Габон е държава в западна централна Африка. Тя е полупрезидентска република – президентът е и министър – председател. Най-ранните заселници по тези земи са пигмеите, които бързо биват изместени от племената банту. Днешното население са почти изцяло потомци на банту. Страната е доста по-развита икономически в сравнение със съседите си. Малкото население, богатите природни запаси и частните чуждестранни инвеститори подпомагат Габон да е една от най-проспериращите държави в региона. Там има петрол, уран, магнезий и достатъчно вода за всички.
80 % от страната е покрита от гъста екваториална гора. Втората по големина след Амазонка. 20% от растителните видове, живеещи там не се срещат никъде другаде по земята. Екваториалните гори са убежище за равнинни горили, шимпанзета, горски слонове и много други застрашени видове. Създадените в Габон национални паркове превръщат тази страна в забележителна пазителка на биологичното разнообразие на Африка.

Националният парк Лоанго е една от най– забележителните местности в Африка, където могат да се наблюдават диви животни. В него са запазени цели километри непокътнати плажове, които граничат със сладководни лагуни и гъсти екваториални гори. Но онова, което прави бреговете на Лоанго уникални, са животните, които се разхождат покрай брега — хипопотами, горски слонове, африкански биволи, леопарди и горили. Покрай белите пясъчни плажове на Лоанго има пасбища, където хипопотамите и африканските биволи могат да пасат на воля. Най–важното е, че никой не обезпокоява тукашните обитатели. Единствените следи по пясъка са на животните, които живеят в парка. Кожестите костенурки избират тези усамотени брегове, за да снасят яйцата си. Розовите пчелояди живеят на колонии и гнездят направо в пясъка, само на няколко метра от мястото, където достига прилива. През лятото над хиляда гърбати кита се събират за брачните си игри в спокойните води на Лоанго. Две обширни лагуни отделят бреговете на Лоанго от екваториалната гора и представляват идеален дом за крокодили и хипопотами. Африканските белоглави морски орли и орлите рибари кръжат над лагуните, защото водите там гъмжат от риба. Често в лагуните могат да се видят слонове, които плуват, за да стигнат до палмирските палми, чиито плодове са голямо изкушение и лакомство за тях. Навътре в екваториалните гори е царството на маймуните и плодоядните прилепи, а по периферията се виждат красивите и цветни оперения на птиците–нектарници, които пият нектар от цветовете на дърветата и храстите.
Друг известен национален парк е Лопе. Това място с девствените си тропически гори е чудесно място за живот за горили, шимпанзета и мандрили. В пет хиляди кв.км. живеят от три до пет хиляди горили! Други обитателите на Лопе са слънцеопашатите морски котки (вид маймуни, който е открит наскоро, и който се среща единствено в определен район на Габон). Големите, оцветени в ярки цветове горски птици като турако, или пък птицата носорог, също са намерили дом в Лопе. На това място са изброени около 400 вида птици, което го прави привлекателно и желано за онези, които обичат да ги наблюдават.
Френската кухня има значително влияние върху габонската кухня. В селските райони обикновено се използват хранителни продукти като маниока, ориз и ямс. Месото, когато го има на трапезата е пилешко или риба. В страната се консумира също месо от антилопа, дива свиня и маймуна. Често се използват сосове, като най-популярен е този от люта червена чушка и смес от подправки бербере. В Габон хапват банани, папая, гуава, манго, ананаси, кокосови орехи, авокадо и фъстъци. За приготвяне на храна използват плантайни, домати, царевица и патладжан. Някои от известните ястия са Nyembwe – пиле с борови ядки, Fufu – ястие от счукана маниока, горчичено пиле с чесън, лук и лимонов сок, сушено месо, всякакви видове яхнии, морска храна, пушена риба, Gari – каша от маниока, пържени банани, покрити с галета, които се сервират със заквасена сметана и кафява захар.
В Габон се прави палмово вино. Смесват го с халюциногенен корен, наречен ебога, по време на церемонии при смърт, за изцеление или за посвещение. В малки дози eboga действа като стимулант, което го прави полезен за церемонии, които траят цяла нощ. В по-големи количества, той е халюциногенен, което позволява на участниците да „видят предците си“. Храна и вино се предлагат на предците по време на церемониите. Мъже и жени участват в тези ритуали, които са изпълнени с биене на барабани, пеене и танци.
Както знаете Африка не ми е любим континент що се отнася до приготвянето на торти за блога ми. Явно на този континент не са фенове на сладкишите или просто още не са открили колко са вкусни. 😉 Все пак намерих някаква рецепта този път. Ще направя Congo bars. Не е торта по нашите европейски критерии, но доста прилича. 😀 Ето и необходимите продукти:

1 чаена чаша масло
2 чаени чаши кафява захар
2 големи яйца
ванилия
2 чаени чаши брашно
2 чаени лъжици бакплувер
1/2 чаена лъжица сол
1 чаена чаша кокос
1 чаена чаша шоколадов чипс
1 чаена чаша ядки пекан
Начин на приготвяне:
Разтопете маслото и добавете захарта. Оставете сместа да изстине до стайна температура. Разбийте яйцата, добавете ванилията и изстиналата маслена смес.

Смесете пресятото брашно с бакплувера и солта и го добавете към течните съставки.

Накрая добавете кокоса, шоколада и ядките. Разбъркайте леко с шпатула.


Намазнете правоъгълна или квадратна тава с олио и поръсете с брашно. Използвайте потупващи движения по стените на тавата и премахнете излишното брашно.



Изсипете сместа и печете в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 35 минути.

Оставете го за около 5 минути да изстине и след това го извадете от тавата върху решетка да изстине напълно.

Разрежете квадратни парчета с размери 5х5 см.

Габонската торта е по-скоро габонска бисквита 😀 Ноооо, както казах и по-горе Африка не е особено богата на рецепти за торти. Вкусът на Congo bars е чудесен, а докато се печеше във фурната кухнята ухаеше божествено на ядки, шоколад и печена кафява захар. Опитайте и вие. Бързо, лесно и вкусно. 🙂
Следваща дестинация – Гамбия.


Чудесна рецепта за бисквити! Много вкусни и с приятен аромат на кокос, шоколад и любимия ми орех-пекан.
Ако бялото брашно се замени с лимецово или овесено, последователите на био/еко вълната ще са във възторг…:)
Ани, благодаря за възможността да ги опитам! Отдавна търсех този вкус и вид… 🙂 Вече са ми любими!
I really like and appreciate your blog article.Really looking forward to read more. Want more.
Im grateful for the post.Much thanks again. Want more.