Гвинея

Държавата Гвинея не бива да се бърка с Гвинея  Бисау и Екваториална Гвинея. Тя се намира в Западна Африка и доскоро беше позабравена туристическа дестинация. Първо заради гражданските войни, а след това заради избухналата епидемия от ебола. През 2015 тази болест беше победена в този край на света и вече човек може да помисли за една разходка до живописните ѝ възвишения, да усети контраста на сухите северни части и джунглата на юг, да види слонове и примати. В Африка това е мястото, където все още може да се срещне и леопард. Три големи реки в Западна Африка извират от Гвинея, от областта Фута Джалон-Нигер, Гамбия и Сенегал.

Думата „гвинея“ е от берберски произход и означава общност на чернокожи суданци. През 15 век Гвинея е част от Гана и Мали. В края на 19 век френски войници завземат територията и в началото на 20 век страната влиза в състава на Френска Западна Африка. От 1958 година е независима държава след проведен референдум.

Почти половината население е под линията на бедността. Около 2/3 са заети в селското стопанство, но надницата им за ден рядко превишава 2-3 долара. Отглеждат се ориз, кафе, палмови ядки, касава, ананас, маниока. Около 1/3 от световните запаси от боксит се намират на територията на Гвинея. Износът му е основното перо в приходите в бюджета, някъде около 80% от тях. Страната разполага с известни количества желязна руда и диаманти, от които също печели, но заради лошата инфраструктура инвеститорите не са много склонни да развиват бизнес в Гвинея.

Оризът е основна съставка на всяко хранене. Приготвянето му варира в зависимост от региона. На трапезата присъстват също така корени от маниока, риба и морски дарове, царевица и плодове. Както сами се досещате рецепти за десерти почти липсват. В големите градове човек може да хапне в сладкарници разнообразни френски десерти. В това няма нищо странно, имайки предвид общата история на двете страни за около 60 години. Аз дълго се рових да намеря автентичен десерт – я от ориз, я от маниока 😀 , но всичките ми търсения се увенчаха с тотален неуспех. Добре, че френската сладкарска школа предоставя изключително богат избор на десерти. 😉 Моят френски избор за торта от африканска Гвинея е “Dacquoise”. Имам чувството, че твърде отдавна не съм правила истинска торта в блога. Под истинска имам предвид сладко изкушение, което е поредица от блатове и крем. Мисля, че Виетнам беше последното такова. Затова сега се заемам с ентусиазъм да ви опиша какво е необходимо за десерта.

За блатовете:

250 грама лешници

250 грама захар

25 грама царевично нишесте

6 белтъка

щипка сол

За ганаша:

150 грама черен шоколад

110 мл сметана

За крема:

600 мл прясно мляко

3 жълтъка

125 грама захар

50 грама царевично нишесте

300 мл сметана

есенция с аромат на кафе; ако нямате ванилията винаги е добра идея

За крокана:

50 грама захар

100 грама лешници

1/2 чаена лъжичка лимонов сок

Начин на приготвяне:

Смелете с блендер лешниците. Аз предпочитам да са малко по-едро смлени, защото така блатовете задържат по-лесно въздуха. Вие сами решавате как ви харесва повече. Смесваме ги със 100 грама от захарта и нишестето. Разбиваме на пяна белтъците с щипката сол за около 2 минути на средна скорост на миксера. Добавяме остатъка от захарта и включваме миксера на максимална скорост докато сместа стане на твърди връхчета. Внимателно добавяме ядките, захарта и брашното и бъркаме с дървена лъжица отдолу нагоре много бавно докато всичко се смеси.

Подготвяме три тави като ги застиламе с хартия за печене. Загряваме фурната на 150 градуса и слагаме блатовете да се пекат. Печем около час.

След това леко открехваме вратата на фурната и оставяме блатовете вътре в нея да изстинат. Изваждаме ги върху решетка докато изстинат напълно.

Приготвяме ганаша като сложим на котлона сметаната почти да заври. След това я изсипваме върху парчетата черен шоколад. Изчакваме 2 минути и разбъркваме докато се получи гладка смес. Охлаждаме.

Време  е да направим и крема. Затопляме млякото на котлона. През това време разбиваме жълтъците със захарта и нишестето. На тънка струйка добавяме млякото и след това връщаме на котлона. На средна температура сваряваме крема при непрекъснато бъркане докато се сгъсти достатъчно. Разбиваме студената сметана до меки връхчета. Оставяме яйчения крем да се охлади като го покриваме с фолио за свежо съхранение, за да не хване коричка. Смесваме двете части и получаваме пухкав и богат на вкус крем. 🙂

Сглобяваме тортата като редуваме блат и крем, а най-отгоре артистично завършваме с шоколадовия ганаш.

За украса ползваме карамелен крокан, който правим като карамелизираме захарта с малко лимонов сок. Начупваме небрежно лешниците и върху хартия за печене или силиконова подложка ги заливаме с карамела. След това начупваме неравни парчета и украсяваме с тях. Аз ги направих по-големи, а в оригиналната рецепта се казваше да се облепи борда на тортата с тях. Тъй като хората, с които ще споделя това бижу не са много фенове на карамеления крокан реших да го сложа отгоре, за да могат да го махнат, ако искат.

Макар, че тортата не е традиционна гвинейска, на вкус е божествена. Обичам такива торти с блатове от ядки. Правила съм подобни десетки пъти и няма човек да не ги е харесал. Тайната е в печенето. Или по-скоро сушенето на слънце както аз му казвам. Трябва да имате търпение, защото при по-висока температура във фурната белтъците ще прегорят в краищата, а в средата блата ще е суров. Друго сложно в рецептата няма. Като цяло е със средно ниво на трудност. Но с високо ниво на вкус. 😉 Опитайте да я направите за близките си, за приятелите си. За рожден ден или просто, защото е неделя.

Следваща дестинация – Гвинея Бисау.