Кения

От три години се каня да посетя Кения. Отначало не намирах подходящи оферти и, когато най-накрая намерих точно това, което искам светът “клопна кепенците”. 🙁 И както изглежда скоро няма да се пътува така, както го правехме преди няколко месеца. За жалост. Та всичко, което ще напиша тук, е само информация, която съм прочела за тази африканска страна, но за жалост все още не съм преживяла.

Кения е една от най-красивите страни в света със своите разнообразни пейзажи и многообразие от животински видове, с гостоприемството на местните. Резерватът “Масай Мара” става природна сцена за най-впечатляващото представление на дивата природа на планетата. Всяка година, когато завърши дъждовният сезон през май, стотици хиляди антилопи гну се събират и се отправят в търсене на по-зелени пасища от Серенгети (което на езика на масаите означава „безкрайни равнини“) в Танзания на север към просторните пасища на кенийския „Масай Мара“, където те пристигат през юли и август. Кения е едно от малките кътчета на нашата планета, където част от саваната е все още недокосната от хората. Цялата страна е като един голям резерват, който си заслужава да бъде разгледан. За последните 15 години Кения се е превърнала в страната на резерватите и националните паркове. Там има общо 59 национални парка и резервата. Най-известните сред тях са: Nairobi National Park, Maasai Mara National Reserve, Lake, Nakuru National Park, Amboseli National Park и Tsavo East National Park.

Екваторът разделя територията на Кения приблизително наполовина. Така, че там целогодишно температурата е една и съща – 26-32 градуса през деня и 23-26 градуса през нощта. По тази причина Кения има най-добрия климат в Африка. Като гледам снега навън се замислих, че не би ми било зле да живея там. Или поне да мога да отскоча сега натам…Мечти, мечти и реалност с lockdown. 🙁

В африканската страна говорят суахили и всяка среща започва с думата „Jumbo“, което не означава слон, а “Здравей”. 🙂 Известното “Hakuna Matata” от филмчето “Цар Лъв” също е на езика суахили и означава „нямай грижи“, „освободи се от всякаква тревога “. Чела съм, че хората, които живеят в относително константни климатични условия са по-спокойни и по-щастливи от такива като нас, които познават четири сезона. Това е така, защото те нямат грижи да приберат реколта и да трупат ресурси за студените месеци. Каквото е днес, това ще е след месец, след 5, след 10. Този факт обяснява защо тези хора са по-спокойни и по-ведри от нас, а също така и защо имат израз като “Hakuna Matata” . 🙂

Традиционната кухня на Кения е представена не само от зеленчуци и екзотични плодове, но и от месото на зебра, крокодил, щраус, жираф, африкански глиган и други представители на дивата природа. Що се отнася до кенийския народ, те ядат основно ориз, картофи, царевица, говеждо, пилешко или козе месо. В допълнение към националните ястия, Кения има някои, които са характерни за определено племе или регион. От гастрономическа гледна точка кухнята на суахили е най-интересна. В основата и е тамаринд и кокосови орех. В племето Луо можете да се насладите на вкуса на пържена риба тилапия с утопи (царевична каша). Традиционно ястие за племето Кикую е яхния, приготвена от картофи, царевица и грах и се нарича  Irio. Много кенийски ястия са прекалено пикантни поради изобилието от чушки, използвани в тях, като варените картофени топки или салата кочумбари, която включва домати, лук и люти чушки. Страната произвежда и голям брой винени сортове грозде, които имат сладък плодов аромат. Виното от папая също е особено популярно. Найваша се счита за най-доброто вино в Кения. Десертите в Кения са предимно плодове и плодови производни като различни конфитюри. Сладките сладкиши са сравнително нова кулинарна традиция в Кения, сега страната с готовност готви и яде понички с мандаази, а освен тях в ресторантите можете да опитате разнообразие от кексове с или без плодове.

Направих за вас един млечен пай, който се нарича “Milk tart”. Ето и необходимите продукти:

за основата:

400 грама бутер тесто ; аз използвах готово, но, ако искате можете и сами да си го приготвите

за пълнежа:

5 чаени чаши мляко (1 литър)

125 грама брашно

125 грама захар

60 грама масло

6 жълтъка

щипка сол

настъргана кора от един портокал

супена лъжица канела

Начин на приготвяне:

Разточете бутер тестото върху набрашнена повърхност, така че да успеете да покриете стените и дъното на тавичката. Тъй като тестото ми беше в правоъгълна форма аз избрах една овална тава. Стори ми се по-лесно да го разточа. 😉

Намазнете тавата и поставете тестото. Притиснете по стените да прилепне добре.

Изрежете излишното тесто до ръба на тавата.

Постелете отгоре хартия за печене и посипете с боб, сушен грах… Идеята е да направите т.нар. печене на сляпо. Ефектът, който трябва да се постигне е да се опече основата без да набухва.

Печете така 15 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна, а след това отстранете тежестта и печете тестото открито още 5 минути.

Извадете да се охлади и направете пълнежа. Сложете прясното мляко, захарта и брашното на котлона и варете до сгъстяване на средна температура за около 10-15 минути като непрекъснато бъркате. Свалете от котлона и добавете солта, маслото и жълтъците като разбърквате непрекъснато. Накрая добавете кората от портокал.

Изсипете пълнежа върху охладената основа и поръсете с канелата.

Печете 30 минути на 180 градуса , а след това печете още 30 минути на 160 градуса на долен реотан. Пълнежът няма да стане съвсем твърд, в средата леко ще се поклаща, но не се притеснявайте. Като изстине всичко ще е наред. Оставете да се охлади напълно преди да разрежете тортата.

Заради канелата съпругът ми няма да е много доволен, но пък вкъщи замириса на Коледа и аз се чувствам супер. 🙂 Тартът е с нежен и маслен вкус и е страхотен десерт за всякакви поводи. Не изисква кой знае какви умения и кой знае колко време в кухнята, за да се приготви. Остават 25 дни до Коледа и всички аромати като канела, портокал, карамфил, масло ми донасят приятни емоции и трепетно очакване. 🙂 Не знам как мирише Кения. Силно се надявам следващата година през август да съм на сафари в Масай Мара и да видя големите пет – име дадено от ловците на едър дивеч на петте най-трудни за лов животни в Африка. Това са слон, бивол, лъв, носорог и леопард. Гледала съм много пъти великата миграция на антилопите гну по телевизията. Изглежда много мащабно и великолепно. Убедена съм, че ще ми напълни душата. Стискайте ми палци догодина да успея да реализирам тази мечта. Останете здрави! 🙂

Следваща дестинация – Кипър.