Еритрея

Еритрея е най-бързо опустяващата държава в света. За последното десетилетие 400 000 души са избягали, което е огромна цифра на фона на общото население от 5,1 млн. В тези 400 000 души обаче не се включва броят на онези, които са загубили живота си или са изчезнали по пътя към така желаната Европа. В Еритрея няма война. Режимът обаче е толкова репресивен, че хората панически търсят всяка една възможност, за да се спасят. Международната общност отдавна знае за атмосферата на репресии и тотален контрол в страната. Според данни това е държавата с най-жестока цензура, изпреварвайки дори Северна Корея.

Еритрея е разположена между Етиопия, Судан и Джибути, като има и брегова линия с Червено море. Част от нейната територия са и островите Дахлак. Най-ранното свидетелство, отнасящо се до територията на съвременната държава, е от египетска експедиция. По-късни сведения има от времето на жената фараон Хатшепсут. Днешното си име страната получава през 19 век от италианските колонисти, като думата „еритрея” на гръцки означава буквално “Червено Море”. Статут на колония страната придобива през 1890 г., когато Еритрея става италианско владение. Именно италианците обединяват разпокъсаните земи на страната. В периода 1941-1952 г. – страната се управлява от британска администрация. Това се случва след като през 1941 г., по време на Втората световна война, италианските войски в Африка са разбити от Съюзниците. 10 години по-късно ООН взема решение Еритрея да съществува като автономна област в състава на Етиопия.  Заражда се Еритрейски народен фронт за освобождение, а очакваният резултат се постига чак през  1993 г.

В Еритрея живеят 9 етнически групи като най-голямата група е тази на тиграите – 48%. Останалите проценти са разпределени между народите тигре, афари, кунама, сахо, билен, хедареб, нара и рашаида. В основата на икономиката е селското стопанство, в което са заети 80 % от населението. Отглежда се памук, тютюн, пшеница, просо, цитруси и др., а в животновъдството –  едър рогат добитък, овце, кози и камили. Интересен е и фактът, че през 2006 г. Еритрея обявява, че ще стане първата държава в света, която ще превърне цялото си крайбрежие в екологично защитена зона. Туризмът е отрасъл, който постепенно се развива. До скоро като се чуе Еритрея изникваше асоциация с „война”. Но това положение отшумява и страната се трансформира от нежелана в една привлекателна туристическа дестинация. Асмара е столицата  и си заслужава да бъде посетена, за да се наслади човек на чудесен климат и на архитектурно-поразяващи улици, за да бъде разгледана италианската архитектура.

Еритрейската кухня е смесица от местните кулинарни традиции и дългата история на търговски и социални взаимоотношения с други региони и култури. Основната традиционна храна в Еритрея е tsebhi (яхния), сервирана с injera (вид питка) и hilbet (паста, приготвена от бобови култури, основно леща и вид местен боб).   Injera се прави от теф, жито, ечемик, сорго или царевица и прилича на дебела, леко кисела палачинка. По време на хранене, сътрапезниците обикновено ядат от общ съд, поставен в центъра на ниска масичка. В него са подредени няколко injera, а към тях има различни ароматни яхнии. Всеки един къса парченца injera, които топи в яхниите. Яхниите обикновено са от телешко, пилешко или овче месо, или зеленчукови. Повечето еритрейци, с изключение на тези от племето Сахо, обичат храната да е люта и добре подправена. Berbere е смес от подправки и треви, която се слага на почти всички ястия. Най-разпространените яхнии са zigni (приготвена с телешко месо), dorho tsebhi (с пилешко месо), alicha (без berbere) и shiro (пюре от различни бобови култури). Вследствие на миналото си, като италианска колония, еритрейската кухня включва и някои уникални варианти на класически италиански ястия, като например паста с berbere. 🙂 Друго популярно ястие е akelet – каша от пшеничено брашно. В нея с черпак се издълбава вдлъбнатина, която се пълни с berbere и маслен сос, заобиколени от мляко или йогурт.

Церемонията по приготвянето и сервирането на кафе е една от най-разпознаваемите части от арабската, еритрейската и етиопската култура. Кафе се предлага, когато се посрещат гости, по време на празници или просто като част от всекидневието. Еритрейското кафе има специален аромат.Може би необичайният му вкус е свързан с начина на варене – като съд за варене се използва глинена кана. В случай, че гостите откажат да пият кафе, се сервира чай. Що се отнася до тортите – поредната греда… Затова днес за вас една лека и въздушна италианска еклерова торта (заради колониалното минало 🙂 ). Ето и необходимите продукти:

За блата (еклера):

250 мл вода (или смес от 125 мл вода + 125 мл мляко)

110 грама масло

110 грама брашно

4 големи яйца

За крема:

250 мл прясно мляко

5 жълтъка

5 супени лъжици захар

4 супени лъжици брашно

125 грама масло

ванилия

250 мл сметана

За украса :

плодове – ягоди, малини, боровинки, къпини, кайсии, праскови….

ядивни цветя

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете водата и маслото и загрейте до кипене. Изсипете цялото количество брашно и започнете да бъркате енергично докато сместа започне да прилича на тесто и да се отлепя от стените на съда. Свалете от котлона и оставете леко да се охлади.

Започнете да прибавяте яйцата едно по едно и след всяко бъркайте докато се усвои напълно.

Напълнете пош и шприцовайте върху хартия за печене кръг с диаметър около 20 см. Аз оставих дупка в средата на кръга.

Печете 10 минути в предварително загрята фурна на 200 градуса, след което намалете на 180 градуса и печете още 40 минути.

Оставете да се охлади.

Докато се пече блата пригответе крема. Разбийте половината мляко с жълтъците, захарта и брашното. Останалото мляко загрейте на средна температура. На тънка струя прибавете яйчената смес и варете на слаб котлон като не спирате да бъркате докато не стане много гъст крема. Свалете от котлона и оставете да се поохлади.

Разбийте маслото на крем и смесете с варения крем. Накрая добавете ванилията.

Покрийте с фолио за свежо съхранение и оставете да се охлади в хладилника. Разбийте студената сметана на меки връхчета. Смесете двата крема.

Ако успеете разрежете еклера на две, ако не успеете го напълнете с пош, пълен  с крем. По рецепта отгоре трябваше да има само плодове и пудра захар, но кремът е толкова божествен, че аз сложих остатъка след пълненето отгоре. Никой не се оплака. 😉 Декорирах с кайсии, малко череши и ядивни цветя.

Ами това беше. Тортата е божествена – вкусна , ефирна и много лятна. Много търсих ягоди, но нещо не се справих и накрая сложих кайсии. Резултатът беше топ! Опитайте и вие да си я направите. Можете да направите мини тортички – еклери дори, за всеки персонална порция. Може да декорирате с каквото искате. Да добавите шоколад, карамел….Изобщо поле за изява има. 🙂

Следваща дестинация – Естония.