

ванилия

1/4 чаена лъжица крем тартар

За сиропа:

1 чаена чаша вода

1 чаена чаша захар

1/2 чаена чаша ром

За крема:

5 чаени чаши прясно мляко

1 чаена чаша кокос

1/4 чаена лъжица сол

1 1/2 чаена чаша захар

8 жълтъка

4 супени лъжици вода

6 супени лъжици царевично нишесте

ванилия

За меренга:

4 белтъка

3/4 чаена чаша захар

2 супени лъжици вода

ванилия

Начин на приготвяне:

Разделете яйцата на жълтъци и белтъци. Разбийте белтъците с 5 супени лъжици захар и солта до меки връхчета. Отделно разбийте жълтъците с останалите 5 лъжици захар докато побелеят и удвоят обема си.

Внимателно смесете двете смеси, добавете ванилията и разбъркайте с шпатула докато се смесят. Бъркайте като загребвате отдолу в купата, за да вкарате допълнително въздух в сместа.

Бавно добавете смесените брашно и бакплувер и разбъркайте не много енергично до хомогенност. Застелете с хартия за печене тава с диаметър около 23 см. Намаслете хартията и стените на формата и изсипете сместа.

Печете за около 40 минути в предварително загрята на 190 градуса фурна. Или докато дървен шиш излезе сух от блата.

Извадете блата от фурната. След като се охлади леко го обърнете с долната част нагоре до пълното му охлаждане.

Време е да се заемем с крема . Изсипете млякото заедно с кокоса в тенджера и го затоплете до кипене на котлона.

След това го дръпнете настрана да постои малко. Разбийте жълтъците със захарта до бяло. Смесете царевичното нишесте с водата докато се разтвори и течността добавете към жълтъците. Разбийте добре. На тънка струя добавете прецеденото прясно мляко. Добавете солта.

Варете до сгъстяване на котлона на средна температура. Не се изкушавайте да засилите температурата, защото крема ще изгори. Имайте търпение и здрави ръце, защото тези кремове изискват поне половин час варене и непрекъснато бъркане. Накрая, когато крема е готов добавете ванилията.

Махнете го от котлона и го покрийте с фолио за свежо съхранение, за да не хване коричка. Охладете го напълно преди да сглобите тортата.

Да направим сега сиропа. Сложете водата и захарта на котлона и варете докато сместа се сгъсти. Дръпнете го да изстине и прибавете рома.

Остана меренга за накрая. Има много начини да бъде направен. Аз лично предпочитам да го правя с топъл захарен сироп, но в тази рецепта беше описано друго и реших да го спазя. На водна баня разбивайте белтъците, водата и захарта докато стане гъст меренг. Все още предпочитам моя си начин. По-лъскав вид има с него белтъчната смес.

Сега да сглобяваме тази вкуснотия. С помощта на назъбен нож или конец разрежете блата на три блата. Има и специални сладкарски приспособления за помощ в такива случаи, но аз нямам, защото място не остана в кухнята от моите сладкарски пособия. 🙂 Поставете в чиния за сервиране единия блат. С помощта на четка го напойте със сироп без да прекалявате. Не правим реване все пак.

Разпределете отгоре 1/3 от крема.

С останалите два блата повторете процедурата. Най-отгоре разпределете меренга върху крема и украсете по ваш вкус. Аз използвах люспи кокос заради кокосовия крем, но не мисля, че ще е лоша идея да се добавят някакви ядки или шоколад. 😉

Оставете поне за няколко часа в хладилника , за да поемат блатовете крема преди да сервирате. Като изключим използването на кокос в рецептата тортата е доста класическа като вкус, което в никакъв случай не означава нещо лошо. Лично аз много харесвам торти с такъв класически тортен крем. Напомнят ми за детството, когато майка ми правеше такива. Вкусът е балансиран и тортата е лека. По скалата ми на трудност е около 4. Нищо кой знае колко сложно за изпълнение. Макар, че навън е много депресарски сезон, мъглата се стеле от два дни, а влагата и студа направо те пронизват до кости, в моята кухня звучи италианска музика и мирише на ванилия. Това успява да компенсира околната сивота. Като добавим и букетче с последните цъфнали цветя в градината и ароматна свещ и може би ще оцелея. 🙂

Оставям ви, защото отивам да събирам идеи за предстоящите коледни празници. Любимите ми. 🙂 Когато в кухнята ще властват канелата и джинджифила. Ще се пекат всякакви бисквитки, ще се правят засукани манджи и ще украсявам празнични торти. Вече нямам търпение.

Следваща дестинация – Виетнам.