Кипър

Лесно е да си представим как гръцката богиня на любовта се е родила от вълните на кипърските плажове. С триста слънчеви дни през годината, Кипър е посещавана туристическа дестинация с интересна история. Името му е дадено преди 3500 години, когато тук е намерена ценната мед – кипрос. Мнозина гърци били привлечени на острова, за да се издигне той като символ на сила и власт.

Десет различни народа са управлявали острова в продължение на 27 века. Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация. Владян е от Рим, древна Гърция, Египет, Османската империя, Венеция в различните периоди от своята история. Влиянието на тези култури може да се наблюдава върху намерените артефакти и произведения на изкуството. Едни от първите заселници  са микенците и финикийците,а по-късно там се заселват и асирийци, египтяни и перси. През Средновековието кръстоносците завземат острова. Офанзивата е водена от Ричард Лъвското сърце. През 13 век островът е атакуван от мамелюците, но те са спрени при Лимасол. През 1960 г. Кипър получава независимост от Великобритания, но все още на острова се намират две действащи военни бази под юрисдикцията на Обединеното кралство. През 1963 – 1964 г. настъпват размирици, организирани от гръцки националисти. През 1964 г. в страната са разположени базите на умиротворителните войски на ООН, чиято мисия продължава до днес. 1974 година турските войски предприемат десант, след прогръцкия преврат, организиран от режима на полковниците с цел присъединяване към Гърция и така стъпват на северното крайбрежие на острова. Те завземат около една трета от острова и окупират северната му част след кратък период на насилие между гърци и турци. Хиляди кипърски гърци са принудени да избягат за една нощ от домовете си на юг, губят цялото си имущество и никога повече не се завръщат в домовете си. Създадена е Севернокипърската турска република. Окупираните територии са разделени чрез „Зелена линия“, дълга 180 km и охранявана от войски на ООН. Тази граница минава през столицата Никозия, която е последната разделена столица в света след падането на Берлинската стена. През 2007 г. части от границата са разрушени откъм южната ѝ половина.  Островът е изключително богат на исторически забележителности – замъкът на Пафос, разкопките на комплекс от древни вили, Гробниците на Кралете, християнски базилики, древни езически храмове, укрепления и неолитни поселища. В момента Кипър е разделен на две – турска и гръцка част, но въпреки всичко 80% от населението му са гърци.

Има много митове за раждането на Афродита от морската пяна. Най-прочутият е как голата богиня се появява край брега на Кипър в сърцевината на прекрасна раковина, а там я посрещат богините Ори, дъщери на Зевс и Темида. Афродита е почитана като даряваща изобилие, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата. Изобразявана е със свита от диви зверове – лъвове, вълци, мечки.  Богинята е в основата да започне Троянската война, защото предлага Хубавата Елена на Парис, а и защото разпалва любовта му към нея. Нейна специалност е любовта, но не и романтиката. Тя по-скоро владее разпалването на похотта и ирационалната човешка страст. Афродита се опитва да се намеси в Троянската война на страната на троянците. Тя спасява Парис при битката му с Менелай.  Тя е една от малкото богини, която е омъжена. Зевс подозира, че заради голямата ѝ хубост ще има много обожатели и я омъжва за Хефест, което не ѝ пречи да му изневерява с Арес, Адонис, Хермес и др. Дори и богове нищо човешко не им е чуждо. 🙂 Още в училище древногръцките митове и легенди ми бяха едни от любимите. Страхотни приказки и герои, които обаче носят и много приходи в хазната на Гърция до ден днешен. Както казваше една моя учителка – абе как го правят тези гърци – написали, че на този камък е седял Зевс и е съзерцавал Олимп и ето ти поток туристи да пипнат камъка, а ние в България имаме толкова неоспорими и реални исторически съкровища и не умеем да правим туризъм. Това ми го е казвала в далечната 1986-1987 година, но и сега би звучало актуално. За съжаление.

Когато сте в Кипър е задължително да опитате островното традиционно сирене, наречено халуми. Сервира се като допълнение на различни ястия, запечено или запържено, но без да се е разтопило. Кипърците го използват всекидневно в салати, сандвичи, с яйца за закуска, като съставка в много гурме рецепти, а през лятото и с диня. В супермаркетите можете да го намерите по-меко и обезсолено, както е навлязло в западната кухня, докато домашното е по-твърдо и солено. Традиционно се приготвя от смесено не пастьоризирано козе и краве мляко. Основна характеристика е високата температура на топене, а затоплянето го прави меко и еластично и засилва вкуса му. Много често се сервира или опакова с ментови листа. Много кипърци го предпочитат отлежало -тогава е по-сухо, твърдо, с жълт нюанс и с по-интензивен вкус. Макар че се произвежда и е популярно по цялото Средиземноморие, халуми е традиционно кипърско сирене от византийско времe.

Гърците са направили Souvlaki известни, но кипърците имат своя версия, която е изключително разпространена бърза закуска на острова. Но за разлика от повечето бързи закуски изобщо не е нездравословна, а е с ниско съдържание на мазнини. Кипърското souvlaki е просто ястие и представлява питка, в която има 2-3 парчета печено свинско или пилешко месо, домати, краставици, магданоз и понякога зеле и лук .Кипърците обикновено изстискват по малко лимон върху сувлакито. Месото е добре изпечено отвътре и отвън и не е подправено.

Кипър е родина на най-старата марка вино, което още се произвежда – сладко десертно вино, наречено Commandaria. Можете да се намери във всеки супермаркет и всеки традиционен ресторант. Сервира се след вечеря за подобряване на храносмилането и върви с ядки, сушени плодове, фурми, зрели сирена, включително халуми и някои видове черен шоколад. Commandaria е кехлибарено на цвят и много сладко, с вкус, който напомня на този на стафидите, карамел и сушени плодове. Този опушено – карамелен вкус се дължи на специфичния процес на производство включващ сушене на слънце преди пресоване и ферментиране. Самият процес е описан още в антични документи  от преди 800 г. преди Христа. На Commandaria са се наслаждавали през хилядолетията антични герои, кръстоносци, рицари и крале. Казват, че на Ричард Лъвското Сърце е било сервирано от това вино на неговата сватба в Кипър, затова е наричано “вино за крале и крал на вината”. Вярва се, че тогава Commandaria печели първото състезание за най-добро вино. И така, ако искате да усетите вкуса на историята и да се почувствате като крал, отворете бутилка Commandaria и оставете неговия аромат и вкус да ви понесат през времето и легендите.

От “острова на любовта” избрах да направя днес един леко нетрадиционен чийзкейк с ябълки. 🙂 Ето и необходимите продукти:

за основата :

175 грама бисквити по ваш вкус

75 грама масло

за крема:

500 грама крема сирене

15 грама царевично нишесте

150 грама захар

100 мл сметана

2 яйца + 1 жълтък

ванилия

за ябълковия слой:

200 грама ябълки (обелени, почистени и нарязани на кубчета)

15 мл лимонов сок

50 грама кафява захар

за хрупкавата коричка:

100 грама брашно

80 грама масло

70 грама кафява захар

Начин на приготвяне:

Започваме с плодовия слой. Сложете ябълките с лимоновия сок и захарта на котлона и гответе на средна температура докато плодовете омекнат и сосът се редуцира почти до една супена лъжица. Не бъркайте често, за да не разкашкате парченцата плодове. Когато е готово оставете настрана да се охлади.

Основата за тортата е елементарна и се прави за всички вариации на чийзкейк. Бисквитите натрошете на трохи с помощта на блендер и ги залейте с разтопеното масло. В тава с диаметър 20-22 см сложете хартия за печене по стените, а може и отдолу. Аз отдолу не сложих, защото основата е маслена и не залепва. Изсипете бисквитената смес и притиснете добре с помощта на чаша с равно дъно или с ръце. Трябва хубаво да се спои, за да не разтроши след изпичане основата на десерта. Приберете за половин час в хладилника да се охлади.

През това време пригответе крема. Той се прави елементарно. Разбийте крема сиренето, сметаната, захарта, нишестето, яйцата и ванилията докато се получи гладък и гъст крем.

Остана само хрупкавата коричка, която се прави още по-лесно. Смесете маслото, брашното и захарта.

Когато всички компоненти са готови е време да сглобим тортата и да я изпечем. Върху основата изсипете крема .

Върху крема подредете плодовете. Аз съжалих, че спазих рецептата. Според мен тази торта може да понесе поне още 200 грама ябълки, но за следващия път ще знам.

За завършек направете сместа на трохи и я разстелете върху пласта с плода.

Печете един час в предварително загрята фурна на 160 градуса. След това оставете чийзкейка половин час във фурната след като я изключите и отворите вратата ѝ. Охладете за поне 4 часа тортата преди сервиране.

Да ви кажа това е нещо средно между чийзкейк и крамбъл. Крамбълът е десерт, приготвен от задушени плодове и брашнени трохи. Рецептата идва от Великобритания и Ирландия, като става популярна след Втората световна война, когато страните се възстановяват и хранителните запаси не достигат. Основните съставки са захар, масло, брашно и плодове. В случая аз не очаквах да се получи толкова сполучлива комбинация между тези два десерта, но тортата е великолепна. Не е тежка, но въпреки всичко се усеща прекрасния аромат на маслото и кафявата захар. А коричката отгоре е феноменална и придава чудесна хрупкавост на десерта. Горещо препоръчвам да си приготвите тази чудесна торта. 🙂

Следваща дестинация – Киргизстан.