Гърция

Днес сме на гости на съседна Гърция и макар, че не харесвам тази страна особено не мога да не призная, че нейните жители днес са потомци на една от най-древните цивилизации в света. Столицата Атина е един от най-старите градове в Европа – непрекъснато е обитаван повече от 7000 години. Това е и родното място на демокрацията, философията, Олимпийските игри, политическите науки, литературата, историографията, основните математически принципи и теориите за трагедията и комедията.

Древна Гърция е общото наименование на всички области от античното Средиземноморие, обитавани от население, говорещо старогръцки език и наричащо себе си елини. Древните елини обитават територията на днешната държава Гърция, Малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция), Кипър, Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и колонии по бреговете на Средиземно и Черно море. Древно-елински колонии по западното черноморско крайбрежие в днешните български територии са Аполония Понтика — днешен Созопол, Месемврия — днешен Несебър, Одесос — днешна Варна и др. Древна Гърция била съставена от стотици отделни градове държави. Някои били не по-големи от селца, докато други били големи градове като Спарта и Атина. Тези градове държави са наричани полиси. Законите, обичаите и владетелите им се различавали, а често някои полиси водили и войни помежду си, въпреки общия си гръцки произход.

Животът в Спарта бил подчинен на строга дисциплина и изпълнен с лишения. Момчетата и момичетата се обучавали в боеве, издръжливост и спорт, а всички младежи били длъжни да постъпят във войската. След като помогнали на Атина да победи персите, спартанците я завладели в Пелопонеската война и господствали над цяла Гърция. Спарта притежавала и най-могъщата войска в Европа. Животът на спартанците изцяло бил свързан с войната и били умели пълководци. Гръцките градове били опасани с крепостни стени, а само Спарта не била оградена,това показвало колко много спартанците разчитали на армията си. От VI в.пр. Хр. Атина е управлявана от демократична система (от народа), при която гражданите имат право на глас. Атиняните ознаменуват победата си над персите, като построяват огромна крепост — Акропола. Партенонът, посветен на богинята Атина, е най-значимият храм в Акропола. Също така в Атина се е развивало театралното изкуство и поезията. Градът се радвал на голямо богатство, защото имал множество търговски колонии. Преди да създадат Александрия, Атина била столицата на науката.

Древните гърци вярвали, че боговете и богините наблюдават обикновените смъртни от дворец в облаците над най-високата гръцка планина-снежният Олимп. По името на планината боговете били наричани олимпийски. Всяко божество от Пантеона имало определени задължения-Посейдон бил бог на морето, Атина-на мъдростта и изкуствата, Аполон-на музиката и поезията, Деметра-на посевите. Върховният бог бил Зевс-бог на небето и земята. Всеки гръцки град почитал определено божество за свой покровител. Гърците вярвали още, че светът е населяван от великани, наречени титани. Техният владетел Кронос поглъщал децата си живи, за да не го свалят от трона. Синът му Зевс обаче се спасил, като майка му Рея дала на Кронос да погълне камък вместо детето. Зевс израснал скрит от Кронос. Когато възмъжал, той се опълчил на баща си и го свалил от трона. Тогава Кронос освободил и братята и сестрите на Зевс. Така започнала и битката между боговете и титаните. Титаните били доста по-едри и силни от боговете, но на страната на боговете застанали циклопите — митични създания с едно око. Зевс освободил “хекантохейрите” – “сторъките” от място, наречено Тартар (разстоянието от земята до тартара е колкото от земята до небето). Те изковавали гръмотевици на Зевс и така боговете спечелили. Така след 10-годишна война титаните били заточени в дълбините на Земното ядро и Зевс поставил сторъките за пазачи. На Земята господствали вече боговете олимпийци.

Едно от най-забележителните неща в страната със 1200 острова са не само плажовете, природата и културата, но и храната. Много хора харесват гръцката кухня, но аз я смятам за доста скромна и еднообразна. Поне в сравнение с българската. 🙂 Със сигурност сте чували, а най-вероятно и пробвали, дзадзики. Вижте обаче какво друго не бива на пропускате, когато седнете на маса на гръцка територия: 1. Тарама салата -прави се от пушена риба (треска, шаран или кефал), смесена със зехтин и лимон. Хубаво е да опитате домашната версия – тя безспорно превъзхождаща онази, която се продава в супермаркетите, пък били те и гръцки. 2. Колокитокефтедес – вкусни кюфтета от настъргани тиквички, ароматизирани с лук, прясна мента, с добавено сирене фета, яйце и брашно. Перфектен избор за вегетарианци. 3. Томатокефтедес – подобно на колокитхокефтедес, но използвайки домати вместо тиквички като основна съставка. Доматените кюфтета са най-вкусни, когато се правят с чери домати от Санторини. Тези малки плодове са пълни с вкус, благодарение на вулканичната почва на острова. 4. Ястия от прясна риба – хората в района са консумирали риба още преди 11 000 години. Със своята обширна крайбрежна ивица  и дълбоко и чисто море, Гърция е известна със своите отлични морски дарове. Прясната риба трябва да мирише на морето, да има блестящи очи и червени хриле. 5. Мусака – това ястие се приготвя от пържени нарязани патладжани, покрити с доматен сос с мляно месо, лук, чесън и канела, покрити с бешамел и настъргано сирене. На мен българския вариант с картофи повече ми допада. 6. Пастисада – обикновено се приготвя с говеждо месо, домат, лук, чесън и зехтин, както и подправки, включително канела, карамфил, кимион, индийско орехче, червен пипер, черен пипер и дафинов лист и разбира се макарони (все пак това ястие има венециански произход). 7. Агнешко клефтико – това ясния, чието име означава “откраднато агне”, най-вероятно датира от османския период на Гърция. Съществуват многобройни варианти за приготвянето му, но основното е изпечено на слаб огън агнешко, подправено със зеленчуци и билки. 8. Няма как да минем без гръцка салата (познато на гърците като хорояти) . Тя съчетава пресни домати, краставици и червен лук, покрити щедро със сирене фета и шепа черни маслини, към които са добавени зехтин и риган.

И да завършим с десертите: Бугацата е топла, сладка и лепкава. За повечето гърци тя е идеалния десерт. Ако се намирате в Солун, под бугаца се разбират също и пикантни баници, пълни с кайма или тири (сирене), както и със сладък крем (кремав крем), поръсени с пудра захар и канела. Лукомадите са понички, приготвени по традиционен начин, напоени с мед и канела. По-модерна версия ги представя покрити с разтопен шоколад, нарязани орехи и сладолед. Аз избрах да приготвя една богата на крем торта, която се оказа, че си няма име, но е гръцка. 🙂 Ето и необходимите продукти за нея:

За блата:

1 чаена чаша нарязани орехи

1 чаена чаша  брашно

1/2 чаена чаша масло на стайна температура

1 кафена чаша захар

За крем 1:

125 грама крема сирене

200 мл сметана

1/2 чаена чаша пудра захар

За крем 2:

1 пакет крем “Оле” ванилия

300-400 мл прясно мляко

За крем 3:

1 пакет крем “Оле” шоколад

300-400 мл прясно мляко

За крем 4:

200 мл сметана

захар по желание

Начин на приготвяне:

Нарязаните орехови ядки запичаме за кратко на тиган, за да станат по-вкусни. Разбиваме маслото със захарта на пухкав крем. Добавяме брашното и ядките. Печем на 170 градуса в предварително намаслена тава докато добие розов цвят блата.

Оставяме го да изстине преди да го извадим от тавата.

Приготвяме крем 1 като разбием крема сиренето, пудрата захар и сметаната на гъст крем. Изсипваме го върху блата и охлаждаме за 15-20 минути в хладилника.

Крем 2 и 3 се приготвят много лесно според указанието на опаковката. Първо правим крем ванилия, изсипваме го върху тортата, охлаждаме за няколко минути и след това приготвяме шоколадовия крем. Изсипваме го отгоре и отново охлаждаме.

Накрая завършваме с разбита студена сметана. Дали ще е подсладена или не оставям на вашия вкус. Аз не добавих захар.

Можете да украсите с шоколадови стърготини, с натрошени ядки, с плодове или с каквото намерите за подходящо.

Тортата е много богата на крем. И е от вида торта в чаша (любимата у дома 😉 ).Да не кажа, че повече прилича на крем с бисквитка, но е много вкусна. Не е никак сложна за приготвяне. По скалата ми на трудност е някъде около 2 от 10. Не знам доколко може да се отъждестви с Гърция. Аз там не съм яла такава. Изобщо както и започнах Гърция не е от любимите ми дестинации. Ходила съм два пъти и нямам особено желание да потретя въпреки многото суперлативи, които се говорят за тази страна. На мен не ми харесва гръцкото “гостоприемство”, кухнята им ми се струва скромна, а плажовете им не могат да стъпят на много от тези, на които съм била другаде. Затова море на Гърция не е в моите планове. Вие си знаете за вашите 😉

Следваща дестинация – Гваделупа.