Грузия

Вечер. Лунна светлина. Парк, природа, пейка… На пейката – той и тя. Друга вечер. Парк, природа, пейка… На пейката – той, но друга тя. 😳 Следваща вечер. Парк, природа, пейка… На пейката – същият той, нова тя. Още по-следваща вечер…Но това е дълга история. Нека да пием за постоянството на мъжете и непостоянството на жените.

Днес сме в Грузия. Страна, която за мен е известна най-вече със забавните и поучителни тостове. 🙂 Но освен това Грузия е загадъчна и романтична страна – тук Язон открива Златното руно, а Прометей бива прикован на планината Казбек, след като открадва огъня от боговете, и тук по бреговете на река Терек е живяло безстрашното племе на амазонките. Или поне така разказват легендите. Страната е доста непозната за нас, макар, че се намира сравнително близо – разположена е на брега на Черно море и в Кавказките планини. От хилядолетия се намира на важни търговски пътища и това е повлияло на бита, културата, храната и изобщо на живота в тази задкавказка земя. Грузинците наричат държавата си Сакартвело, но за останалия свят това име не се е наложило.  Корените на грузинския народ се проследяват далеч назад в историята; културното им наследство е древно и богато. През средновековния период съществува много силно грузинско кралство, достигащо своя пик на развитие  между 10 и 13 век. След дълъг период на турско и персийско владичество Грузия е анексирана от Руската империя през 19 век. Независима грузинска държава съществува от 1918 до 1921 г., когато е включена в Съветския съюз. През 1936 г. Грузия става конститутивна (съюзна) република и продължава като такава до разпадането на Съветския съюз. През съветския период грузинската икономика е модернизирана и диверсифицирана. Една от най-настроените към независимостта републики, Грузия обявява суверенитет на 19 ноември 1989 г., а независимостта – на 9 април 1991 г. 90-те години са период на нестабилност и граждански размирици в Грузия, тъй като първото правителство след независимостта е свалено, а в Южна Осетия и Абхазия се появяват сепаратистки движения.

Празниците са най-добрата възможност човек да се потопи в националната култура на дадена страна, да се запознае с местните жители, да научи много интересни факти, да се наслади на вкусни местни ястия и просто да си прекара чудесно. Грузия не е изключение – всяка година в страната се провеждат различни цветни фестивали, посветени на националните празници и други събития. Батумоба е ден на Батуми – ярък и цветен грузински черноморски курорт. Този ден градът е красиво декориран, организират се множество концерти с участието на местни и на чужди музикални групи. Основното фестивално събитие за Грузия е Гандагана. Това е името на традиционния аджарски танц. По времето на Гандагана, която трае два дни, ще може да се запознаете със селските традиции в този регион. Фестивалът обикновено се пада на 3-4 септември.

Едно от основните есенни събития в Грузия е брането на грозде. За Грузия, древната страна на винопроизводството в света, това не е просто обикновен процес на земеделие, а истински ритуал, който обединява всички роднини и приятели. Според намерени археологически находки по тези земи се е произвеждало и пиело вино преди 8000 години! Няма точна дата на Rtveli, тъй като зависи от датите на прибиране на реколтата в конкретен регион. Най-интересно е да се посети региона на Кахетия – центърът на винопроизводството в Грузия. В този живописен регион фестивалът се провежда с особен мащаб и колорит. И въпреки факта, че Rtveli е семейно събитие, посетителите също могат да участват в него. Домакините ще бъдат щастливи. Зрелите гроздове се отрязват с нож и се слагат в кошничките, а след това реколтата се премества в глинените контейнери – kvevri. След гроздобера започва празничната трапеза – тя е пълна с вкусни местни ястия – апетитно барбекю, качапури, местно сирене, прясно изпечен хляб и, разбира се, домашно вино. Rtveli е празник, изпълен със забавление, забавление, шум и шеги. 🙂 И много грузински тостове, разбира се. 😉

Разположена на кръстопътя на Изтока и Запада, Грузия попада в орбитата на много културни влияния и империи. В мирни времена, докато търговците пренасяли стоки и подправки по Големия път на коприната, грузинците възприели нови подправки и методи за готвене, възприели и включили чужди съставки и стилове в храната си. През вековете грузинската храна е била повлияна от средиземноморския свят, арабските и монголски аромати, персийските и османските кухни, та чак и влияние от Северна Индия. Грузинската хранителна и винена култура се наблюдава най-добре по време на Supra – традиционен празник, включващ широк спектър от различни ястия, винаги придружени от големи количества вино, с продължителност няколко часа. Khinkali е популярно кнедли, приготвено с най-различни пълнежи. В планината се прави с агнешко месо, което се среща в изобилие, а другаде се използва смес от кайма и свинско месо. Произходът на Хинкали не може да бъде точно проследен; някои го отдават на татарско влияние, други твърдят, че хинкали е абсолютно типично грузинско ястие. Нито един грузински празник не е завършен без Хачапури. Според мнозина това е грузинската класика, сирене, хляб par excellence. Формата му, както и текстурата варират от регион до регион: може да има тънка или дебела кора, може да съдържа един или много слоеве, Khachapuri може да приеме кръгла, триъгълна или правоъгълна форма с всякакви размери и дори да се предлага като лодка с яйце в средата, какъвто е случаят с Хачапури от Аджария – крайбрежния регион на Джорджия на Черно море. Яла съм такова в Русия, в един грузински ресторант. Любимото ми е.

Шишче от месо, било то телешко, агнешко или свинско е типично ястие в Грузия. Докато изборът на месо варира от регион до регион, а също и според сезоните, методът на приготвяне на скара е повече или по-малко един и същ в цялата страна. Старите лозово пръчки се считат за най-добър избор на дървесина за шишчето. След като се опекат на скарата, месото се изважда от шишчета и се размесва в съд с тънко нарязан лук и сок от нар. Лукът леко се карамелизира, а сокът от нар образува мек, кисел сос с месните сокове. Грузинците консумират много сирена и всеки регион има свое разнообразие. Сулгуни е специалитет на Западна Грузия и е може би най-възхитителното полумеко грузинско сирене. Високото съдържание на влага напомня на моцарела. Guda има остър вкус и е сирене от Тушети, традиционно приготвено от овче мляко и отлежало в овча кожа.

За блога избрах да направя традиционна грузинска медена торта. Ето и необходимите продукти за нея:

за блатовете:

3 яйца

2 1/2 чаени чаши брашно

1/2 чаена чаша захар

4 супени лъжици мед

2 чаени лъжици сода за хляб

за крема:

3 чаени чаши мляко

100 грама масло

1 чаена чаша захар

1 яйце

2 супени лъжици брашно

ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера на котлона на средна температура гответе захарта и меда за около 5 минути. След това на тънка струя без да спирате да бъркате прибавете разбитите с вилица яйца.

Гответе още минута. Прибавете содата за хляб и брашното. Разбъркайте докато стане хомогенно тесто.

Разделете тестото на 8 топки. Разточете от тях кори и ги печете в тава с диаметър 22 см върху хартия за печене на 170 градуса всяка по 5-6 минути. Не ги печете повече, защото ще изгорят. Оставете ги да изстинат напълно.

Разбийте яйцето, захарта и брашното за крема. Смесете с млякото и варете докато се сгъсти крема като не спирате да бъркате. Разбийте маслото и го добавете в крема заедно с ванилията.

Сега остава да сглобите тортата. Редувайте блат и крем като накрая измажете тортата отвсякъде с крем. Декорирайте както най ви харесва.

Правила съм подобна торта по руска рецепта. Блатовете са същите, но кремът е друг. И на всичкото отгоре си купувам за нея готови блатове от магазини “Берьозка”. Та с един такъв останал ми отпреди декорирах тази торта. Смлях го в блендера на трохи и облепих тортата. Завърших със захаросани и натрошени розови листенца и малко мента за свежест. 🙂

Започнах с тост и ще завърша с тост, защото много мъдрост и чувство за хумор има в грузинските тостове, пък и смятам да си налея чаша хубаво червено вино и да си хапна парчето торта. 🙂

Мъж и жена отишли на коледно парти, което фирмата на мъжа организирала всяка година. Той й показва познатите си: – Това е шефа Иван, това е съпругата му, а това – любовницата му. Това е колегата Георги, това е съпругата му, а това – любовницата му… А ей тази, русата – е моята любовница… – Нашата е най-хубава! – гордо отбелязала жена му. Затова да пием за нашата!

Следваща дестинация – Гуам.