Виетнам

Несъмнено доскоро Виетнам беше позната главно с трагедиите от Виетнамската война. Виетнамците обаче гледат на войната като част от успешен процес на деколонизация – победата над французите и оттеглянето на американците е част от изграждането им като нация. Много забележителности в страната, свързани с войната, отразяват тези възгледи. Исторически места в Сайгон са превърнати в мемориали и музеи, възхваляващи триумфа на нацията – тунелите Ку Чи, Музеят на останките от войната и Палатът на обединението са само част от тях.

Местоположението на Виетнам прави държавата коктейл от различни култури. Цивилизацията Дай Виет властвала на север, а по-късно и в цялата страна, а останките от китайското влияние над нея можете да се видят в много исторически сгради. На юг от будистите Дай Виет живял народът Чам, който за разлика от тях изповядвал хиндуистката религия. Тяхната култура често ги изправяла срещу северните им съседи. Кралството на Чам по-късно изчезнало заради инвазията на Дай Виет, но наследниците им все още живеят в Камбоджа и Малайзия.

Виетнам често е наричана страната на хаоса. Ако в голям град като Ханой решите да пресечете трябва да знаете едно – движението никога, никога, ама наистина никога не спира независимо, че светофарът свети зелено за вас. Затова смело се гмурвайте в движението и каквото сабя покаже. 😀 Мотоциклетите са навсякъде, На 90 милиона жители са регистрирани около 37 милиона мотоциклета и едва 2 милиона леки автомобили. Виетнамците пренасят такива огромни товари на мотоциклетите си, че направо опровергават законите на физиката.

В определени магазини се продава местен специалитет – руоу ран (змийско вино). И да, то е точно такова каквото звучи – оризово вино с консервирана змия в бутилката. Между другото във Виетнам няма проблем деца да си купуват алкохол съвсем легално в магазините. В много от виетнамските ресторанти сервират студения чай безплатно, а местните винаги оставят по малко от напитката си. Никога не си допиват до края чая, водата или каквото там пият. Много виетнамци отглеждат малки прасенца за домашни любимци, а от друга страна част от тях си хапват кучешко…Обратни на нашите навици и традиции явно. 🙂

Всички жители на Виетнам празнуват в един ден рождения си ден – на Тет – виетнамската нова година, а почти 40% от тях носят фамилията Нгуйен. 😮 Местните избягват зрителния контакт. Ако дълго се взирате в очите им ще си помислят, че им нямате доверие или искате да им навредите. Това не им пречи вместо учтиви разговори за времето да ви разпитват на колко години сте, дали сте семейни и какъв е размера на заплатата ви с цел да ви опознаят по-добре. Очевидно културните различия между нас и тях никак не са малко.

Единствено за Виетнам съм чувала, че имат отделен бог на кухнята. Името му е Онг Тао и точно преди тяхната нова година отлита при бога на небето да го информира кой как се е държал през изминалата година. В основата на виетнамската кухня е азиатският Принцип на петте елемента. Комбинацията от тези пет фундаментални елемента трябва да присъства във всяко едно ястие. Те са: пикантност (метал), киселинност (дърво), горчивина (огън), соленост (вода) и сладост (земя), като съответстват и на пет органа: жлъчка, тънки черва, дебели черва, стомах и пикочен мехур. Виетнамските ястия също така включват пет основни съставки: прахообразен елемент, вода или друга течност, минерали, протеини и мазнина, а виетнамските готвачи се стараят в ястията им да има и пет цвята: бял (метал), зелен (дърво), жълт (земя), червен (огън) и черен (вода). От своя страна клиентите опитват храната във Виетнам, чрез пет от сетивата си: подредбата ѝ привлича очите, звуците идват от хрупкавите елементи в нея, петте използвани подправки се усещат с езика, ароматните билки използвани при готвенето докосват носа, а ястията, които се консумират с ръце, се усещат и чрез докосване. Изобщо числото пет е навсякъде.

Принципът на Ин и Ян се прилага при композирането на храната, като така се постига благоприятен за тялото баланс. Методът се концентрира върху “температурните свойства” на съставките. Определени ястия се сервират само в конкретни сезони. Така се постига контраст между храната и околната среда. Например патешкото месо, което се смята за “хладно”, се сервира през лятото с джинджифилов рибен сос, който е “топъл”. Пилешкото, което е “топло” и свинското, което е “горещо”, се ядат през зимата. Различните видове морска храна, които са от “хладни” до “студени” се сервират с джинджифил, който е “топъл”. Пикантната храна (“гореща”), обикновено се балансира с нещо кисело (“студено”). Готвенето и храненето заемат изключително важно място във виетнамския бит и култура. Солта се смята за връзка между световете на живите и мъртвите. На сватби на младоженците се поднася традиционния десерт Bánh phu thê (плънка от ориз и местен вид грах увити в палмови листа), който трябва да напомня на младоженците за съвършенството и хармонията.  Основен принцип е храната да е свежа. Повечето меса се готвят съвсем за кратко, а зеленчуците се ядат предимно сурови. Ако зеленчуците трябва да се готвят, то те се варят или съвсем леко се запържват. В ястията присъстват задължително зеленчуци и билки. Бульоните и супите също са широко разпространени. Презентацията е особено важна -гарнитурите, сервирани с виетнамските ястия, обикновено са многоцветни и подредени по приятен за окото начин.

По време на династията Нгуен, 50-те най-добри готвачи в кралството са били избирани от жреците на Богинята на горното небе, за да сервират на краля. В кралския двор е имало три хранения за деня; 12 ястия са се сервирали за закуска и по 66 (50 основни и 16 десерта) за обяд и вечеря. Най-почитаното ястие е било tổ yến – супа от лястовичи гнезда (лястовичите гнезда и днес са един от най-скъпите животински продукти, като цената им е около 2500 долара за килограм). Сред знаковите за тази кухня ястия са и гръбна перка от акула, морски охлюви, сухожилия от елен, мечи лапи, кожа от носорог и др. Имало е много строги изисквания към приготвянето на храната за краля. Водата за готвенето  е била взимана само от 4 строго определени водоизточника, а оризът е идвал само от една кралска плантация. Керамичните съдове за приготвяне на ориз са били използвани само по веднъж. Никой с изключение на жреците и, разбира се, готвачите не е имал право да докосва храната. След приготвянето на ястията, платата са били опитвани от евнуси, след това са давани на жените на краля и едва тогава на самия крал, който се е хранел сам в отделно, озвучено помещение.

Мога още много да пиша за тази интересна страна, но се опасявам, че ще ви досади. Затова си идвам на думата. Избрах да приготвя една много кафеена торта – “Vietnamese iced coffee cake”. Ето и необходимите продукти:

За кафеения фъдж:

3 супени лъжици кафе

2 супени лъжици какао

30 грама черен шоколад

щипка сол

1/4 чаена чаша сметана

2 супени лъжици захар

2 супени лъжици царевичен сироп

За блатовете:

2 1/2 чаени чаши брашно

1 супена лъжица кафе

1 1/2 чаена лъжица бакплувер

1 чаена лъжица сода за хляб

1 чаена лъжица сол

1 3/4 чаени чаши захар

2 големи яйца

ванилия

1 чаена чаша сметана

1/2 чаена чаша олио

3/4 чаена чаша кафе

За крема:

340 грама масло на стайна температура

ванилия

щипка сол

4 1/2 чаени чаши пудра захар

6 супени лъжици кондензирано мляко

Начин на приготвяне:

Смесете кафето, какаото и нарязания на ситно шоколад. В малък съд на котлона загрейте царевичния сироп, солта, захарта и сметаната. Дръпнете от котлона и изсипете сместа върху сухите съставки. Бъркайте фъджа докато стане на гладка смес. Оставете настрана да изстине добре.

Подгответе две тави с диаметър 22 см като ги омазните и сложите хартия за печене на дъното. Включете фурната да загрее на 180 градуса. Разбийте до бяло захарта и яйцата. Добавете постепенно сметаната, олиото и студеното кафе. Смесете брашното със солта, бакплувера, кафето и содата за хляб. Прибавете сухата към мократа смес и накрая добавете ванилията. Разпределете тестото в двете тави по равно.

Печете около 30-40 минути или докато дървен шиш, забоден в средата излезе сух.

Извадете тавичките да изстинат за около 5 минути и след това извадете блатовете върху решетка. Обърнете ги с горната част надолу. Оставете ги поне за 20 минути да се охладят напълно.

Направете крема като започнете да разбивате мекото масло на бавни обороти с миксера. Добавяйте постепенно пресятата пудра захар. Накрая добавете кондензираното мляко и ванилията. Разбийте до гладък крем.

Отделете 1/3 от крема. Останалия разпределете между двата блата и измажете тортата отвсякъде. Оставете я за 10 минути в хладилника да се охлади.

Останалата 1/3 крем смесете с  кафеения фъдж като разделите сместа на три и добавете различно количество фъдж, за да направите три нюанса на мока.

Извадете тортата от хладилника и украсете с останалия крем както намерите за красиво.

Оставете тортата за няколко часа в хладилника. Преди да я сервирате я изнесете да постои известно време на стайна температура или пък я нарежете веднага. Както повече харесвате масления крем.

За мен беше удоволствие да направя тази торта. Вкусът е много богат и кафето те превзема отвсякъде. В студен декемврийски ден е идеална за добавка към чаша горещо капучино. Мммммм. Опитайте и вие.

Следваща дестинация – Габон.