Ел Салвадор

Мистериозни пирамиди, артефакти, статуи на олмеките, най-древните строителни конструкции на маите, земята на езера и вулкани. Това е Ел Салвадор (или само Салвадор). Ел Салвадор не е от популярните туристически дестинации. И има защо – страната е в тежко състояние след гражданска война, продължила цели 12 години. Въпреки това Ел Салвадор има своя чар.

Салвадор вероятно щеше да е известна с кафето си, ако цялата ѝ история не се беше преобърнала в края на миналия век. В края на 70-те години военната хунта прави преврат и взима властта в свои ръце. Успоредно с това назрява комунистическа революция. С помощта на САЩ втора хунта взима властта и конфликтът става неизбежен. През 1980 година по време на меса е убит архиепископ Оскар Ромеро, който публично обвинява властта за насилие над цивилното население. Ромеро е канонизиран за мъченик и негова статуя може да се види в Уестминстърското абатство. Убийството му дава старт на гражданска война продължила цели 12 години и отнела живота на над 75 000 души. Страната е опустошена.

В наши дни правителството е създало маршрут “Пътят на мира”, чиято цел е да се съхрани паметта за онези кошмарни времена. Пътят минава през някои от най-страшните места от войната, през вулканични гледки и колониални градове. Ел Мозоте е едно място, което носи спомена за брутално клане на около хиляда човека, което дълго е отричано въпреки разказа на единствената оцеляла свидетелка. Едва след години екип специалисти разкопава мястото и намира хиляди кости, които потвърждават разказа. “Пътят на мира” не е нито славен, нито помпозен, а е една начупена линия, която свързва миналите кръвопролития с бедността в наши дни. За жалост безработицата и неграмотността са големи проблеми и като, че ли Ел Салвадор не може да се избави от насилието, защото в момента управляват въоръжени банди и убийствата продължават. Жертвите в днешно време са почти съпоставими с годините на войната…. 🙁

Но стига толкова мрачни статистики. Днес е първи юни – ден на детето. Трябва да сме щастливи с децата си, с детското в себе си. 🙂 Затова преминавам на по-приятна тематика – кухнята на Ел Салвадор. Тя е разнообразна, защото черпи влияние от кулинарните практики на Коренна Америка, коренното население на Пипил и Ленка и Испания. Подобно многообразие на влияния прави салвадорската храна не само разнообразна, но и вкусна. Ето пет от най-популярните традиционни храни в Салвадор, които са задължителни за всички:

Pupusa – ястието официално се нарича национална храна на Салвадор и всяка втора неделя на ноември се празнува като Национален ден на Pupusa . Включва дебела, ръчно изработена тортила, приготвена от царевично брашно и пълнена със сирене, варено смляно свинско и пържено лороко (лозова цветна пъпка в Централна Америка). Има вегетариански алтернативи на пълнежа, приготвени с местна тиква и чесън. Pupusa обикновено се сервира с пикантно зеле (известно като curtido) и доматена салса. Тортилата има леко сладък вкус, който се балансира от пикантните пълнежи и кремообразната текстура на сиренето. Широката възможност за персонализиране на пълнежа, достъпната цена и вкуса превръщат ястието в тържество за вашите вкусови рецептори.

Sopa De Pata – както всяка друга супа за душата, Sopa De Pata се състои от нишестен продукт, подправки и месо, но това, което дава на тази супа допълнителен вкус е, че в състава ѝ има копита на крава. 😮 Другите съставки са шкембе, маниока, сладка царевица, тиква, плантани и зелен фасул. Подготовката включва измиване на копитата с лимонов сок, за да се премахне вонята, след което бавно се варят, за да се направи богат бульон. Липсата на месо в копитата е уместно компенсирано от сочния костен мозък, който при варене създава ароматния и специфичен бульон на Sopa De Pata. Супата се подправя с листа от кориандър, лимон, чили на прах и кимион. Подправките и лимонът придават вкус на тази богата и пикантна супа, което я прави идеален спътник в мразовит ден.

Tamales – това по същество са малки джобове, направени от царевично тесто, които се увиват в бананово листо или царевична обвивка и се задушават на пара. По-късно банановите листа или царевичната обвивка се изхвърлят или се използват като чиния. Tamales се прави с различни съставки, в зависимост от това дали искате да е пикантен или да е десерт. В случай на солено ястие съставките обикновено са сирене и месо, докато в случай на десерт съставките могат да бъдат сладка царевица и сушени плодове. Джобът  и пълнежът се подправят според вкуса и предпочитанията.

Yuca Frita – типична закуска за Салвадор. Подобна на пържени картофи, като касавата замества картофа. 🙂

Ensalada –  автентичната напитка на Салвадор. Прави се с микс от плодове като ананас, портокали и манго. Плодовете се нарязват на малки парченца и се смесват със сок от ананас, лимонов сок и вода. Това е най-подходящата напитка за охлаждане след консумация на ястие, подправено с горещи местни подправки. Напитката е освежаваща и би била перфектно допълнение към релаксиращия ден на плажа.

Днешната “торта” ми навява спомени за бишкотите от детството ми. Супер семпла, проста за правене и вкусна – “Marquesote”. Съставките са до болка познати и ги има във всеки дом:

6 яйца

1 чаена чаша захар

1 чаена чаша брашно

1/2 чаена лъжичка канела

1/4 чаена лъжичка зелен анасон (по желание)

Начин на приготвяне:

Разделете яйцата на жълтъци и белтъци. Разбийте белтъците на меки връхчета и добавете половината захар. Разбийте до гладкост. Започнете да прибавяте жълтъците едно по едно като след всяко разбивате. Накрая добавете останалата захар и разбийте отново. Добавете канелата и брашното и разбъркайте бавно с шпатула.

Изсипете сместа в тава, намазана с олио и поръсена с брашно.

Веднага сложете да се пече в загрята на 180 градуса фурна. Печете 25 минути или докато дървен шиш, забоден в средата излезе сух.

Оставете да се охлади и сервирайте. Аз направих шоколадов сос за потапяне, защото хич не ми идваше сладкишът да е завършен. 🙁 В Европа на такава торта казваме блат…Нужно ни е крем, плодове, шоколад…Но това е Америка.

Ако ви подгони носталгия за вкуса на българските бишкоти от соц време това е вашата рецепта! Ако искате можете да ползвате рецептата за основа на торта по ваш вкус. Много е пухкав и лек и може да се комбинира с крем, сироп, плодове…

Следваща дестинация – Еритрея.