Демократична Република Конго

В сърцето на Африка е държавата Демократична република Конго. От 1971 до 1997 г. тя се нарича Заир и може и така да я знаете. Това е втората по големина държава в Африка и четвъртата по брой на населението. Демократична република Конго се счита за една от най-бедните държави. В новините тя присъства в повечето случаи по неприятни поводи – престъпност, разпространение на ХИВ и ебола, та дори и канибализъм. 😮 Въпреки всичко това е една африканска страна, която привлича със своята природа – най-напред с река Конго, която е втората по големина на континента, националният парк Virunga е най-старият в Африка, а впечатляващите водопади на Ливингстоун удивляват с мащаба и мощта си. На границата с Руанда се намира езерото Киву – едно от големите африкански езера. Страната е богата на кобалт, германий, тантал, диаманти,уран, мед, цинк, калай, злато, сребро.

Но да се върнем назад във времето, когато днешно Конго е било лична собственост на Леополд Втори. Да, правилно прочетохте – не колония на Белгия, а лична собственост на белгийския крал. Леополд е бил един от най-заможните хора в Европа – и един от най-жестоките. Смята се, че е причинил смъртта на 10 милиона души в Конго. Ако някой все още се съмнява какъв човек е бил крал Леополд Втори – велик управник или един от най-големите престъпници в човешката история, нека прочете това: ако налеем в кофи пролятата от него невинна кръв, наредени една до друга, тези кофи биха образували права с дължина 2 хиляди мили; ако труповете на десетте милиона жертви, загинали от оръжие или глад, можеха да се изправят и да манифестират един след друг, биха им трябвали 7 месеца и 4 дни, за да минат всички покрай трибуната.

Още като принц-престолонаследник Леополд започва да се интересува от световната политика и недоволно наблюдава как другите европейски страни печелят от своите задгранични колонии – за разлика от младата държава Белгия, която по това време била заключена между двете тогавашни сили Франция и Великобритания. “Малка страна, малки хора”, оплаквал се Леополд. Когато през 1865 година поема престола от баща си, Леополд Втори вече е убеден, че за да стане могъща, Белгия се нуждае от колонии. Обаче по онова време великите сили вече са си поделили света затова младият белгийски крал е принуден да се задоволи с едно бяло петно върху картата – Централна Африка. Тера инкогнита – непозната земя. Той знае добре, че Европа и Америка няма да му позволят да се сдобие с колония, която по територия е почти колкото цяла Западна Европа и затова се представя за филантроп, който има за цел да цивилизова Африка, да се бори срещу търговията с роби и да превърне Конго в зона за свободна търговия. С този план той успява да спечели на своя страна Америка, а също и Бисмарк. Така на конференцията за Конго от 1884-85 в Берлин е основана свободната държава Конго, подчинена пряко на белгийския крал.

Леополд събира войска от наемнници, отваря търговски представителства, строи пътища, железница и градове. Първоначално белгийският крал се интересува най-вече от слоновата кост. Но след като през 1888 година Дънлоп изобретява пневматичната гума, изведнъж се увеличава търсенето на каучук. Войските на краля, прословутите Force Publique, състоящи се от наемници, започват да нападат села и да заробват местното население – докато жените биват брутално изнасилвани, мъжете събират каучук в горите. Който не предаде достатъчно каучук, бива жестоко изтезаван или направо екзекутиран. В един момент на Леополд му хрумва идеята да забрани на Force Publique да убива животни. Наемниците вече трябва да доказват, че всеки куршум е бил изстрелян срещу човек. За да е сигурно, че действително са убили съответния брой хора, войниците трябва да представят отрязаната ръка на мъртвеца. Но тъй като избиването на животни продължава, наемниците започват да режат ръцете и на живите. Има запазени фотографии, на които се виждат деца без крайници и огромни кошове, пълни с отрязани човешки ръце. Други снимки от онова време документират зверски екзекуции, виждат се отрязани глави, побити на колове.

Истинските мащаби на престъпленията проличават едва след като един служител на белгийското параходно дружество, което държи монопола на търговията с Конго, основава първото правозащитно движение. На него му прави впечатление, че тръгващите за Африка кораби се товарят само с оръжие и муниции. През 1900 излиза негова публикация, подплатена с богат снимков материал за зверствата в Конго. През 1908 г. международният натиск е вече толкова силен, че крал Леополд е принуден да се откаже от колонията си. Конго е продадено на белгийската държава срещу сумата от 50 милиона франка. Година по-късно Леополд умира. В историята той остава като един от най-омразните владетели в Европа.

В днешни времена страната е много бедна, но столицата е доста скъп град. Въпреки, че 4 от 5 човека са безработни цените са високи дори и за туристите. Местните често гладуват, тъй като голяма част от храните са внос и са скъпи.По-малко от два процента от земята се обработва в селското стопанство. Земеделските земи в Конго са източник на голямо разнообразие от култури. Те включват царевица, ориз, маниока (маниока), сладки картофи, ямс, таро, домати, тиква и сортове грах и ядки. Тези съставки присъстват в храните  в цялата страна. Най-важните култури за износ са кафето и палмовото масло. Рибата е в изобилие по течението на река Конго, нейните притоци и различни езера;  пекат я, варят я или я пържат за незабавна консумация; или я опушват или осоляват, когато я консервират. Пазарите често продават готова за консумация риба, печена в бананови листа. Козето месо е най-често консумирано. Често срещана рецепта е тази на пиле с фъстъчен сос и палмова мазнина. Консумират се и насекоми като скакалци и гъсеници, чиито вкус   наподобява вкуса на ядки.

За вас реших да приготвя едни Congo bars, които леко дообогатих. Ей така за цвят 😉

Ето и необходимите продукти:

3/4 чаена чаша брашно

1/2 чаена лъжица бакплувер

1/4 чаена лъжица сол

150 грама масло на стайна температура

3/4 чаена чаша кафява захар

1 яйце

ванилия

3/4 чаена чаша кокос

1/2 чаена чаша орехи / пекан

1/4 чаена чаша черен шоколад

1/4 чаена чаша бял шоколад

Начин на приготвяне:

Разбийте на крем мекото масло и кафявата захар. Добавете яйцето и разбийте до хомогенност. Прибавете сместа от брашно, сол и бакплувер и разбъркайте с шпатула. След това последователно добавете кокоса, нарязаните орехи и парченцата шоколад.

Печем в тавичка намазана с масло и застлана с хартия за печене в предварително загрята на 180 градуса фурна за 20-25 минути.

Дотук с оригиналната рецепта. Реших да направя някаква украса за повече празничност и, за да пооправя настроението си след прочетеното за Конго. Имах малко шоколадов мус, останал от една друга торта.

Реших да пробвам едни украси с шоколад, които наскоро гледах. с помощта на фолио, капачка от буркан и яйца да опитам да направя цвете и плочка от бял шоколад. Капачката и яйцата се увиват с фолио за свежо съхранение и след това се потапят в шоколад. В случая бял. Оставят се да изстинат. Справих се слабо, но то е, защото нямам търпение да охладя шоколада. следващият път ще е по-добре. 🙂

ДР Конго ме натъжи с всичкото това насилие, което е било и още е в тази страна. Дано се променят нещата и хората станат по-мили и по-щастливи. Дано.

Тортата е сладка и с наситен вкус от кафявата захар. Ухае страхотно и е много лесна за направа. Опитайте да внесете в дома си нещо хубаво от Африка – аромати и вкусове. Направо си представих някоя местна жена как вади от печката едно такова лакомство и около нея усмихнато подскачат дечица. Дано я има тази Африка от мислите ми. Дано.

Следваща дестинация – Джибути.