Египет

За първи път кракът ми стъпи в Африка именно в тази страна през 2007 година. Имах подозрение, че египетските пирамиди ще са голямо разочарование, тъй като за такива забележителности, които сме виждали многократно сме си изградили идеалистични представи и често става разминаване с действителността. Уви, за моя радост, това ни най-малко не се случи. Нещо повече, бях омагьосана от историята и паметниците останали от времената на великата цивилизация на фараоните.

В интерес на истината най-впечатлена останах от долината на царете и храма в Карнак. Толкова много йероглифи, колони, сфинксове на едно място няма никъде по света. Преди да отида в Египет бях чела доста за фараоните, за династиите им, за най-великите сред тях. Бях гледала много научно-популярни филми. Даже по спомени точно преди да заминем вървеше поредица по National geographic точно за египетската история. Бях подготвена фактологично за това пътуване, но не и емоционално. Не вярвах, че ще се впечатля толкова много от древността около мен. Вярно, че от тогава насам доста повече пътувам, но все си мисля, че и сега да отида пак ще се почувствам като във филм с Индиана Джоунс. 😀 Не съм усещала по-изпепеляваща жега никъде досега както беше в долината на царете, нищо не потрепва във въздуха, няма и спомен от ветрец, а наоколо – пустиня. Докъдето поглед стига. Когато пристигнахме бях разочарована, че ще влезем едва в три гробници с билетите, които имахме. След час време бях благодарна, че са само три. Сигурно щях да почина от топлинен удар, ако бяха повече. Гробниците са празни. Има само рисунки по стените. Мародери е имало още в древността, има ги и днес. Затова трудно може да се намери непокътната гробница като тази на Тутанкамон. Повечето са обрани още в древността. Ако някъде нещо е запазено то не е открито още. 🙂

Храмът в Карнак е най-големият открит храм с колонада в света и днес. Толкова туристи на едно място никога не съм виждала – тълпата е като Нил в пълноводния му период. Всяка група има водач, който държи някаква вещ нависоко и по този начин можеш да се ориентираш къде са твоите хора. Ако се отплеснеш в нещо, което те е впечатлило наоколо има реален шанс да не успееш да намериш групата си. Много голяма лудница е. Дори и в Йерусалим не се чувствах така в тълпата както в Карнак.  Преди да влезеш в храмовия комплекс минаваш по алея, на която от двете страни са поставени сфинксове с глави на овен. На доста от тях главите липсват. Това осакатяване на статуи из целия Египет много ме натъжаваше. Който завоевател е минал от тук е грабил безобразно, а когато не е можел да открадне цялата статуя е взимал само главата само или само скъпоценните камъни, които са били очите. Грозна картинка. В комплекса има едно интересно място, където можеш да направиш определен ритуал за сбъдване на желания. 🙂 Има един огромен скарабей, който трябва да обиколиш 7 пъти в посока, обратна на часовниковата стрелка и желанието ти ще се сбъдне. Нямаше как да не го обиколя и аз. 🙂 Желанието ми се сбъдна. 😉

Другото място, което ме остави без думи беше музеят в Кайро. Имахме едва три часа да разгледаме вътре експонатите и самата сграда не е от най-големите, но какви богатства крие… Реално почти час време отнема да се видят богатствата от гробницата на Тутанкамон –  да се наредиш на опашката пред специално климатизираното помещение и да се насладиш на прекрасно запазените части от саркофага на младия фараон. Освен тази топ атракция навсякъде прелива от предмети – статуи, накити, съдове, части от древни превозни средства, запазени мумии на хора и животни…Честно казано главата ми се замая, бях като дете в сладкарница и никак не ми се тръгваше от това място. Можех цял ден да се скитам и да попивам от цялата красота наоколо. А колко много история има  във всеки един дребен предмет, колко тайни крие, колко събития е преживял.

Пирамидите са за десерт в нашата програма. Както и започнах разказа си – останах впечатлена и ни най-малко разочарована. Впечатляващи са – с размера си, с величието, с древността. Единственото запазено до наши дни древно чудо от 7-те. Човек с ръст 175-180 см изглежда нищожен до един камък от цялата конструкция. Само до един. И като си помислиш как е строено всичко това изпитваш още по-голям респект към хората, които са го изградили. А гледката…тя е вълшебна, мистична и на ръба с нереалното. Уникално усещане, което ще помня за цял живот. Във временната ми класация от посетени места само Мачу Пикчу е преди Египет. Но да спра дотук с историята. Ще ви доскучае, защото постът става дълъг, а не съм започнала да говоря за храна. 🙂 Затова ще си позволя само един съвет – не си отивайте от този свят преди да сте били в Египет. Ще пропуснете нещо невероятно като изживяване.

Сега за храната – никак не ми хареса. Да не казвам, че почти постоянно бях гладна. Така хваленият шафран е почти във всяко ястие, усеща се във въздуха, усеща се по небцето…Там буквално го намразих, макар че се счита за много специална и скъпа подправка. Не си купих за вкъщи, а почти от всяко място, на което ходя си нося по нещо. Просто накрая не го изтрайвах. Кухнята е странно подправена. Морската храна не е на почит, яде се доста козе и овче, а на мен не ми допадат тези меса. Има и храни като пиле с ориз – казваш си скучно, но ще се наям и поредната изненада – подправено е с канела. Обичам канела, но в десерти. Или, ако я има в ястията трябва да е просто неуловима като аромат и вкус, а не да ми превзема ястието. Едно от топ предястията са агнешки тестиси, които се ядат с хляб. В Египет се яде доста хляб, който основно е пшеничен. В страната има три реколти на година и на практика почти не се консервират плодове и зеленчуци. Особено шокирана бях, когато в мегаполиса Кайро съседите на петзвездния ни хотел отглеждаха на покривите на къщите си кози и крави. 😮 Първоначално си шокиран, но на втория ден вече свикваш, защото там е така – прекрасни хотели и къщи покрай Нил се редуват с изтърбушени и недовършени къщи, които издават крайната бедност на обитателите си. Тъжен беше онзи Египет, който видях, много беден. Години след като ходих се случиха събития, които ме карат да си мисля, че нещата сега са дори по-зле отколкото бяха тогава…

По време на фараоните в Египет бирата е национална валута. Това е най-старата и най-консумираната алкохолна напитка в света. Вероятно се е появила в средата на 10 хилядолетие пр.н.е. в Древен Египет. След нашествието на арабите консумацията на бира вече не е на почит. В момента чаят е националната напитка в Египет, като дори кафето не може да му бъде съперник. В Египет чаят се нарича “шай”. Чайовете, опаковани и продавани в Египет, са почти изцяло внос от Кения и Шри Ланка. Египетски чай се предлага в 2 разновидности: Koshary и Saiidi. Koshary е популярен в Долен Египет, като се приготвя по традиционния метод за запарване на черен чай в преварена вода. Почти винаги е подсладен с тръстикова захар и често е овкусен с пресни листа джоджен. Добавянето на мляко е също често срещано. Чай Saiidi се среща често в Горен Египет. Той се подготвя чрез варене, в продължение на 5 минути, на силен огън. Saiidi е изключително силен чай, като приблизителното количество за една чаша е 2 чаени лъжички. Освен това се подслажда с обилно количество захар от захарна тръстика (тъй като е много горчив чай). Когато се приготви притежава много наситен черен цвят. Друг особено популярен чай е каркадето. Дори и аз си купих от там такъв. 🙂

Десертите в Египет са по-скоро производни на баклавата. И тортата, която избрах да направя не прави изключение. Нарича се “Egyptian Lenza”, а ето и необходимите продукти:

За основата:

1 1/2 чаена чаша брашно

1 чаена чаша кокос

200 грама масло

1 чаена чаша пудра захар

2 яйца

ванилия

щипка сол

За пълнежа:

2 чаени чаши прясно мляко

4 супени лъжици царевично нишесте

2 супени лъжици захар

1 супена лъжица сметана

За сиропиране:

1 чаена чаша захар

1 чаена чаша вода

кората на един лимон (ако имате)

Начин на приготвяне:

Започваме с пълнежа. Смесваме всички съставки в една касерола и ги слагаме на котлона на средна температура. Непрекъснато бъркаме с бъркалка докато крема не се сгъсти. Сваляме го от котлона и поставяме отгоре фолио за свежо съхранение, за да не хваща коричка докато се охлажда.

Загряваме фурната на 180 градуса. Разбиваме маслото и пудрата захар на пухкав крем. Добавяме едно по едно яйцата и след всяко разбиваме докато сместа стане хомогенна. Смесваме сухите съставки и ги добавяме. Разбъркваме добре с бъркалка, но не твърде енергично.

Намазняваме с масло тавичка за пай. Отделяме около 2/3 от сместа или повече, за да направим основата на тортата. Сместа е доста лепкава, затова намокрете ръцете си и оформете основата. Даже няколко пъти ще се наложи да ги мокрите, защото доста лепне.

Изсипете охладения пълнеж като внимавате да остане под ръба на основата, за да не изгори при печенето.

Напълнете пош с останалата смес за основата и шприцвайте върху тортата ромбове или линии. Каквото ви хареса и за колкото ви стигне сместа.

Печете 20-25 минути. Извадете от фурната да се охлади добре. През това време пригответе захарния сироп. Не бива да става много гъст.

Подредете върху тортата ягоди/малини/коктейлни череши. По оригинална рецепта са коктейлни череши. Не успях да намеря и реших да ползвам ягоди, тъй като има в изобилие сега. С четка разпределете сиропа, като намазвате и плодовете за блясък. Накрая може да гарнирате и със смлян шам фъстък.

Тортата е много вкусна и с балансирана сладост. Лека е и въздушна. Страхотен десерт, когато си се излегнал на хамак в двора, тревата около теб е зелена с най-прекрасното пролетно зелено, което обичам, а слънцето е усмихнато през короната на дърветата. 🙂 Но дори и да сте на друго място и при други условия пак я направете, защото отнема малко време и усилия, а насладата е голяма. Идете до Египет. Идете на круиз по Нил, за да се насладите на вековна история. Или просто се гмурнете в Червено море, където коралите и шарените рибки са прекрасни, а водата е с такъв нюанс синьо, какъвто никъде другаде не съм виждала. Повярвайте, това място си струва да бъде посетено. 🙂

Следваща дестинация – Еквадор.