Източен Тимор

Обзалагам се, че дори не знаете на кой континент е Източен Тимор. Той не е особено добре свързан с останалата част на света, и най-вероятно никога не сте чували за него. И аз не бях. 😀

Годината е 2002 и хората от източната част на остров Тимор празнуват. Поводът – извоювана е дългоочакваната и силно изстрадана национална независимост. Това слага официален край на продължилата повече от 20 години индонезийска окупация, която оставя страната в състояние на глад, политическа нестабилност и изнемога. Повече от една трета от местното население е избита, а оцелелите са системно подложени на тормоз, унижения и експлоатация. Португалска колония до 1975 и след това веднага окупирана от Индонезия и обособена като нейна 27 -ма провинция. Това, разбира се, не се случва без дейното участие на АПОДЕТИ (Народна демократична асоциация на Тимор). Във военното нашествие на Индонезия в различно време участват от 20 до 40 хиляди войници. В страната започва кървава гражданска война между привърженици и противници на независимостта. В резултат на бойните действия, глада и епидемиите загива около една трета от населението на бившата колония. ООН не признава Тимор за част от Индонезия, но окупаторите оставят без внимание резолюцията на Общността, настояваща за изтеглянето на войските. Катализатор за започване на промени по отделянето на Източен Тимор от Индонезия става една мемориална литургия през 1991 за убития от индонезийските войски юноша Себастиао Гомеш. Тогава 200 индонезийски войници откриват огън по тълпата и убиват най-малко 250 тиморци.

Свидетелските показания на чужденци бързо достигат до международните новинарски организации, а видеозаписите се разпространяват по телевизията. Въпреки това, едва през 1999 г. сериозните политически промени в самата Индонезия довеждат до приемането на историческо решение за Източен Тимор. След падането на режима на Сухарто в резултат на масови демонстрации, както и под натиска на световното обществено мнение, новият президент на Индонезия е принуден да обяви провеждането на референдум по въпроса за самоопределението му. Резултатите от гласуването са пълна победа на привържениците на независимостта. В страната избухва нова криза. Започват бойни действия, над 500 000 души се превръщат в бежанци, много от тях са насилствено преселени в Западен Тимор. Когато контролът над територията на Източен Тимор преминава в ръцете на ООН, войските на Индонезия са изведени от държавата. За да се стигне най-накрая до обявяването и за независима през 2002 година.

Официалното наименование на страната е Демократична република Тимор-Леще. Думата „тимур“, означава „изток“ на индонезийски и малайски, а „Леще“ означава „изток“ на португалски. Двоен изток. 🙂 Търговията през вековете, преселниците от Азия и Австралия, както и европейските колонизатори са създали в Източен Тимор колоритна смесица от нрави и езици. Макар, че административният език все още е португалският, 80% от населението говорят смесен език, наречен тетум, който е изпълнен с португалски думи. Разнообразните етнически групи в страната използват най–малко 22 други езика.

Жителите на Източен Тимор са жизнерадостни, любознателни и гостоприемни по природа. Гостите, поканени на вечеря, в нечий тиморски дом обикновено се хранят заедно с главата на семейството. Съпругата и децата сервират храната и ядат по–късно вечерта. Учтиво е първоначално гостът да вземе малка порция, а след това може да прояви уважение към домакинята, като помоли за допълнително. Според статистиката до 18-годишна възраст момичетата в Източен Тимор имат средно по 2 деца. Ако едно момиче до 25-годишна възраст не се омъжи я гледат подозрително, а някои дори ги наричат луди стари моми. 😮 На сватбата родителите на младоженеца плащат откуп, под формата на прасета. Колкото повече са тези животни, толкова по-богато е семейството, което означава, че момичето е по-рентабилно омъжено.

Реколтата в Източен Тимор зависи от дъждовете. Затова от ноември до февруари страната се намира в период на “гладен сезон”. Повечето семейства разчитат на собственото си производство на храна. Затова около половината деца до пет годишна възраст са недохранени. Повечето ястия по тези земи се правят от ориз, царевица или маниока със зеленчуци. Един от тиморските специалитети е сабо̀ко — вкусна смес от испанска скумрия, сос от тамаринд и подправки, която е увита в палмов лист. Месото и рибата са доста скъпи, така че хората не могат да си ги позволят. Обикновено рибата се пържи, а скаридите се считат за национален деликатес. Хлябът в тази страна е сладникав и по-често се консумира като деликатес или десерт, а много хора пият домашно вино, което съдържа тайна съставка. Популярни ястия са:

Ai Manas: това не е точно ястие а пикантен сос към почти всяка храна. Това е сърцето на тиморската кухня. Прави се от зелени или червени чушки чили, които се смилат с чесън, кора от лайм / лимон, червен лук, джинджифил, билимби и много други местни съставки. Няколко чаени лъжички в чинията ви и бъдете сигурни, че ще разпалите всяко ястие.

Batar Da’an: микс от тиква, царевица и боб ; Budu: сос от домат, мента, лайм и испански лук ; Caril: леко пилешко къри с картофи и кокосова паста ; Feijoada: португалско ястие. Смес от свинско месо, боб и чоризо ; Katupa: ориз вкокосово мляко ; Tapai: слабоалкохолна напитка от ферментирал ориз; Tukir: мариновано дивечово месо (обичайно е еленско или биволско) бавно печено на бамбуков прът върху жарава.

Избрах да направя за вас Bibingka – това е вид оризова торта, която често се яде за закуска, но през коледния сезон е особено популярна. В основата на класическото приготвяне на този десерт е galapong – оризът се накисва в специален съд tapayan или tempayan като се добавя мая bubod или палмово вино. След това се смила в каменни мелници и вече с готовата оризова паста може да се прави Bibingka. За радост има и други варианти за приготвяне на този многослоен десерт. Избрах такъв, в който продуктите са налични и в България. Ето какво е необходимо:

250 грама захар

250 грама брашно

6 жълтъка

3/4 чаена лъжица индийско орехче

кокосово мляко – 400 мл; по оригиналната рецепта трябваше да се остърже един кокосов орех и след това с помощта на вода и прецеждане да се извлече млякото; стори ми се трудоемко и излишно и затова ползвах консерва

около 1 чаена чаша разтопено масло ; в оригинал гхий

3 супени лъжици захар

1/4 чаена чаша вода

Начин на приготвяне:

Смесете кокосовото мляко със захарта и разбърквайте докато захарта се разтопи.

След това прибавете леко разбитите жълтъци и разбийте до хомогенност.

Накрая добавете брашното и индийското орехче и разбъркайте с шпатула. Консистенцията трябва да е като тесто за палачинки.

Направете карамеления сос от захарта и водата.

Разделете тестото на две и в едната половина добавете леко охладения карамелен сос.

Вземете тиган или тава, но важното е съда да е подходящ и за ползване във фурната.

Намажете с масло и изсипете около 1/3 от сместа без карамел.

Сложете на котлон и, когато краищата започнат да се зачервяват преместете съда във фурната на температура 180 градуса и функция грил. Когато и отгоре се появят зачервявания като на крем брюле извадете от фурната. Намажете с разтопено масло щедро и изсипете около 1/3 от сместа с карамел.

Върнете във фурната и печете докато се появят зачервявания по повърхността. Извадете от фурната, намажете с масло и сипете отново 1/3 от сместа без карамел. Повторете колкото е необходимо докато се изчерпят смесите.

Накрая извадете от фурната и обърнете върху чиния за сервиране.

Дотук с оригиналната рецепта. Тези, които ме познавате, знаете, че обичам да добавят от себе си освен любов и още нещо към десертите, когато ми се сторят твърде семпли. 🙂 В този случай се сетих, че имам страхотен сироп от боровинки, с който полях тортата. Накрая за разкош добавих и малко ванилов сладолед с боровинки.

Това е. Леко бавно се пече тортата. И в интерес на истината е семпла на вкус. Правеше ми се някаква разкошна торта, защото в момента съм в отпуск и имам цялото време да се забавлявам в кухнята, но това се падна наред. Нищо, аз най-вероятно ще направя някоя разкошна торта без повод, защото след седмица на море настроението ми е страхотно и имам енергия за любимото си хоби.

Следваща дестинация – Индия.