Йемен

Йемен е страна като от старите арабски приказки. Земя на древни храмове, дворци, подправки и невероятно кафе. Намира се в югозападната част на Арабския полуостров. Тя е една от най-старите държави в света, а столицата ѝ Сана е на 4000-5000 години, което я прави един от най-старите градове в света. За съжаление в нея се води гражданска война и не е от местата, които да посети човек. Поне не в текущия момент.

Колко висока смятате, че най-високата сграда, която бихте могли да изградите от кал? Вероятно не си я представяте 11 етажа висока като някои сгради в йеменския град Шибам. Шибам е наричан “Манхатън на пустинята”  и е включен като обект на световно наследство в опасност. Той се намира в област Хадрамаут и няколко пъти е бил столица на царството Хадрамаут. Освен ерозията и тайфуните, и Саудитска Арабия, Ал Кайда и ИСИС са заплаха за този странно красив град. Всички тези фактори изискват едва ли не ежедневна поддръжка на сградите и основите. Гледах снимки и градът изглежда интересно и определено много оригинално. Ерозията и тайфуните е трудно да бъдат спрени, но останалите фактори изискват повече разум и дано скоро хората, от които това зависи, вземат правилното решение.

Около половината население живее под прага на бедността и са намерили странен начин за справяне с проблема – дъвчат листа кхат. Слюнката разгражда листата и се отделя вещество, което е лек амфетамин. Около 20% от мъжете и 25% от жените дъвчат кхат. Въпреки, че не е много евтино удоволствие потреблението е от такъв мащаб, че повечето земеделски земи са засети с това растение. Спомням си, че съм чела за опиума в Афганистан. Поради тежкия живот там хората масово го употребяват. Изобщо посягането към каквато и да е дрога в основата си е, че животът на този, който се дрогира е дотолкова непоносим, че той вижда единствено спасение само в нея. Не, че се спасява, но е безкрайно отчаян. Тъжно е да чете човек за такива статистики, за войни и глад. Опитвам се като пиша в блога да акцентирам на хубавата страна на живота, на хубавата природа, храна, обичаи… Но има страни като Йемен, за които е неизбежно да спомена за нерадостната им съдба. 🙁

Започнах с това, че Йемен е известен с кафето, там е родината на кафето Мока. Името „Mocha“ идва от йеменското пристанище на Червено море – El Moho. Почти до края на 18-ти век арабското кафе се е изнасяло само от Йемен, като най-известното е Мока. Всъщност Мока е една от разновидностите на кафето Арабика. Има различни легенди за произхода на напитката, но първите исторически достоверни данни са от средата на 15-ти век и сочат арабския град Мока в Йемен като родината на кафето. Тогава дервишите, последователи на аскетичното учение на суфизма, използвали свареното кафе като стимулант, който да поддържа тялото и ума им по време на техните религиозни танци. Начинът на приготвяне на кафето тогава не се различавал от познатото и днес кафе на джезве.

Архипелагът Сокотра също е част от Йемен. Той се състои от четири острова, най-големият от които също се нарича Сокотра. Този остров се отделя преди милиони години от континента Африка. Поради тази изолация са се появили растения, уникални по своята природа, срещащи се единствено там. Най-известното растение е кървавото драконово дърво, чиято смола има лечебни свойства. Короната му е във формата на чадър, а листата наподобяват гигантски краставици Хората използват смолата за дезинфекция и по-бързо заздравяване на рани. На острова расте и необикновената пустинна роза. Това е сукулентен храст с височина до 1-1,5 метра, който на външен вид прилича на огромна бутилка, отрупана с красиви цветове. Сокотра е дом и на ендемична фауна. Няколко вида птици могат да бъдат открити само тук, а над 90% от влечугите са специфични само за острова. Тъкмо започнах да кроя планове за посещение на този странен и красив остров и прочетох, че, ако имаш печат в паспорта си, че си посещавал Израел няма шанс да те пуснат в Йемен. 🙁 Но, заради пандемията от Ковид 19 сега така и така не може да се пътува, а паспортът ми май изтича догодина. Ще се освободя от “израелското минало” в него и ще мога смело да отида до Сокотра. 🙂

Националната кухня на Йемен е вкусна и разнообразна. Тя е напълно различна от широко известната кухня на Близкия изток. Нейна отличителна черта е, че всеки регион има свой собствен кулинарен облик. В основата ѝ стоят агнешкото месо, оризът, супите, различни зеленчуци и рибата. Ястията, богати на подправки, се сервират с вкусен местен хляб. Основното ядене за деня е обядът, който обикновено се консумира без прибори. За да бъде удобно храненето, се използва парче хляб, с което се загребва самата храна. Основните меса, които се консумират, са пилешкото и агнешкото и по-рядко телешкото, тъй като то е по-скъпо. Съвсем естествено, в крайбрежните райони се консумира повече риба и морски деликатеси. Месото се приготвя като се пече или вари, а характерно за страната е, че нищо от храната не се изхвърля и губи. Сиренето, маслото и другите млечни продукти са по-рядко срещани в йеменските ястия.

Националното ястие на Йемен се нарича saltah. Във всеки регион то се приготвя по различен начин. Ястието е силно подправено и в основата му стои задушено месо. Към него се добавя специална смес от люти чушки, домати, чесън и смлени подправки. За гарнитура  обикновено се сервират ориз, картофи, бъркани яйца или зеленчуци. Maloofa, khubz и khamira са наименованията на най-популярните видове домашно печен хляб. Местното население приготвя супа, наречена shurba. Тя прилича повече на яхния, тъй като е много гъста. Прави се от леща, сминдух и агнешко месо. Друго традиционно ястие е hadhramaut. Днес то вече се радва на голяма популярност на Арабския полуостров, както и в много други арабски страни, като Египет и Сирия. Ястието mandi обикновено се прави от месо (агнешко или пилешко), ориз и микс от подправки. Месото обикновено е от младо животно и е по-крехко. Това, което отличава ястието, е че месото се пече в специална фурна, наречена tanoor. Тя представлява дупка в земята, която е покрита с глина. В нея се спускат сухи дърва, които се изгарят, за да се генерира много топлина и по този начин те се превръщат в дървени въглища. След като това бъде направено и самото месо се слага в пещта, но така че да не се докосва до въглените. След това фурната се затваря с цел димът да не излиза навън. Към ястието се добавят стафиди или кедрови ядки, които да го направят много по-вкусно. Mandi се сервира предимно при специални събития, сватби и празници.

Повечето хора в страната пият много подсладен чай, който наричат shai. Той се сервира в малки чашки и в зависимост от предпочитанията към него се добавя мляко, а понякога и ментови листа. Чаят има задължително място в закуската, а ако се поднася следобед на масата трябва да присъстват и бонбони или сладкиши. Никак не е лоша идеята. 😉   Кафето се нарича qahwa и е по-рядко консумирано от чая. То се ароматизира с джинджифил или други подправки. От кафени люспи се прави специално кафе, наречено qihsr.

Един от най-популярните и лесни за приготвяне десерти в Йемен се нарича bint al sahn. Той представлява сладък хляб, потопен в мед и масло.  Празничният обяд започва с диня или пъпеш, а след това се сервира bint al sahn. След изяждането му се продължава с ястие с агнешко със специален сос и накрая се завършва с бульон. Доста странна подредба на ястията. Според нашите традиции започват обяда отзад напред, но явно за техните традиции това е ОК. 🙂 За вас реших да приготвя именно bint al sahn. Защото на търсенето ми за торта излизаше само това. С ясната идея, че това по-скоро ще прилича на хляб, а не на торта все пак избрах да го направя. Ето и необходимите продукти:

3 яйца

3 1/2 чаени чаши брашно

2 чаени лъжици сол

1 супена лъжица суха мая

100 грама разтопено масло

сусам

мед

50 грама разтопено масло

1 белтък

Начин на приготвяне:

Сипете малко хладка вода (30 градуса) в маята и оставете да набухне за около 10 минути. Разбийте яйцата с разтопеното масло и след това добавете маята. Започнете да добавяте пресятото заедно със солта брашно и разбърквайте.

Месете около 15 минути докато се  оформи хубаво тесто. Сложете го в съд и покрийте с кърпа да втасва за 30 минути.

Разделете тестото на топки от 70 грама всяка и една от 90 грама за най-горния слой. Покрийте отново с кърпа и оставете да втасва още 30 минути.

Вземете тавичка с диаметър 25 см и започнете да точите топките на кори. След всяка кора намазвайте обилно с четка разтопено масло. Малко ме е срам, но и друг път съм ви споделяла, че в точенето на кори не ми е силата. Да не кажа никаква ме няма в това начинание. Така и не се научих, а съм израснала в град, известен с точенето на юфка. Баба ми и съседки правеха бригада в някой горещ августовски уикенд и точеха едни огромни кори за юфка. Моята задача беше да седя и да обръщам корите, които вече слънцето е изсушило. Наскоро в интернет попаднах на снимка на берковски жени, които точат на ниски кръгли трикраки маси кори за юфка в началото на 20 век директно на улица на града. Замислих се колко общо имат тези жени от нашето минало с италианките, които и до ден днешен точат паста за семействата си. За жалост като, че ли у нас тези традиции бавно, но безвъзвратно отмират.

Най-отгоре разточете най-голямата кора и се опитайте да я захлупите добре върху останалите. Аз не успях съвсем, защото може би сложих повечко масло и тя не залепна съвсем добре.

Намажете накрая с разбит белтък и поръсете със сусам.

Печете в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 25 минути или до готовност. При мен отне около 35 минути.

Още докато е топло обилно поръсете отгоре с мед. Количеството зависи от вашия вкус, но както е казал Мечо Пух “Колкото повече толкова повече”. 🙂

Може да сервирате още докато е топло, а може и студено. Да ви кажа това би било силно преувеличено да се нарече десерт, камо ли торта…Но наистина в Йемен го броят за торта. В интерес на истината е много вкусна … питка. 🙂 На съпруга ми леля винаги, когато може, носи у нас за Антонов ден содена питка, намазана отгоре с мед, защото такава е традицията за празника. Като изключим, че онова е содена питка, а тази е с мая вкусовете доста си приличат. Обичам такива питки и не съжалявам, че опитах да я направя. Но това не е торта. Категорично не е според нашите европейски вкусове. 🙂

Следваща дестинация – Йордания.