Гуам

Гуам е най-големият и гъсто населен от Марианските острови, които са част от Микронезия – периметър от множество острови в Океания, Северния Пасифик. В близост е и Марианската падина – най-дълбоката точка на Земята. Официалното име на страната е Guåhan (Chamorro), а официалните езици два – английски и чаморо. Гуам е тропически остров, покрит с джунгли и вулканични хълмове. Столицата се нарича Агана, а близо 40 % от населението живее в градовете. Най-високата точка достига едва 406 м надморска височина. Температурите целогодишно се движат между 20 и 30 градуса по Целзий. Тук се намира прочутото кралство на черните корали – подводен риф, който представлява отвесна скала, спускаща се на 100 метра дълбочина. Покрита е с черни корали откъдето идва името и. Край Гуам е единственото място, където в океана на дъното лежат потопени един до друг кораби от Първата и Втората световна война. Територията е често сполетявана от разрушителни тайфуни. Като изключим последния факт останалото много ми допада. 🙂

Гуам е популярен като “островът без птици”. Макар природата да го дарява с интересна и богата флора и фауна, човешката намеса води до промени. Пpез 40-те години на миналия веĸ военен или тъpговcки кораб докарва няколко кафяви дървесни змии от Папуа – Нова Гвинея, които се размножават изключително бързо и застрашават местната екосистема. Макар да не са опасни за човека, те унищожили почти изцяло птиците и гущерите на тази малка територия. Дотогава там изобщо нямало змии, а сега гъстотата им е една от най-големите в света. През 2013 година правителството решава да вземе крути мерки за намаляване на броя им и пуска от въздуха с картонени парашути умрели мишки, пълни с отрова.

Местното население е съставено от народа чаморо (откъдето идва и името на официалния език, част от австронезийското езиково семейство), от който в момента произхождат около 40% от обитателите. Тази етническа група е с малайско-индонезийски корени. Самата дума чаморо идва от “чамори” или “чамоли”, които означават “благороден”. Езикът чаморо се ползва основно в домакинствата, а английският е за бизнеса и образованието. Поради търговските връзки в Япония често може да се чуе и японска реч.

Големият обрат за острова идва след като тук се настаняват американските военни бази. Военните части са пръснати на различни места на острова. Освен военновъздушна база, има още морска въздушна станция, военноморска база с кораборемонтен двор, комуникационни центрове и болница. Населението не гласува директно в изборите в САЩ, но има право да участва в предварителните гласувания за излъчване на кандидати за вота и да изпраща свои представители на конгресите на политическите партии. Самият остров се управлява от избран от жителите губернатор с 4-годишен мандат. В базите на острова има около 5000 американски военни.

Нямах много време да проучвам десертите на Гуам, но и не намерих много. Затова реших да ви приготвя един класически чаморо десерт – “La-tee-ja”. Ето и необходимите продукти:

За пандишпановия блат:

3 яйца

90 грама брашно

90 грама захар

За крема:

1 чаена чаша мляко

1 чаена чаша вода

2 чаени чаши кокосово мляко

100 грама масло

1/2 чаена чаша захар

1 чаена чаша кокос

ванилия

8 препълнени чаени лъжички царевично нишесте

Начин на приготвяне:

Първо правим блата като на водна баня разбиваме яйцата и захарта докато сместа не стане толкова гъста, че да не пада от бъркалките на миксера.

След това сваляме от котлона и внимателно добавяме брашното и леко го рразбъркваме до хомогенност.

В тава, застлана с хартия за печене, изсипваме и печем в предварително загрята на 170 градуса фурна за около 20 минути.

Това е най-лесният и в същото време най-трудният за приготвяне блат, но служи за прекрасна основа на най-различни торти.

След като опечете блата го оставете да изстине и през това време направете крема.

Смесете всички съставки без нишестето и водата в малка тенджерка и загрейте на котлона.

Разтворете нишестето във водата и сместа прибавете към останалите продукти. Варете до сгъстяване.

След като изстине леко крема го изсипете върху блата и накрая завършете с канела.

Пиша този пост от едно далечно и прекрасно място. В момента тук е 11 през нощта, цял ден бяхме на разходка сред оризови поля и красиви места,а само след час ще имам рожден ден. 🙂 Тортата направих два дни преди да замина. Не е нещо особено. Лично аз бих добавила повече сладост в крема и може би вместо кокосови стърготини бих сложила кокосови люспи. Ако ви привлече рецептата опитайте да я направите. Извинете ме за по-краткия пост, но вече съм щастливо уморена. Следващият път обещавам повече, защото ще съм у дома, заредена с прекрасните емоции от почивката и готова за нови кулинарни подвизи. 🙂

Следваща дестинация – Гърция.