Латвия

Ако искате да се доближите до латвийското сърце, разходете се из гората. Горите покриват около 45% от страната и подслоняват много животни като между тях се откроява значителна популация от рисове, бобри и грабливи птици. Най-добрите места за скитане по пътеките са в Национален парк „Чемери“, голям простор на гората и блатото край Юрмала и Национален парк Гауя, североизточно от Рига. На територията на Латвия, недалеч от Рига, се намира мистериозната Покаинска гора… В странния лес има камъни, в чиито състав присъстват вещества, които са неизвестни на науката. Как да не си помисли човек, че има нещо свръхестествено в тази гора, когато листата на дърветата растат само от едната страна, а скалите, крият по-дълбоки тайни. Още в далечни времена Покаинският лес се е смятал за сакрално място. Съществува легенда, че в гората живеели 30 жреци-друиди ( толкова са и хълмовете, върху които се шири гората). Всеки от тях управлявал времето на своя хълм. Така на един хълм валял дъжд, на друг веел сняг, а трети бил облян от слънчева светлина. В Покаинската гора има място, където температурата винаги е по-висока от тази на околната среда. Топлината идва някъде под земята и се разпространява по цялото тяло, дори и ако е посред зима, а часовниците и компасите там не работят. Въпреки, че в района нивото на радиацията е в нормите, космически спътници са засекли странно излъчване с диаметър 350 км, а епицентърът е в Покаинската гора. Енергийно поле от такава величина не се среща никъде другаде на Земята, категорични са учените.

Първото в света коледно дърво е било “инсталирано” в Рига на главния пазарен площад в 1510 г. Родното място на коледната елха се счита  Страсбург, но в Рига появата на  празнична ела се е случило 95 години по-рано. 😉

Освен да разгледате природата можете да се разходите и в латвийските градове. Да разгледате Стара Рига с нейната архитектура в стил “Ар Нуво”. С прекомерната показност за Руската империя ще се сблъскате в двореца Рундал. Построен за херцога на Курланд през 18-ти век, той е най-пищният по рода си в Балтийските страни, с прекрасно оформени градини, подобни на тези във Версай и 138 стаи в бароков стил. Ако сте очаровани от доброто, лошото и грозното на СССР, всички те могат да бъдат намерени в бившата съветска република. “Доброто” е представено от огромния небостъргач на Академията на науките на Рига (наречен сватбената торта на Сталин) и стройна модернистична сграда, в която се помещава Музеят на окупацията на Латвия. Вътре музеят накратко обобщава „лошата” страна на съветския живот като депортации, гулаги и чистки. Що се отнася до „грозното“ – не е нужно да се скитате твърде далеч от добре изтърканите туристически зони, за да намерите много сиви, утилитарни сгради, които въплъщават думите „бивш съветски“. А, ако си говорим честно, и сте от България не ви трябва да ходите до Латвия, за да намерите такива сгради. При нас има достатъчно. 🙂

В деня на националния празник на Латвия на всяка сграда трябва да виси националния флаг. Ако липсва следва глоба. Може да звучи прекалено, но може би си струва като дългосрочна инвестиция в опазването на националната гордост. И един любопитен факт – често знамето на Латвия се бърка с това на Австрия. 😀

Великден е най-старият християнски празник и оцелявайки през вековете е повел след себе си многообразие от обичаи и традиции, някои от които на пръв поглед изглеждат доста странни.  В Латвия люлеенето на великденската сутрин е странна традиция. Вярва се, че люлеенето е свързано с плодовитостта и трябва да бъде направено, за да може добитъкът да бъде добре. Също така защитава от ухапвания от комари и мухи през лятото. Това последното вече ме кара да се замисля какви комари имат тези хора? 🙂

Латвийската кухня не е чак толкова световно известна, но все пак има няколко неща, които човек да опита докато е там:

Piragi са хлебни рулца, пълни с кайма, бекон, зеле или сирене и се яде като лека закуска. Можете да ги намерите в пекарни в цяла Латвия, а това е любимо ястие на местните жители.  Пелмените  не са латвийско ястие, но са изключително популярни в страната. Това са малки кнедли, пълни с кайма, зеленчуци или сирене. Сервират се пържени или в бульон , към който е добавена заквасена сметана. Свинското месо е най-използваното в латвийската кухня и затова е задължително да опитате карбонадата. Това е шницел, при който свинското месо се начуква и се пържи в галета. В Латвия се сервира с пюре от гъби и подправени с копър картофи. Тъмният ръжен хляб е популярен и се яде почти при всяко хранене. Яде се и за закуска, и за обяд, и за вечеря. Има различни видове ръжен хляб, които можете да закупите в супермаркетите и пекарните в Латвия, като тъмният и сладкият ръжен хляб са два от най-популярните. Rasol е местна картофена салата с месо или риба (обикновено херинга),в която освен картофи има твърдо сварени яйца и различни видове зеленчуци. Всичко това се смесва с малко майонеза и заквасена сметана. Има няколко версии на салатата Rasol в цяла Латвия. В някои рецепти присъстват съставки като цвекло, ябълки и копър. През студените зимни месеци в Латвия местните обичат да ядат задушено кисело зеле. Това е ястие, което често се среща на коледните пазари в Латвия. Прави се от ферментирало зеле, което може да бъде както сладко, солено, така и кисело, в зависимост от начина, по който е направено. Киселото зеле се задушава с лук и свинскo шкембе на кубчета и се сервира горещо, обикновено заедно с малко варени картофи и пушена наденица.

В Латвия със сигурност обичат супите си – ядат ги целогодишно, независимо от времето. Обичайно е да се ядат преди основното ястие, но понякога са и основно ястие. Супата от цвекло се сервира както топла, така и студена, в зависимост от това как ви харесва. Студената супа от цвекло се прави от цвекло, кефир, краставица, яйца и различни видове билки. Една от най-странните супи, които можете да опитате в Латвия, е Maizes zupa, известна още като Latvian bread soup (на английски). Това е десертна супа, приготвена от черен хляб, плодове и сметана. “Mellenu klimpas” е боровинкова супа с кнедли. Това е ястие, което най-често се сервира като десерт, но може да се сервира и за закуска или като междинно хапване.  Прави се от боровинки, картофено нишесте, захар и лимон. Преди да се сервира, се добавят  кнедли от пшенично брашно, мляко, яйчени жълтъци и захар.

Латвия се намира в непосредствена близост до Балтийско море и затова рибата е обичайна храна. Рибарите в селата по крайбрежието опушват риба от векове. Дървесината оказва голямо влияние върху опушения аромат – дърветата от елша, бреза и клен са най-популярните за използване. Grey peas with speck е ястие, което се счита за националното на Латвия.  Яде се по време на Коледа и Нова година и се казва, че носи късмет, когато успееш да изядеш целия грах. Грахът се накисва, преди да се свари, а след това се задушава с пържен лук и кубчета speck .

Популярни десерти са медена торта , супата от латвийски хляб , медени бисквитки,  Biezpienmaize – латвийски чийзкейк и торта Cielavina . Аз приготвих за вас нещо друго – “Lauku Torte”. Ето какво е необходимо за нея:

за светлата основа (за 1 брой):

3 яйца

3 супени лъжици брашно

3 супени лъжици захар

1 чаена лъжица ванилова захар

за какаовата основа (за 1 брой):

3 яйца

3 супени лъжици брашно

3 супени лъжици захар

2 супени лъжици какао

1 супена лъжица тъмен ром (по желание)

за плодовата смес:

500 грама пресни или замразени червени боровинки

100 грама захар

за крема:

600 мл прясно мляко

200 грама захар

6 жълтъка

6 супени лъжици брашно

ванилия

300 грама масло

Начин на приготвяне:

Първо да приготвим блатовете. В рецептата е дадено количество за един. Аз направих два бели и два какаови блата, т.е. трябва да умножите всички съставки по две, за да получите торта като моята. Загряваме фурната на 180 градуса. Разделяме белтъците от жълтъците. Белтъците разбиваме на меки връхчета. Отделно разбиваме жълтъците със захарта докато удвоят обема си. Прибавяме пресятото брашно и разбъркваме докато стане хомогенна сместа.

Накрая внимателно смесваме с белтъчната смес.

Печем в тава, застлана с хартия за печене за около 15 минути.

По подобен начин се правят и каковите блатове като там след като прибавите брашното и какаото към сместа с жълтъци добавяте рома и накрая разбитите белтъци.

Докато изстиват блатовете приготвяме плодовата смес. В касерола слагаме боровинките и захарта и варим 10-15 минути да омекнат.

С помощта на пасатор или блендер пасираме, връщаме на котлона и варим още 15-20 минути.

Оставете да се охлажда и продължаваме с крема. Сложете около 90% от млякото на котлона да се стопли, а през това време разбийте жълтъците със захарта, брашното и останалото мляко. На тънка струйка налейте топлото мляко в яйчената смес и върнете на котлона да се вари. Температурата трябва да е средна и трябва да се бърка непрекъснато докато се сгъсти. Знам, че отнема време, но това е един от най-вкусните кремове за торта и не случайно се нарича сладкарски крем. 🙂 Когато стане готов го махнете от котлона, прибавете ванилията и маслото и разбъркайте. Покрийте с фолио за свежо съхранение и охладете.

Време е да сглобим тортата. Поставете в десертна чиния един какаов блат и сложете част от крема.

Поставете един бял блат, а върху него половината плодова смес.

Върху нея сложете крем.

Повторете с останалите два блата и измажете тортата с крем отвсякъде.

Не е нужно да е перфектно. С този крем трудно се постига идеално гладка торта, но 100% се постига идеално вкусна торта. Украсете по желание. В оригиналната рецепта украсата беше само с филирани бадеми, но аз направих своя версия, която ми е по-пролетна и се надявам да ви се хареса. 🙂

Тортата е лека, нежна и със страхотен вкус. Боровинките ѝ добавят лека киселинност колкото да освежи небцето ви, а коприненият крем и въздушните почти бишкотени блатове не можеш да спреш да ги ядеш. Тортата не е от най-лесните, защото приготвянето на блатове изисква време и многократно измиване и подсушаване на бъркалките на миксера, но всяко усилие си струва накрая. А аз бях особено щастлива, защото този път успях да усмихна повече хора и да направя деня им по-вкусен. Опитайте и вие! Няма да съжалявате, а тази торта ще се превърне в една от любимите ви.

Следваща дестинация – Лесото.