Косово

През 2008 година Косово се отделя от Сърбия. Почти половината страни членки на ООН признават новата република. България е една от първите, които го правят. Населената предимно с албанци област Косово е присъединена към Сърбия след Балканските войни. След кратък период (1939-1944) през Втората световна война, когато по-голямата част от областта е в границите на Албания, Косово отново става част от Сърбия в рамките на комунистическа Югославия. През 1974 година областта получава известна автономия, но масови демонстрации през 1981 година настояват Косово да получи статут на равноправна република в Югославската федерация. Протестите са насилствено потушени, а през 1989 година автономията на Косово е силно ограничена. Албанците се организират в няколко групи, най-значима сред които е Армията за освобождение на Косово (АОК). През март 1998 година АОК започва мащабни военни действия срещу сръбските сили, поставяйки началото на Косовската война, и до средата на годината поставя под свой контрол около половината от територията на Косово. През лятото  югославските власти използват армията, полицията и нередовни паравоенни формирования и започват широка контраофанзива, съпроводена с масови насилия, която предизвиква международна намеса в конфликта. Десетки хиляди албанци се отправят към границите с Албания и Република Македония. Опасявайки се от повторение на хуманитарната катастрофа от войната в Босна и Херцеговина, правителствата на САЩ и някои европейски държави оказват силен натиск върху Югославия, заплашвайки с военна намеса в конфликта. Все пак НАТО се намесва в Косовската война, до голяма степен под натиска на Съединените щати върху по-колебливите им европейски съюзници, предимно с използване на огромното военновъздушно превъзходство на съюза за бомбардиране на югославски цели. Периодът на бомбардировките е съпътстван от най-масовите югославски насилия в Косово. Започва систематично етническо прочистване на областта. Бомбардировките на НАТО нанасят тежки поражения на инфраструктурни обекти по цялата територия на Сърбия — военни обекти, промишлени предприятия, мостове, железопътни линии, административни сгради. Изправено пред засилващото се обществено недоволство в страната, югославското правителство е принудено да отстъпи и да се изтегли от Косово. За да се гарантира, че те няма да се върнат, областта е окупирана от КейФОР, мироопазващи сили на ООН, координирани от НАТО.  Дали Косово е държава или сръбска територия е въпрос на гледна точка. Младата република се опитва да се държи като държава с променлив успех засега.

Ние тук на Балканите имаме най-вкусната кухня в света. 🙂 Може да ме наречете пристрастна, но ястията ни са особено вкусни и много разнообразни. Освен това така сме преплели историята си, родовете си, че е неизбежно да не сме заимствали и рецептите си. И в този ред на мисли Косово не прави изключение. Кухнята е повлияна от сръбската, македонската, турската  и албанската кулинарни традиции. Общи ястия между тях са  бюрека, шашлика, суджука, колбасите, пълнените чушки, ястията с агнешко месо, боб, сармите, питите и ястията с ориз. Определени характеристики  в тях варират в зависимост от региона.

Хлябът и млечните продукти са най-важните елементи на косовската кухня. Млечните продукти – млякото, кефирът, айранът, сиренето и каймакът се използват широко в ястията. Месото (говеждо, пилешко и агнешко), боб, ориз и чушки са основните съставки на храните в Косово. Зеленчуците се използват сезонно. Косоварите мариноват краставици, домати и зеле.

В Косово се яде баница –  с извара, с месо, със зеле, с тиква, със спанак. И се пие боза. 🙂 И ракия също. 😀 Само, че тя се пие с таратор, айвар, шопска салата, бобена или картофена салата. Приготвят си сърми с лозови и зелеви листа, шашлик или кебап. Част от трапезата са ястия с месо и зеленчуци, домашно приготвени суджуци. За десерт има баклава, мляко с ориз, халва, тулумби…. 🙂

Не , не ви пиша за България. Това е кухнята на Косово. 🙂 Странното е, че тук на Балканите освен, че ядем еднакви ястия, но и всеки ги смята за свои национални. И твърди, че са измислени в неговата страна. Както и започнах интересни хора сме балканците. Шарени хора, темпераментни, гостоприемни и кулинарни ценители. Когато казах на сина ми каква торта ще правя коментарът беше : “Най-накрая свестна торта”  😀 . Какво да го правя, и той е от Балканите, мили са му нашите вкусове, отраснал е с тях, в ДНК-то са му. Та да си дойдем на думата за тортата – “Крем пита” . Ето какво е необходимо за нея:

400 грама бутер тесто

500 мл прясно мляко

1 пудинг ванилия

100 грама захар

ванилия

30 грама масло

200 мл сметана

10 грама желатин

40 мл студена вода

пудра захар за поръсване

плодове за декориране (по желание)

Начин на приготвяне:

Разточете бутер тестото и изрежете два кръгли блата по 20 см диаметър всеки. Имайте предвид, че при печенето се свиват с около 1,5-2 см. Поставете ги върху хартия за печене в тава. Покрийте ги с лист хартия за печене.

Върху така оформените блатове поставете една тава, за да попречи да се издуе тестото по време на печене.

Тъй като остана тесто от изрязването на блатовете, а аз съм научена на уважение към храната и не си позволявам да я изхвърлям реших, че мога да направя едни импровизирани солени кифлички. 😀 Разточих остатъка и разделих на 4. Сложих плънка от извара, а отгоре поръсих  с кристалчета сол за бретцели.

Така приготвените кифлички сложих в тавата, която ползвам за притискане. Печем в предварително загрята на 220 градуса фурна за 15 минути. Изваждаме тавата с блатовете, а тази с кифличките продължих да пека само на долен реотан за още 10 минути.

Докато корите се охлаждат изяждате кифличките. 🙂 Както виждате дори не успях да ги снимам четирите, едната изчезна моментално след изваждането от фурната. 🙂 Но не бях аз. 😉

Приготвяте ваниловия пудинг според указанията на опаковката. Отделно накисвате желатина в студената вода за 5-6 минути докато набъбне.

Когато кремът се е сгъстил достатъчно добавяме желатина и разбъркваме докато се усвои. След това добавяме и маслото. Покриваме с фолио за свежо съхранение и оставяме да се охлади.

Разбиваме сметаната на меки връхчета и смесваме двата крема. Трябва пудингът да се е охладил, за да не се пресече студената сметана.

А защо сметаната е студена? – Защото се разбива по-лесно. 😉

Поставяме единия блат в ринг. Отстрани е хубаво да сложите ацетатно фолио, ако имате, за да стане гладък борда на тортата. Но, ако нямате не е драма. Изсипвате крема , заглаждате и поставяте и втория блат. След това в хладилника за 2-3 часа да стегне.

Накрая можете да поръсите само с пудра захар. Аз реших да сложа и малко плодове за свежест.

Докато правех тортата през прозореца гледката беше като, че някой облак ръси сняг през сито. Един такъв бял, пухкав и нежен сняг. Когато поръсих плодовете и тортата с пудра захар все едно пренесох зимния ден на трапезата у дома. 🙂 Крем питата е страхотна! Много е балансирана на вкус и освен, че е лека е и  с много нежен и копринен вкус. По скалата на трудност ѝ давам 2. Наистина е лесна. Опитайте това балканско бижу и направете студения зимен ден по-уютен и красив с нещо, което е направено от вас с любов към близките ви. В това се крие тайната на щастието от малките неща. И не казвайте, че не можете да готвите. Щом аз мога можете и вие. Трябва ви само сърце и желание.

Следваща дестинация Коста Рика.