Кирибати

Единствената държава в света, която е разположена едновременно в северното, южното, източното и западното полукълбо – Кирибати. Да си призная, не бях чувала това име докато не дойде ред да правя торта от тази страна. Нито в политически, туристически, спортен контекст. Абсолютно нищо. Крайно време е заедно с вас да запълня пропуските си. Пък знае ли човек, може да поискам и да видя всичко с очите си, след като съм го прочела и ми е харесало. 🙂

Република Кирибати се намира на половината разстояние между Хавай и Австралия. Островната държава е с огромни размери. Трите островни групи Джилберт (включително и остров Банаба), Лайн и Феникс са разпределени на около 5млн.км.² водна площ в централната чест на Тихия океан. Покритите само с тънък пласт земя атоли представляват всъщност върхове на подводни вулкани. Само остров Джилберт и три от островите на Лайн са обитаеми. Остров Банаба е с височина 80м., а останалите 32 коралови острови и атоли се издигат най-много на 3 метра над височината на прилива и са обградени от коралови рифове и скали. Островната страна е заплашена от покачването нивото на океана заради глобалното затопляне. Но има и възможност и да бъде спасена. Японска компания разработва план за градове, които ще могат да плават на платформи, приличащи на големи водни лилии, на повърхността на Тихия океан. Проектът предвижда всеки град-лилия да има място за 30 хиляди души, офиси, обработваема площ и добитък и освен всичко друго ще бъде екологичен. Звучи чудесно, но има едно голямо “но”. Цената на проекта е с 3 хиляди пъти повече от Брутния вътрешен продукт на Кирибати, или по-точно 317 милиарда лири. Директорът на фирмата уверява, че цените ще станат по-достъпни. Не е ясно обаче кога ще се случи това. Нито дали гражданите на Кирибати ще намерят спонсор, за да се спасят на плаващите лилии.

Жителите на Кирибати са предимно микронезийци, като съществуват и неголеми малцинства от китайци, европейци и полинезийци. Докато островните групи Феникс и Лайн са до голяма степен необитаеми, то основният остров Тарава продължава да привлича хора. Народът на Кирибати все още е здраво обвързан със своя традиционен начин на живот, където социалните връзки в рамките на даден клан са от голямо значение. Жените имат силни позиции в обществото. На външните острови в повечето случаи именно те ръководят фермите. Гостоприемството е важна черта на хората, а девиза им е : “Утре е друг ден”. Оцеляването на този малък народ се върти около амбицията и мотивацията да живеят ден за ден. За да усетите всичко това е нужно да останете на островите поне една седмица и да се докоснете до танците и обичаите на местните.

Тъй като Кирибати се намира на екватора, климатът на островите е топъл и мек.  Затова и къщите се строят само от дърво и палмови листа. Покривът е направен от кокосови листа, стените са от дървени трупи, а коралите се използват като настилка. На пода се полагат килими от палмови листа, а като покривки се използват килими от панданови листа. Кухнята обикновено се намира в отделна къща. Къщите на хората от Кирибати се издигат на 1,5 метра над земята и се държат на четири подпори. Преди пристигането на европейците и американците на островите, мъжете на островите Гилбърт не носели никакви дрехи по време на работа. По време на срещи и церемонии те носели нещо като пола от листа на пандан, горната част на тялото оставала гола. Жените и момичетата, които са достигнали пубертета, са носили грациозни поли или рири (Riri), направени от палмови листа. В днешно време мъжете на Гилбъртските острови носят къси панталони и ризи, или лавалава (lavalava). Жените носят предимно вносни дрехи и рядко носят традиционни. По време на религиозни празници като Великден и Коледа хората от Кирибати ходят на църква.  На празниците не се разменят подаръци. Също така не се празнуват и рождените дни, с изключение на рождения ден на първия син.

Ако обобщим всички правила, свързани с кръвното родство, то забраните за женитба в Кирибати са следните: 1. на роднини по права линия; 2. на всички представители на един от клоновете на семейното генеалогично дърво, които са имали общи предци, както по мъжка, така и по женска линия; 3. братовчеди; 4. некръвни братя и сестри. Кръвосмешението се наказва строго. На атолите Тамана и Ароре за подобни действия виновниците са удавяни в малки водни басейни. На северните острови на архипелага Гилбърт извършителите се връзват за дънер, който след това се хвърля в океана. Най-лекото наказание е да се изгонят извършителите на кръвосмешение от острова, принуждавайки ги да плават с малко запаси от кокосови орехи в кану, което има гребла, но няма платна.

На улиците ококорени деца могат да ви закачат и смело да ви поздаравяват с „mauri“ (здравей), докато възрастните са склонни към по-лаконично общуване – само повдигане на вежди в знак на поздрав. Нищо не става бързо тук, така че затаете дъх, отпуснете се и се наслаждавайте на живота на острова.  🙂 Защо ли не се учудвам?!?!? Била съм на четири острова с различни хора и култура, но и на четирите наистина сякаш времето е спряло – движенията на хората, музиката и изобщо ритъмът на живот са много лежерни. Няма да видите забързаност и стрес, което е едно от хубавите усещания по тези места. Пътуването до Кирибати е много дълго и скъпо, което пречи на туризма, въпреки че страната разполага с отлични възможности за практикуване на леководолазни спортове, има страхотни лагуни и плажове.

Островитяните традиционно живеят с доста ограничен асортимент от налични хранителни продукти. В продължение на векове местната кухня се основава на три основни съставки – морски дарове, кореноплодни зеленчуци като таро или сладки картофи и кокосови орехи. Въпреки това, през последните години, под натиска на непрекъснато нарастващото влияние на развитите страни, традиционната местна кухня бързо губи позиции пред китайски, японски, американски и индийски ястия. Освен това, за разлика от много съседни държави, тази тенденция е ясно видима не само в градските райони, но и в селските райони. Националното ястие на Кирибати е пържена риба, свинско месо (по празници) или пиле с палу-сали – печена смес от кокосова каша, лук и къри. Като гарнитура към много ястия има пържен плод панданус (Pandanus), който се приготвя по десетки начини – пече се върху въглища, смила се на брашно или се нарязва на тънко и се задушава в кокосово мляко. Зрелите плодове на панданус се използват за приготвяне на кабубу-и и туайе (вид салати с месо или риба), понякога се нарязват на малки стърготини, като се получава те-кабуба – универсална заготовка за много ястия и напитки.

Тарото, корените от бабай (една от разновидностите на таро), всички видове кореноплодни се обработват по един и същ начин, а оризът, традиционен за страните от региона, често се заменя с плодовете на дървото Беро. Много местни растения и водорасли се използват за приготвяне на сосове и подправки. Свинско, риба, домашни птици, миди и други морски дарове обикновено се пекат в глинена фурна, като вместо въглища се използват сушени водорасли.

Въпреки, че на островите се предлагат всякакви вносни напитки, все още се предпочитат традиционните  за тези места – каокиоки – ферментирал кокосов сок, който ферментира в продължение на 15-20 часа, в резултат на което на изхода се получава слабоалкохолна напитка, която мисионерите просто наричат ​​пунш. Всъщност технологията на получаване на каокиоки се различава значително от обикновената ферментация, а всеки клан има свой собствен метод на приготвяне. Не ферментиралите аминокиселини и захари  придават особен вкус, който се различава от класическия пунш.

Изсушени на слънце или пушени червеи често се ядат като лека закуска. Но най-популярният метод за готвене са пържените червеи с кокос. 😮 Популярни ястия са : Teia – юфка с кокосов крем, лук и лайм. Waro- скариди с ориз и кокос. Te baan ni mai са парчета пържен плод от хлебно дърво. Te bua toro ni baukin  е консервирано свинско с тиква и зеле. Популярен е и кокосовия ориз – ориз, приготвен с кокосово мляко.

Тъй като Кирибати е била британска колония и сега е член на Британската общност си позволих да направя една по-скоро британска торта с цитрусов, свеж вкус и аромати, които подхождат на това време от годината (послеколедното 😉 ). За вас приготвих Orange pudding with rum sauce. Ето и какво ви е необходимо за него:

за страните на тортата:

1 голям необелен портокал (около 300 грама)

10 грама масло

2 супени лъжици кафява захар

за тортата:

90 грама масло на стайна температура

165 грама захар

2 чаени лъжици настъргана кора от портокал

2 яйца

185 грама самонабухващо брашно (брашно за кекс)

50 грама брашно

125 мл прясно мляко

за карамеления сос:

50 грама масло

115 грама меласа

55 грама кафява захар

2 супени лъжици тъмен ром

Начин на приготвяне:

Намажете дъното и стените на купа с вместимост 2 литра с разтопеното масло. Поръсете с кафявата захар и гледайте да покрие навсякъде. Нарежете портокала на филийки с дебелина 3 мм и покрийте дъното и стените на купата.

Разбийте маслото със захарта на пухкав крем. Добавете яйцата едно по едно като след всяко разбивате до хомогенност. Смесете двата вида брашно и редувайки с млякото го добавете към маслената смес. Накрая сложете и портокаловата кора. Изсипете сместа в купата.

Сложете хартия за печене върху купата и завържете с кухненски конец, но предвидете да има и място, защото сместа ще набухне.

В оригиналната рецепта пише купата да се сложи в тенджера и да се вари. Само, че аз нямам толкова голяма и широка тенджера и не ми остана нищо друго освен да ползвам наличното, а именно глинен гювеч. 😀

Преди да поставите купата сипете вряла вода. Сложете капака и сложете да се вари за час като при нужда доливайте вряла вода. Аз не сложих гювеча на котлона, а във фурната, защото сметнах, че така ще е по-добре. Ако имах подходяща тенджера щях да ползвам котлона.

Извадете внимателно купата и махнете хартията за печене.

Изобщо не знаех дали тортата е опечена или не. Пекох абсолютно на сляпо и ми беше адски интересно какво се е получило. Е, беше се опекло. 😀 И изглеждаше обещаващо. 😉

Докато изстива направете карамеления сос. Загрейте до кипене маслото, захарта и меласата и варете до стопяване на захарта и сгъстяване. Свалете от котлона и добавете рома.

Обърнете тортата върху чиния за сервиране и, когато е напълно изстинала  я полейте със соса.

Това е всичко. Тортата има подчертан цитрусов вкус, но и богат аромат на меласа, масло и ром. Едно такова уютно и следколедно ти става на душата… Тази година се изложих и пропуснах седмица да пиша в блога, но имам оправдание 😀 . Толкова коледни сладки направих, че време не остана за торта. Уж само два, три вида, а накрая май станаха 6 🙂 🙂 🙂 Не, че имаше недоволни и не, че нещо остана 😉 Обичам Коледа може би най-много от всички празници. Такова едно топло и уютно ми е в душата. Цялото семейство заедно, страхотните аромати от кухнята, празничните маси, светлините от елхата и от камината, блясъкът в очите на всички, когато свирепо разопаковат подаръците си и след това усмивките на лицата. Безценно! Това е последната торта за 2020. Една странна година – изолация, страх, почти никакви пътувания, работа от вкъщи, дезинфекция по сто пъти на ден, редуцирани срещи с близки и приятели… Тъжно … Иска ми се новата 2021 да е тотално различна! Да си върнем нормалността! Да се усмихваме повече! Да пътуваме! Затова ви пожелавам да сте здрави! И скоро да успеем да се ваксинираме, а после би трябвало да е лесно. 🙂

Бъдете здрави и се обичайте! До нови срещи през 2021.

Следваща дестинация – Китай.