Куба

През ранната зима на 2017 имах дилема – Куба или Доминиканската република да са следващата дестинация за зимна лятна почивка. 🙂 Като природни дадености двете дестинации са съпоставими, но реших, че в Куба има един по-различен дух и това беше избора ми. Не съжалявам, че отидохме тогава в Куба, въпреки, че чувствата ми от нея са леко смесени – от една страна Карибското море с неговия бриз и красива флора и фауна могат да те възхитят и очароват за цял живот, но от друга страна нищетата в Хавана – онези красиви колониални сгради, които и заради скорошните урагани, пък и заради липсата на средства, са едни жалки гледки на едно мухлясало минало. Куба е страната на контрастите. Хората са усмихнати и лек джаз се лее от всеки ъгъл, но същите тези хора си купуват месо от места, които никога не бих нарекла магазини. Те са по-скоро изоставени работилници за ремонт на автомобили, които набързо са пригодени за продажба на месо, което е поставено директно на мръсен дървен плот. 😮 Не можах да приема тази мизерия. Тъжно ми стана заради това, че хора живеят по този начин в едно толкова красиво кътче на планетата.

Но да започна от началото. Избрах да пътуваме с чартър от Мадрид до Хавана. Както можете да предположите почти целия самолет беше пълен с испанци. За които Куба е разходка до бивша колония, която на всичкото отгоре им е доста евтина. И друг път съм писала, че за мен испанците са твърде шумни и твърде темпераментни. Имаше хора, които за 11 часа полет не спряха да говорят на висок глас помежду си. На всичкото отгоре чартърните самолети не са като другите. Нямаше персонален монитор и слушалки, така, че човек да успее да се изолира. Аз нямам навика да нося слушалки със себе си, но вече знам. 😉 Бях се запасила с Хемингуей за четене, защото отивах на неговото любимо място и исках да се потопя в неговото усещане за Куба. За полета до там не ми стигна книгата “Старецът и морето”. 😀 Когато летиш на запад се връщаш назад часово и полетът е все по светло. Това е доста изморително начинание. Да не споменавам, че тръгнахме от сравнително студения зимен Мадрид и пристигнахме във вечно лятна Куба. Освен температурен шок аз лично преживях и културен такъв. На летището в Хавана отидох да си купя вода. Витрините бяха пустош, все едно се върнах в България през 90-те. Персоналът беше тотално незаинтересован – стоях 10 минути и чаках някой да ми обърне внимание, за да си поръчам вода, но явно при преминаването на часовите пояси бях се дематериализирала. Така си мислех тогава. 🙂 Кошмарно беше докато не стигнахме в петзвездния хотел на брега на океана на булевард “Малекон”. Това място е емблематично за Хавана – по протежението на целия булевард можеш да видиш хора, които се разхождат, пият ром, танцуват или се забавляват. Наричат го най-дългата пейка в света със своите 8 километра дължина. При пристигането ни беше тъмно и почти нищо не видяхме от него, но имахме цели два дни за Хавана. По време на дъждовния сезон често вълните на Атлантическия океан прескачат бетонните стени и заливат булеварда. Тогава едва ли е толкова романтичен. 🙂

На следващия ден по програма имахме обзорна обиколка на столицата. Избрахме я, за да си набележим къде искаме да отидем на следващия ден самостоятелно. Ако не бяхме с водач едва ли бихме влезнали на половината места за хранене. Честно казано в България никога не бих стъпила в аналогични на тамошните места, но в Куба си в друг свят. Например мястото  “Бодегита дел медио” е един малък бар в една невзрачна уличка. Мястото хем не е нищо особено, хем в него се усеща някакъв особен дух. Като започнеш от това, че самият бар изглежда непроменен за всичките си почти 80 години съществуване, продължиш през хилядите послания, изписани по стените и фасадата му (и аз не устоях и се разписах 😀 ) , а когато сякаш от нищото се сформира бенд, който подкара лежерен джаз вече чашата с мохито и пурата бяха като една напълно завършена картина на Куба. “Моето мохито в “Ла Бодегита” и моето дайкири в “Ла Флоридита”, написа Ърнест Хемингуей (1899-1961), имайки предвид двата си предпочитани бара от времето, когато носителят на Нобелова награда за литература е бродел из тесните улички на стария град в Хавана през 50-те години. Докато се наслаждаваш на питието си улични художници те скицират и продават на символични цени карикатурите си. И ние си тръгнахме с една, художникът беше уловил безгрешно настроението и човека. Сега тази карикатура е в рамка и е част от предмети, които носим от всичките си пътувания, за да ни напомнят за прекрасни случки и места.

В Хавана няма как да не усетиш комунизма, Кастро, Че Гевара. Това беше и една от причините да избера Куба. Исках да науча повече за тези двама мъже. Въпреки, че са противоречиви личности са и безспорно едни от най-интересните, за които знам нещо. Площадът на революцията е едно мащабно място, издържано в типичен соц стил – огромен паметник, огромен площад, мрамор, скамейки и трибуни за висшите партийни функционери. Не съм била в Москва, защото всички сме чували и гледали Червения площад, но и тук мащабите бяха смайващи. Направо си представих маршируващи редици труженици, усмихнато крачещи дечица с цветя и плакати и всичко това под бащинския поглед на вожда  Фидел Кастро. Човекът с пламенните речи, който беше в състояние да говори дълго и въодушевено и то без да чете. 🙂 Не ме разбирайте погрешно – не ми подейства носталгично, просто беше лесно да си го представя, защото съм участвала в подобни мероприятия, но в много по-скромен мащаб.

Друго емблематично място е старата Хавана. Капитолиумът, който е музей в момента, дори и да не го знае човек само като го види и му става очевадна приликата с Белия дом. 😀 Съвсем до него е прекрасната сграда на Гранд театъра на Хавана. Реставрирана барокова сграда с изящни орнаменти и барелефи, която носи името на Алисия Алонсо – легендарната кубинска балерина. И веднага зад тези две красиви сгради следва разруха. Не по-малко красиви стари сгради, но дотолкова занемарени, че вече вътре в тях растат дървета. Без да преувеличавам. Както написах и по-горе Куба е страна на контрастите.  Много впечатлена бях от единствената дървена улица, която съм виждала досега . Тя се намира пред Двореца на Капитаните (Palacio de los Capitanes Generales), в който се е помещавало правителството от 65 Capitanes Generales изпратени от Испания да управляват Куба. Улица Мадера е постлана с дървени „павета“ за да не се вдигало много шум, когато минавали каляските. 🙂

Само още едно място, което ми остави топ спомени и приключвам за Хавана. 😀 Говоря ви за кабаре “Тропикана”. 😮 Не мога да опиша достатъчно добре цялата феерия от цветове, красиви тела и страхотни танци, тя просто трябва да се изживее. Кабарето се намира в една страхотна градина, която е уникален декор за представлението. Господата задължително трябва да са с дълги панталони, а дамите с рокли. На входа за дамите има цвете, а за кавалерите хубава кубинска пура. Какво друго да има?!? 😀 И бутилка ром за двама на масата + местна напитка, подобна на Кока Кола. Горещи тела, чувствена музика и танци, ром, пури и щастливи хора в публиката.

Повече за храната в Куба разбрах и опитах във Варадеро. Там контрастът с Хавана е потресаващ. Почти всички хотели са на международни вериги, главно испански. Вътре в тях е рай и изобилие. Най-жалкото е, че обикновеният кубинец няма никаква възможност да почива там. Само може да работи като персонал в хотелите. Отседнахме в хотел от клубен тип, от любимите ни. С много зелени площи, малко къщички , басейни, барове и ресторанти и на 2 метра от плажа. Като стана дума за плаж  – останах много изненадана от факта, че повечето хора предпочитат басейните, а океанът е топъл, плажът е фин и бял. След време намерих обяснение – оказа се, че водите на Атлантика покрай Куба се водят като детската ясла за акулите. 😮 Добре, че не го знаех тогава. Щях да пропусна незабравимо гмуркане с прекрасни гледки на корали и пъстри риби. Едно от най-красивите места, на които съм се гмуркала. За момента има регулации за брой туристи, които да се гмуркат за ден, за да се запази средата. Дано така и да остане, за да я има още дълго тази красива природа.

Но да се върнем на храната. Много испанска. Много хамон, паеля и морски дарове. Аз най-много харесах лангустата. Няколко пъти я хапвах с удоволствие, приготвена по различни начини. На една кубинска трапеза трябва да има ориз, черен или червен фасул, може да има грах, нахут и някакво месо. Типично ястие е белият ориз с едно-две пържени яйца отгоре, сервиран с пържени зрели банани. Черният боб с ориз се нарича “морос и кристианос”. За закуска може да хапнете така популярните и в Испания чуруси – с или без шоколад. Нямах много възможност да опитвам кой знае какво местно ястие, защото както казах, хотелите са международни и храната, която се предлага е в голямата си част интернационална. Що се отнася до десертите направих всичко възможно да опитам каквото видях. 😀 Усещането ми беше, че ям сладкиши от детството си, когато имаше една сладкарница “Ален мак” и в нея изборът на десерти не беше голям. Повечето бяха от пандишпанови блатове и сметанов крем. И в Куба беше нещо подобно. Дори и декорацията беше на ниво 80-те години на миналия век. Не, че тези сладкиши не са вкусни, просто няма нищо екзотично в тях, а по-скоро до болка познат вкус. Което за мен е разочароващо. Затова сигурно няма и да ви учудя с избора си за торта за Куба – “Cuban cake” . Ето и какво ни трябва за нея:

за блатовете:

180 грама брашно

160 грама захар

50 грама какао

4 яйца

1 чаена лъжица бакплувер

за сиропа :

100 мл вода

30 грама захар

40 мл кафе еспресо

20 мл ром

за крема:

500 грама сметана

100 грама шоколадов крем с лешници (използвах Нутела)

настърган шоколад за украса

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата със захарта до сгъстяване и побеляване. Смесете сухите съставки. Пресейте ги и смесете с яйчената смес внимателно като бъркате с дървена/силиконова бъркалка. Загребвайте отдолу нагоре, за да вкарате допълнително въздух.

Намазнете с масло тава за печене и изсипете сместа. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за 30 минути. Аз пекох точно толкова, но мисля, че блатът леко се изсуши. Затова може да проверявате и да намалите времето за печене за повече сочност.

Извадете блата от тавата да изстине и след това го разрежете на 3 части. Моята форма беше по-голяма и затова го разделих на 2.

Пригответе сиропа като смесите всички съставки. Кафето трябва да е по-силно, а ромът по възможност кубински. 😉

Разбийте сметаната за крема до меки връхчета и добавете шоколадово-лешниковия крем. Разбъркайте на ръка.

Поставете един блат. Сиропирайте с помощта на четка и сложете половината (или 1/3) от крема. Сложете и последния блат. Сиропирайте го и измажете тортата отвсякъде с крем. Оставете я да се охлади за една нощ. Декорирайте с настърган/нарязан черен шоколад.

Това е всичко. Получавате супер класически вкус на шоколадова торта. Това е вкусът на Куба – кафе, какао и ром. Неща, толкова типични за Острова на свободата. Като казах ром…толкова ром не съм пила за целия си живот колкото за 10 дни в Куба. 😀 Не бих казала, че е любимо питие, но там всичко толкова много му отива на вкуса – и слънцето, и Карибско море, залезите над Атлантика, лежерния джаз и ръчно направената кубинска пура.

Бих искала някога да се завърна в Куба. Когато тя се отвори повече за света, хората станат по-свободни и по-богати. Бих искала да видя дали и тогава по улиците ще има безкраен ретро парад на автомобили от 50-те години на миналия век, които сега бяха страхотно запазени и много цветни. Бих искала тогава да видя на съседния до мен шезлонг местен човек на почивка, който получава заплатата си в една валута, която да е и за местни, и за чужденци. Бих искала да мога да ползвам свободно WiFi с прилично качество, а не да си давам паспорта , за да получа номерирана карта за достъп за един час и да ме записват в някакъв тефтер незнайно за какви цели. Не знам дали тогава Куба би ми се сторила по-екзотична, но със сигурност би била по-просперираща и хората биха били по-щастливи. Стига мъдро да използват новата си свобода. 🙂

Следваща дестинация – Кувейт.