Западна Сахара

Западна Сахара е в Списъка на неавтономните територии на ООН, т.е. тя не е деколонизирана. Спори се дали тази територия е неразделна част от Кралство Мароко или е управлявана от правителство на Сахарската арабска демократична република (САДР), основана от движението „Фронт Полисарио“.

Западна Сахара е оспорван регион със сложна история. Има силно милитаризирана зона, в чиито център минава 2700 км пясъчна стена, наречена „Мароканската стена“. Западна Сахара е под испанска окупация до 1975 година, когато испанците се отказват от нея. Мароко и Мавритания си я поделят като не взимат под внимание желанието на местните за автономност още от 60-те години на миналия век. През 1976 година сахарци сформират „Фронт Полисарио“, чиято цел е да се сложи край на чуждестранното присъствие в страната. Избухва война. Три години по-късно Мавритания се отказва, но Мароко не. По това време Мароко започва изграждането надлъжно по територията на стената. Западната част се контролира от тях, а източната е обявена за свободна зона. Официално враждата приключва през 1991 година, но стената все още се охранява и е минирана по цялото протежение. Инфраструктурата в Западна Сахара е слабо развита, липсва железопътен транспорт и дори, ако пътувате от Мароко за Западна Сахара, няма как да разберете, че сте минали границата, защото тя е условна.

Като забележителности това горещо и сухо място не може да се похвали кой знае с какво. Единствено праисторическите скални паметници може би представляват малък интерес за археолозите. Bou Dheir – представлява голям брой скални дупки с дълбочина от няколко метра в скалата с много добре запазени скални картини в голям размер. На тези скални рисунки ясно се виждат праисторически животни и хора. Rekeiz Lemgasem и Sluguilla Lawash са забележителности в Западна Сахара с добре запазени скални гравюри и погребални паметници. Най-често рисунките показват жирафи, слонове и носорози, които са живели по това време на тези географски ширини. От природните забележителности в Западна Сахара, може само да споменем за полуостров – Cabo Blanco. В пещерите се срещат тюлени монаси, които може да видите само тук и в Средиземно море. В южната част на Западна Сахара се издига високо над пустинята скален монолит. Гладките стени на тази скала има запазени рисунки от племето Sahrawi, живели по тези земи в периода 4000 – 1000 г. пр.н.е. Това е свещено място, в което е имало жертвоприношения и гадаене.  Изворната вода в Западна Сахара е солена. 😮

Много пътници, търговци, емигранти, колонизатори, мисионери и други са посетили Западоафриканския регион, възползвали са се от щедростта на местните народи и са взели със себе си част от културното им наследство. Кухнята от Западна Африка е имала съществено влияние в западния свят в продължение на векове. Рецепти от района се ползват на Карибите, Австралия, Луизиана, Италия както и по целия свят. Въпреки че някой от рецептите са променени за да отговарят на други климати и вкусове, те са запазили западноафриканския си корен. Западноафриканската кухня включва риба – особено в крайбрежните райони, месо, плодове и зеленчуци – повечето от които се отглеждат от местните земеделци. Малка разлика между местните кухни са използваните съставки, но въпреки това приликите са повече. Повечето храни са пържени или варени. Използват се зеленчуци богати на скорбяла – ямс, банани, маниока, сладки картофи. Оризът също е основна храна, сорговия кускус е широко разпространен.

Няма торти в тази страна. Нищо  ново за Африка. Затова изборът ми се спря на испанска торта (Basque cake) заради колониалния период. Ето и необходимите продукти за нея:

за блатовете:

400 грама брашно

200 грама захар

200 грама масло

4 жълтъка

2 яйца

1/2 пакет бакплувер

щипка сол

за крема:

1/2 литър мляко

2 жълтъка

1 яйце

120 грама захар

50 грама брашно

30 мл тъмен ром

ванилия

Начин на приготвяне:

Разбийте омекналото на стайна температура масло със захарта. Добавете яйцата и жълтъците един по един, като след всяко добавяне разбивайте. Накрая добавете пресятото заедно със солта и бакплувера брашно и разбъркайте до хомогенност. Оставете тестото увито с фолио за свежо съхранение в хладилника за час.

През това време направете крема. Разбийте яйцето, жълтъците и захарта. Добавете половината прясно мляко, рома и брашното и разбийте до хомогенност. Останалата половина мляко загрейте леко. Смесете всичко и варете до сгъстяване на средна степен на котлона при непрекъснато бъркане. Накрая добавете и ванилията.

Оставете крема да се охлади като го покриете с фолио за свежо съхранение, за да не хваща коричка.

Разделете тестото на две части. Едната да е по-голяма от другата и ще я ползвате за основа. Разточете я на кора и покрийте дъното и стените на тавата.

Изсипете крема. Заравнете и поставете втората кора отгоре. Хубаво залепете краищата. Намажете с белтък отгоре, за да се получи златист цвят.

Може да очертаете фигури по тестото с вилица. Печете за 35 минути на 180 градуса.

Може да хапвате тортата, след като леко се охлади или напълно охладена. Умишлено избрах по-семпла испанска торта, тъй като с този климат и условия дори и тя трудно би могла да се приготвя в Западна Сахара. Но въпреки това масленото тесто и мекия крем правят тази торта доста вкусно изкушение, което не е трудно да приготвите. Лекият аромат на ром придава доза екзотика във вкуса и на мен лично ми напомня за едно друго място и време…. 🙂 Направете я и вие. Опитайте и споделете дали ви е допаднала на вас или на вашите близки.

Следваща дестинация – Зимбабве.