От Карибите се местим рязко на север, за да посетим най-големия остров в света – Гренландия. На над 2 милиона квадратни метра площ живеят едва 58 хиляди жители, което е нормално, имайки предвид екстремните условия за живот тук. Над 80% от територията е скована от ледове. Макар, че името на страната означава “зелена земя” голяма част от територията ѝ е целогодишно в лед,

Гренландия е неизвестна за Европа до 10 век, когато случайно е открита от норвежки викинги, объркали пътя за Исландия. Преките предшественици на съвременните инуити пристигат около 1200. В продължение на стотици години инуитите са единствените жители на Гренландия, но Дания, основавайки се на спомена за викингското заселване, предявява претенции към територията и колонизира острова през 18 век. По време на Втората световна война Гренландия е откъсната социално и икономически от Дания и става по-близка до САЩ и Канада. След войната контролът е върнат на Дания. Макар че Гренландия все още е част от Кралство Дания, от 1979 тя се ползва с вътрешна автономия. Съединените щати проявяват силен интерес към острова. След Втората световна война те предлагат на Дания да откупят Гренландия, но датчаните отказват.
Всичко започва през 50-те години на миналия век. Студената война е в разгара си, а Вашингтон решава, че може тайно да инсталира ядрени ракети на самия праг на Съветския съюз. За целта екип от военни и учени провеждат няколко операции, преди да набележат най-удачното за целта място. Местоположението на бъдещата база е удобно избрано – само на 240 километра от авиобаза Туле. Тъй като Гренландия е територия на Дания, а датчаните не искат ядрени оръжия на своя земя е измислено хитро прикритие. Започва изграждането на научно изследователската база “Кемп Сенчъри”. Тя става дом на някои от най-добрите западни климатолози. Учените събират проби от леда и заровената дълбоко под него почва. Проучванията предоставят карта на Гренландия за 400 000 години назад. Изготвени са подробни и революционни за времето си климатични модели на Земята. Всичко това обаче е само прикритие. Под маската на важен научен проект военните на САЩ прокопават 21 големи тунели, с обща дължина от над 3 километра под вечният гренландски лед. Те се намират на 15 метра дълбочина, а в някои от тях е монтиран дори влак. Подземията са много широки, като могат да поберат големи машини. Учените и военните живеят в бунгала, монтирани в тунелите. Без знанието и позволението на Дания, американците монтират ядрен реактор, който захранва базата с ток и топлина. Заради малкият АЕЦ “Кемп Сенчъри” няма нуждата от редовни доставки на дизел, студът пък действа като естествен фризер и държи провизиите в максимално добро състояние. На практика при добро зареждане базата може да оцелее години без да бъде посетена от външни лица. Наред с прокопаването на тунелите и монтирането на ядрения реактор, военните разполагат ракети с ядрени бойни глави, насочени към Съветския съюз. Изградени са дори специални помещения, за съхранение на химически и ядрени токсини. През 1953 инуитски семейства са принудени от датското правителство да се изселят, за да дадат възможност за разширение на базата. Това става източник на напрежение между Дания и жителите на Гренландия. То се усилва след ядрен инцидент през 1968 – бомбардировач „B-52“ с 4 водородни бомби се разбива близо до базата и големи количества плутоний изтичат върху леда. Въпреки че повечето плутоний е събран, местните жители продължават да говорят за предизвикани от него деформации при животните.
Гренландия се превръща в първата страна, излязла от Европейския съюз. Приета е през 1972, а десет години след това пожелава да излезе. Доскоро мислех, че Великобритания са първи в това начинание, но сега научих, че не е така.
Въпреки че е прието да наричаме местните хора ескимоси, това не е предпочитано от тях название, нито пък има някаква връзка с тяхното културно наследство. Първо или французите, или датчаните използват думата “ескимос”, която означава “ядящи сурово месо”. Съвременните инуити намират думата ескимос за расистко название. Повечето сме чували за “ескимоската целувка” и не е рядко срещано хората да го правят помежду си в знак на привързаност и любов. Истината обаче е, че инуитите не потъркват носове в знак на целувка, а за да поздравят своите близки, приятели или роднини. Любопитен факт е, че Гренландия не участва във ФИФА заради факта, че в страната няма зелени футболни игрища въпреки, че имат национален отбор по футбол.
Антрополозите казват, че инуитите се хранят с едно и също нещо в продължение от векове. Тяхната диета се състои предимно от месо и риба (най-популярното месо е това от елени), тъй като те нямат достъп до свежи плодове и зеленчуци. Северните народи посрещат коледните празници с кивиак. Това ужасяващо ястие влиза в традиционната кухня на Гренландия и редица други северни народи. За да бъде готов за консумация, пълненият с чайка тюлен трябва да престои цели 7 месеца в леда. Рецептата е лесна – взимате един обезглавен тюлен, пълните стомаха му с предварително оскубана чайка и след това го замразявате в леда. През периода на престой в леда чайката ще бъде бавно разложена от ензимите в стомаха на бозайника, за да стане деликатесът още по-вкусен. Вкусът на ястието е като на много старо и силно миришещо сирене. 😮
Suaasat е традиционна супа, която се счита за национално ястие на Гренландия. Компоти от боровинки се предлагат навсякъде. След вечеря можете да се насладите на чаша гренландско кафе. Бирата е друга популярна напитка. Уникална е ледената бира, която се прави с 2000-годишна арктическа ледена вода.
Реших да направя една торта, която е в унисон с духа на Гренландия. Eто и необходимите продукти:
за блата браунис:

200 грама шоколад
100 грама масло
4 яйца
250 грама захар
100 грама брашно
1 чаена лъжица бакплувер
за крема:

1 литър ванилов сладолед
80 грама фъстъци
120 грама малиново желе
80 грама череши
2 супени лъжици черешово сладко
100 грама шоколад
100 грама маршмелоу
за заливката:

200 грама шоколад
125 мл кондензирано мляко
50 грама масло
2 супени лъжици сметана
за меренга:

315 грама захар (по-добре да е пудра)
4 белтъка
2 супени лъжици вода
Начин на приготвяне:
Да направим първо блата. Разтопете на водна баня шоколада и маслото. Охладете.

Разбийте яйцата и захарта до побеляване. Внимателно добавете шоколадовата смес и пресятото брашно с бакплувера. Печете в тава, застлана с хартия за печене на 180 градуса 25-30 минути.


Можете да си купите желе, а може и да си го приготвите сами. Аз си го направих сама. Сложих на котлона замразени малини и захар.

Варих сместа докато се сгъсти. Накиснах желатин в студена вода. Прецедих малиновата смес и прибавих желатина. Разбърках докато се разтопи всичко. Охладих за около 2 часа в хладилника. В интерес на истината ми беше малко захарта. Затова опитайте сместа и, ако е кисело добавете още захар.

Сложете блата брауни е чиния за сервиране. Оставете сладоледа леко да омекне. Сложете фъстъците в тиган малко да се запекат. Така хем лесно ще ги обелите, хем ще станат по-вкусни. Натрошете фъстъците и заедно с бонбоните маршмелоу ги сложете в тиган на слаб котлон докато бонбоните се разтопят.

Сместа става доста лепкава и неудобна за разбъркване. Нарежете желето на филии. Смесете сладоледа с фъстъците с маршмелоу, желето, черешите и сладкото. Разстелете сместа върху браунито и оставете съда във фризера за 4 часа.

Направете шоколадовата заливка като загреете шоколада, кондензираното мляко, маслото и сметаната.

Сместа става гъста.

Излейте я върху тортата и върнете във фризера за още 6 часа.

Време е да направите меренга. Загрейте захарта на котлона докато температурата и стане 120 градуса.

Междувременно разбийте белтъците до гъст сняг. Когато захарта достигне необходимата температура на тънка струя я изсипете в белтъчната смес и продължете да разбивате докато сместа стане гъста и лъскава.


Извадете тортата от фризера и сложете меренга отгоре и отстрани.


Ако имате кухненска горелка използвайте я да обгорите меренга.

Ако нямате не е драма. Украсете с лентички желе и череши тортата отгоре.
Приберете тортата за съхранение във фризера.

Тази торта е интересна на вкус – имате богатия шоколадов блат, вкусния ванилов сладолед и сладките и кисели плодове. Тук – там се усеща и хрупкавостта на фъстъците. Малко не и е сезон. Но аз много обичам сладолед и нямам проблем да го ям по всяко време на годината. Ако ви се струва студено сега направете я през лятото, но непременно я опитайте. Гренландия не може да ми е в ToDo листата за посещение, защото не обичам да ми е студено. Въпреки, че гледах вълшебни снимки от ледници и сияния не мисля, че бих си причинила всичкия този студ за няколко вълшебни гледки. 🙂

Следваща дестинация – Грузия.


Great content! Super high-quality! Keep it up! 🙂
Чудесна многопласнова торта! (С възможност за вариации – с отпадане на слой/еве или прибавяне на нови, естествено 😉 ).
Благодаря, Ани, за интересното инфо, за идеята и възможността да помечтая!
Що се отнася до сладоледа и аз се числя към групата на обожателите му. Така че тази торта веднага се отмята за скорошно приготвяне.
Thanks for sharing, this is a fantastic blog post.Thanks Again. Want more.