Катар

Когато става въпрос за най-богатите страни в света, размерът не винаги означава богатство. Възходът на Близкия Изток по БВП (по паритет на покупателната способност) на глава от населението в лицето на Катар започва главоломния си растеж през 1963 година, когато именно Катар застава начело на световната  класация. През 1966 година държавата е далеч пред останалите, а през 1970 година е с двойно по-големи стойности спрямо втората държава в класацията. През 1975 година ОАЕ изпреварва Катар, а през 1994 и Кувейт я изместват до трето място. 🙂 Но от 1998 до сега , а и прогнозно до 2040, катарците са най-богатите граждани в света.

Да си богат е право, което получаваш по рождение в Катар. Правителството преразпределя пари от ресурсите на страната към гражданите, но те твърдят, че са подминавани от работодателите в полза на по-добре обучените чужденци, а чековете на правителството се считат за начин хората да бъдат държани доволни. Явно каквото и да прави една държава обикновените хора са все недоволни…А аз си мислех, че само в България сме така. 😀 Само 15% от живеещите в Катар 1.5 милиона са граждани на страната; останалите са чуждестранни служители – западни финансисти и енергийни мениджъри, временно заети хора от Индия, Пакистан и други азиатски държави. За катарците електричеството, водата и здравеопазването са безплатни, правителството раздава чекове за пенсии, а, който желае заем може да се получи при ниски лихви. Населените на Катар е младо, едва 1.5 % от всички са на възраст над 65 години и на всяка жена се падат почти по двама мъже. Това е така заради многото чуждестранни работници, които са повече от местните, и са предимно мъже. Жените  са по-равнопоставени на мъжете в сравнение да кажем със Саудитска Арабия, но доста от тях ходят забулени и не могат да тренират заедно с мъжете например, но пък могат да гласуват.

Алкохолът е незаконен в Катар, където 74% са мюсюлмани, но човек може да си купува в определени хотели, ако има разрешително. В Катар е незаконно да се внасят свинско месо, наркотици и порнографски материали. Според законите на страната чуждестранните работници, чиито визи и пътни разноски са платени от работодателя им нямат право да прекратят работа и да напуснат страната преди изтичане на договора им. 😮 А пък в армията има ездачи на камили. Нещо като конната полиция у нас. 😀 Хомосексуалността е незаконна в Катар. Коментирайки този въпрос след избора на Катар за домакин на световното по футбол през 2022, президентът на ФИФА Сеп Блатер породи бурни реакции като каза, че гейовете трябва “да се въздържат от сексуална активност” по време на турнира. Друг спорт -надбягванията с камили, играе важна роля в катарската култура. Възрастните хора тежат прекалено много, за да яздят камилите, затова до 2004 година са се състезавали деца, когато тази практика е обявена за незаконна. Оттогава се използват малки роботизирани жокеи. B Kaтap нивaтa нa oтдeлeн въглepoдeн диoĸcид ca нaй-виcoĸи cпpямo чoвeĸ oт нaceлeниeтo в cpaвнeниe c вcяĸa дpyгa дъpжaвa пo cвeтa – 35.73 тoнa нa чoвeĸ гoдишнo. Изглeждa дa ce пoддъpжa фyтypиcтичeн и бoгaт нa пeтpoл мeгaпoлиc нacpeд пycтинятa нe e eĸoлoгичнo. А, ако очаквате да се качите на някое възвишение и да съзерцавате наоколо няма да имате този късмет. В Катар средната надморска височина е едва 28 м. И още нещо, което мен ме натъжава – в света има само 4 държави, в които няма гори, според дефиницията на Световната банка. И това са Катар, Сан Марино, Гренландия и Оман. Не мога да си представя свят без дървета, планини и хълмове. И на всичкото отгоре разрешително, за да изпия чаша вино…Не е за мен тази страна. 😀

Традиционната катарска кухня е практически непозната за чуждестранните туристи. През вековете местните жители, живеещи в условия на остър недостиг на храна, са разработили много аскетични рецепти за готвене. Почти всички ястия са създадени на базата само на три компонента – фурми във всички форми, камилско мляко и масло от него. Месото винаги е било в недостиг. В наши дни тези ястия могат да се дегустират само в бедуинските палатки в пустинята. Всички ресторанти и кафенета предлагат „по-европейски“ ястия и рецепти, донесени от по-„богатите“ в кулинарните традиции арабски страни – традиционни „хумус“, „шиш-кебап“, „тика“, „мутабал“, месо, печено на шиш или риба (въпреки „морското“ местоположение на страната, рибата е доста слабо представена в диетата на катарците) . Индийските и пакистанските ресторанти и кафенета със съответната кухня са повсеместни. Основните традиции на Катар в готвенето е спазването на законите на халал. Така се наричат ​​разрешените действия от гледна точка на шериата. Халалското месо е продукт, чиято консумация не нарушава забраните за мюсюлманска храна. Традиционните напитки за Катар са плодови сокове и кафе. Кафето най-често се приготвя „по бедуински“ – много слабо и с много захар, но все по-широко разпространение получава и традиционното арабско кафе – силно приготвено, без захар, но с добавка на кардамон, смлени семена от фурми и други.

Десертите са като във всички арабски страни – много сиропирани и сладки, повече баклави и по-малко торти. 🙂 За вас избрах нещо такова – Basbooseh. Ето и необходимите продукти:

200 грама пшеничен грис

200 грама захар

200 грама кисело мляко

1 супена лъжица тахан

1 чаена лъжица бакплувер

бадеми

за сиропа:

200 грама захар

200 мл вода

лимонов сок (по желание за олекотяване на сиропа)

Начин на приготвяне:

Не си спомням да съм правила по-лесна торта / сладкиш от този през живота си. 😀  Смесете пшеничния грис, захарта, бакплувера и накрая добавете киселото мляко. Намажете с тахана дъното на правоъгълна тавичка.

Изсипете сместа и заравнете.

Печете в предварително загрята фурна на 175 градуса за 15 минути. Извадете върху решетка и поръсете с бадеми колкото ви харесва. Сега отчитам, че можех да сложа повече, за да има равномерно навсякъде от тяхната хрупкавост. А за по-екзотичен и балансиран вкус може да се сложат нарязани печени и солени бадеми. 😉

Върнете обратно във фурната за 10 минути или докато краищата на сладкиша почервенеят. Извадете върху решетка тавата и оставете да се охлади добре. През това време сварете гъст сироп от захар и вода. Аз добавям и малко лимонов сок, за да стане по-балансирана сладостта. Когато и тортата, и сиропът са охладени просто сиропирайте и оставете малко да постои, за да поеме.

Трябват му не повече от 10-15 минути и можете да опитате. 🙂

Застлах си работната маса с един шал, който си купих преди години от друга арабска държава – Йордания, за да имам необходимото вдъхновение и атмосфера. 🙂 Минавала съм няколко пъти през Катар, но единственото място, на което съм стъпвала е било летището в Доха. 🙂 Мога да кажа много добри думи и за авиолинията им – засега е най-добрата, с която съм летяла. Не знам дали ще отида някога да се разходя из тази държава. За момента не планирам. Може би ще се намери какво да се види, макар, че аз предпочитам руини, история, култура на повече от няколко десетилетия, а Катар не покрива тези изисквания. А що се отнася до “тортата” … безумно сладка е. Обичам тези арабски вкуснотии, но дозата трябва да е много малка от тях 🙂 . Ако и вие харесвате богатите на захар ориенталски десерти опитайте да направите този. За разкош поръсих много пестеливо с шафран и украсих със звездовиден анасон. 😉

Следваща дестинация – Кения.