Колумбия

Няма как при споменаването на Колумбия да не изскочи думата кокаин. Вероятно страната има с какво друго да се отъждествява, но наркотиците са толкова съществена част от новините за нея, че човек прави моментна асоциация между двете. И второто, за което се сеща е Пабло Ескобар – един от най-богатите и влиятелни наркобосове в света през миналия век. През 70-те години Ескобар отговаря за 80% от доставките на кокаин в САЩ. В разцвета на силите си, картелът в Меделин изнасял контрабанда в размер на 15 тона кокаин на ден, чиято стойност била повече от половин милион долара (и то само за САЩ). Ескобар станал един от най-богатите мъже в света. Парите му от незаконна дейност били толкова много, че не можел да ги депозира в банките. Затова той редял пачките като тухлички. 10% от всички съхранени по този начин пари обаче били изядени от плъхове или били повредени от вода. 😮 Счетоводителят  на картела е отчел, че се харчат по 2500 долара всеки месец за ластици, с които да се връзват пачките. В средата на 80-те години Пабло бил един от най-влиятелните мъже на Планетата. Списание „Форбс” го описва като седмият най-богат човек в света (с лично богатство от близо 25 милиарда долара). Местните хора гледали на наркобарона като на Робин Худ. Той изхарчил милиони долари, за да построи паркове, училища, футболни стадиони, болници и църкви. Давал пари на най-бедните, за да си построят къщи. През 1982г. бил избран за представител в Камарата на представителите на Колумбийския конгрес. Как е успявал през годините? На принципа „plata o plomo“ или „със сребро или олово” – не стрелял веднага – първо подкупвал, а ако нямало желания резултат – стрелял. На сметката на Ескобар са убийствата на няколко кандидати за президенти, генерали, съдии, над 1000 полицаи и стотици журналисти. През 90-те властите го убеждават да се предаде, като в замяна ще му осигурят „добро отношение” в затвора. Ел Патрон бил „настанен” в луксозен частен затвор, известен като Ла Катедрал. Решетките обаче не го спрели да управлява бизнеса си. Затова властите решили да го преместят на друго място. Щом разбрал за намеренията им Ескобар избягал. Убит  е през 1993 година при престрелка с полицията, като има спекулации, че може и да се е самоубил.

Но стига толкова за наркотици, наркобарони и недотам ласкавата страна на Колумбия. Само на два часа път от Меделин се крие най-шареното място в Колумбия – Гуатапе. Малкото селце е идеалното място за бягство от хаоса на големия град с цветните си улици, кокетни площади, осеяни с много ресторанти и магазинчета. Местните жители боядисват домовете и магазините в неустоими ярки цветове. Освен това украсяват долната част на всяка къща с характерни фрески, наричани „zocalos”. Слънчогледи, гълъби, овце – това са само част от детайлите над бордюрите около къщите. Някои фрески са изработени така, че да рекламират местен бизнес: изрисувани хлебчета или шевни машини показват какво точно предлага търговецът отсреща. Но рисунките по стените на Гутапе разказват и истории. На много от панелите се виждат чудни образи, показващи пътешествия, исторически сцени и биографични откъси от живота на някой местен музикант. Постоянното слънце и топлина са разглезили местните. Те вярват, че на + 15 ° C вече е студено. Тази температура, обаче, е обичайна за столицата на Колумбия, която се намира в планините. Поради това хората ѝ лепват името “Nevera”, което се превежда като “Хладилник”. Днес това име се използва равнопоставено с официалното. 😀

Дocтъпeн caмo пeшa, Сіudаd Реrdіdа (Изгyбeният гpaд) в Koлyмбия e eднa oт нaй-oчapoвaтeлнитe дpeвни pyини нa Зeмятa. Cмятa ce, чe пpeдшecтвa дopи Maчy Πиĸчy в Πepy c 650 гoдини. Понякога мястото се нарича Теюна и Буритака. Градът е съставен от поредица от 169 тераси, издълбани в планината, мрежа от пътища и няколко малки кръгли площада. Входът към селището е достъпен след изкачването на 1200 каменни стъпала през гъстата джунгла. Обикновено, туристическата обиколка на местността продължава шест дни и включва 42 km вървене, стръмни изкачвания и спускания и преминаване на реки. Верятно поради тази причина тepacитe и cтaтyитe нa гpaдa пpивличaт мнoгo пo-мaлĸo пoceтитeли, ĸoeтo пък гo пpaви мнoгo пo-пpиятeн зa oбиĸaлянe и изcлeдвaнe от други топ дестинации. Пътуващите сега имат възможността да преоткрият съкровищата на хората на Теюна, тяхната култура и историята на обекта. Няма кабини за билети, туристически автобуси и WiFi, които да ви  свързват с модерния свят. Шестдневното пътуване свързва посетителите само с местното население, което все още обитава Сиера Невада и природата. Големите гравирани камъни, които се срещат по време на прехода, се смятат за регионална карта на стария град на Теюна и въпреки, че са на непознат за нас писмен език, серията от звезди и пресичащи се линии, внимателно издълбани върху камък, предполагат наличието на цивилизация със собствен система за комуникация. От най-високата точка на Сіudаd Реrdіdа джунглата разкрива спираща дъха красота. Издълбаните платформи са величествени и архитектурни шедьоври, погледнати от всякакъв ъгъл. Каменните стени и подредените тревни площи застават на сцената за великолепните гледки към Сиера Невада и едва се чува чуруликане на птица или някакъв друг звук, който да нарушава спокойствието. Чувството е като да сте сред облаците, понякога и над тях.

По средата на колумбийската джунгла, на около 400 км югоизточно от столицата Богота през 2017 е открита скала с рисунки, които се предполага, че са на повече от 12 500 години, тъй като някои от изобразените животни са изчезнали много отдавна. Регионът е контролиран до 2016 г. от бунтовници и е бил напълно недостъпен за археолози. Скалните рисунки са изумителни и мащабни. Върху близо 12 километра скали са изобразени десетки хиляди геометрични фигури, рисунки на хора и животни – костенурки, риби, влечуги, птици, както и коне от ледниковия период и вид древни камили, които отдавна са изчезнали. Хората са изобразени да танцуват, да се държат за ръце, да носят маски, има и много отпечатъци на ръце. Изображенията са изключително детайлни и достоверни. Част от тях в планината Серания де ла Линдоса са разположени толкова високо на скалата, че могат да се видят само от дрон, а как са рисувани е друга тема.

Има една легенда за златния принц и езерото, пълно със скъпоценности, която дава началото на легендата за Елдорадо- град от злато скрит дълбоко в джунглите на неизследвани земи, бленуван и напразно издирван от испанските конквистадори през 16 и 17 век. И въпреки, че златния град Елдорадо си останал само легенда, свещеното езеро, където индианците Муиска от племената на високото Андинско плато край днешна Богота извършвали пищната церемонията по ръкополагането на всеки нов владетел съществува. Високопланинското езеро Гуатавита, което е подобно на кратер днес е една от многобройните туристически атракции в покрайнините на колумбийската столица. Пресушавано няколко пъти в миналото без значителни находки на златни предмети, днес езерото е обявено за национален парк, където плуването и гмуркането са напълно забранени. Злато със сигурност може да се намери в музея на златото, в който се съхраняват около 55 хиляди експоната, повечето от чисто злато. Това е най-голямата и внушителна колекция в света на златни предмети от времето на индианците преди Колумб  и един от най-впечатляващите музеи в Латинска Америка. Има интересни експонати на златни тръбички и съдове за традиционни ритуали, включващи растения с халюциногенни свойства- листа от кока и йопо- мощен халюциноген добиван от кората на Анаденантера дърво, което инхалирали с помощта на малка лъжичка или куха птича кост. Когато шаманът бил под ефекта на тези растения, те го дарявали с нечовешки способности и той се свързвал с различните светове и можел да посещава Средния свят, Горния свят и Долния свят.

Преплетени аромати на задушени меса, екзотични плодове и зеленчуци, приятен звън на китара – всичко това е Колумбия и колумбийската кухня. Традиционните ястия за Колумбия не са много  на брой, защото кухнята  им е силно повлияна от различни други кулинарни култури. Чорисото е нещо типично колумбийско и представлява наденица с пикантен вкус, която се приготвя различно в отделните части на Колумбия. Основна съставка освен свинското месо, е червеният пипер или по-използваното в Колумбия чили. Наденицата се нарязва на късове и се добавя към различни ястия или пък се сервира с гарнитура,  може да се добави в сандвич. Може да бъде приготвена пушена, сушена, печена на барбекю или пък на скара. Типична за кулинарията в Колумбия е оризовата супа, която най-често се поднася със сварено и смляно говеждо, сладък банан и хапки авокадо. Месото, както и останалите продукти са поднесени отделно и се добавят в супата. Друга популярна супа се нарича ахикама. Тя е комбинация от пилешко месо, картофи и юка. И двете супи се правят по-гъсти. Рибата е обичана и предпочитана храна в Колумбия. Тя се увива в листо от палма или банан във формата на пакет. След това се подлага на термична обработка. По този начин и листото, и рибата пускат своите сокове и се смесват. Добавят се различни зеленчуци или плодове към всичко това. Ако обаче това ви се струва твърде обикновено и сте любопитни да опитате нещо особено екзотично, Колумбия ще ви предложи пържени мравки със сладък вкус. 😮

Източник на огромни доходи за Колумбия е кафето. За разлика от Бразилия, която изнася и продава множество марки, различни по вкус и киселинност, Колумбия произвежда само един вид кафе-арабика, което обаче не може да бъде сбъркано с нищо. Контролът е невероятно строг още като се започне от отглеждането на дръвчетата, брането, извозването и се стигне до приготвянето на самото кафе. По границите дори пръскат колите със специални препарати, които да предпазят дръвчетата от увреждане. Заради тези мерки и не само се получава невероятна комбинация от вкус и аромат, което прави тази култура толкова известна и ценена. Колумбия е третият най-голям производител на кафе в света след Бразилия и Виетнам и е на първо място по производството на по-лекия сорт кафе, за който се твърди, че е с най-добро качество. По улиците на колумбийските градове жени продават горещо кафе, което сипват от раница, подобна на тези, с които пръскат лозята срещу вредители. Ще ви кажат, че истинският колумбиец пие кафето си черно, или, както те го наричат, червено. За мнозина Колумбия се свързва само с кафе, но това е стереотип. В продължение на много десетилетия страната е един от основните износители на какао. Колумбийците не си представят деня си без ароматна напитка и започват с нея всяка сутрин, а дори и в кафене, за да покажат гостоприемство, на гостите често се предлага безплатна чаша какао.

Основно в Колумбия сладкишите са някакъв вид крем(“natilia”), пържени ленти от плодово тесто (“ohuelas”), тестени изделия от гуава и други плодове (“bocadillo”), пай с плодов пълнеж (“ел кармело”), банани, пържени с канела, захар и ванилия (“tentacion”). Има и няколко торти, които открих, но вече съм правила за съседни на Колумбия страна. Затова се спрях на нещо различно – Torta de Dulce de Coco (Columbian Coconut Pudding Cake). Ето какво е необходимо за приготвянето ѝ:

за Dulce de Coco:

1 чаена чаша кокос

1/2 чаена чаша кондензирано мляко

2/3 чаена чаша прясно мляко

1/4 чаена чаша захар

пръчка канела

ванилия

за тортата:

4 1/2 чаени чаши нарязан на кубчета пандишпан

1/4 чаена чаша Dulce de Coco (аз използвах цялото количество, което приготвих)

3 супени лъжици разтопено масло

1 чаена чаша сладко вино

5 яйца

ванилия

1 чаена лъжица канела

щипка сол

1/2 чаена чаша стафиди (по избор)

Начин на приготвяне:

Понеже в рецептата присъства нещо, наречено Dulce de Coco, което не се продава в нашите магазини се наложи да приготвя първо него. Добре, че намерих рецепта. 😉 В касерола смесих всички съставки и сложих на котлона да кипне. След това намалих температурата на максимално ниска и варих 30 минути като от време на време разбърквах сместа.

Няма да описвам как се прави пандишпан. Няколко пъти съм писала в блога при други торти. Имах едни изрезки, които останаха от друга торта. Бях ги увила във фолио за свежо съхранение и ги държах в хладилника. Сега ми паснаха идеално на рецептата. Можете да си купите и готови блатове за целта. Нарязах ги на кубчета докато се вари Dulce de Coco – то.

Разбих яйцата леко , прибавих канелата и ванилията, а след това и виното.

След това добавих маслото и Dulce de Coco и разбих да се смесят всички съставки.

Стафидите не са задължителен продукт, но ви съветвам да ги сложите. Така тортата има по-богат вкус. Тях добавих към парчетата пандишпан и разбърках да се смесят. Накрая смесих мократа и сухата смес и стана нещо като попара 🙂

Изсипах го в правоъгълна тава и го пъхнах в предварително загрятата на 170 градуса фурна да се пече за 30-40 минути. Това е цялата философия на десерта, който доста ми прилича на хлебен пудинг.

След като се изпече го оставих във формата да изстива 15 минути преди да реша да го извадя.

И рецептата свършва до тук. От себе си добавих малко физалис за украса и разбих пълномаслена сметана за добавка. Искаше ми се да е по-цветно, като за Колумбия. 🙂

Тортата е с много балансирана сладост. Може да се сервира още топла или охладена.  Сочна е и много вкусна. За лесна предполагам сами се убедихте, че е.

Страхотно би си паснала с черно кафе “Арабика” (каквото аз пия) , но предполагам, че може да я сервирате и с десертно вино или с чай. Вариантите са много. Опитайте да я приготвите и се насладете на семплия ѝ и ароматен колумбийски вкус. 🙂

Не знам дали ще отида в Колумбия. Блазни ме идеята за древните руини в джунглата. Но пък все още не мога да броя страната за сигурна дестинация. Може би след години…не знам. Засега съм пас.

Следваща дестинация – Коморски острови.