Лесото

Кралство Лесото е анклав, т.е. изцяло е заобиколено от територията на Южноафриканската република. Така Лесото, заедно с Ватикана и Сан Марино, е една от трите независими държави в света, заобиколена от територията само на една държава. Но за разлика от тях тя е единствената държава, чиято територия е изцяло над 1400 м надморска височина. Поради голямата си височина страната често е наричана „царство в небесата“ или „небесно царство“.  До получаване на независимостта си през 1966 г. страната е известна под името Босутоленд и е британски протекторат.

В Лесото рядко можете да видите дървета, преобладават тревите и храстите, а също така и субалпийските ливади. Истинска гордост за Лесото е наличието на сняг. Само там в Африка можете да видите сняг, макар, че понякога се топи в рамките на няколко дни. Фауната не е особено богата, поради високата надморска височина. Срещат се редки видове, като плешив ибис , африкански ястреб, черен орел, земен кълвач, черна чапла и др. От бозайниците – бабуини, антилопа кана, мангуста, сурикати, във високите части ледена мишка и пр. Във водите на реките се среща пъстърва. Най-високата планинска диамантена мина в Африка се намира в Лесото.  Тя е на височина 3100 метра над морското равнище.  В нея е намерен най-големият диамант на века – цели 603 карата. Той заслужено носи името  „Надеждата на Лесото“.

Лесото е земеделска страна и над 50% от населението са заети в този отрасъл. Част от продукцията се изнася за РЮА. Страната изнася вода и електричество за РЮА, а много от жителите работят в съседната страна. Добиват се диаманти, и освен тях се изнасят вълна, текстилни и шивашки изделия. Държавата получава икономическа помощ от Световната банка, а също от САЩ, Великобритания и други страни на ЕС. Лесото е свързана с къса жп линия с РЮА. Продължителността на живота в Лесото е катастрофално ниска. Средната продължителност на живота както за мъжете, така и за жените не надвишава 40 години. Ниският прираст на населението (за последните 20 години на практика броя жители се запазва почти без промяна) се дължи на високата честота на ХИВ / СПИН. Според някои източници над 50% от жените над 40 години имат ХИВ / СПИН. 😮 Както в повечето африкански държави, жените в Лесото нямат особено права. Съпругата е собственост на съпруга и е длъжна да изпълнява всички негови заповеди.

Говедата са истинско богатство в тази страна. Хората от Басуто ценят кравите повече от парите. Обикновено заможен селянин е този, който има много крави. Неговият начин на живот е много различен от този на обикновените, средните или бедните селски граждани. Богатите селяни имат по-добри и по-трайни домове и често изпращат децата си да учат в частни училища или в чужбина (най-често в Италия, Англия и Канада). Асфалтът в Лесото е изключителна рядкост, а автобусите още по-рядко явление. Автомобилен транспорт почти няма, повечето хора се придвижват с понита. В селските райони рядко се ползват пари, голяма част от търговията почива на принципа на натуралната размяна.

Храната в страната е проста и тъй като много от храните трябва да бъдат внесени, повечето семейства отглеждат храна и добитък, за да могат да оцеляват. Ежедневният основен продукт  е pap-pap или papa, което е каша от царевично брашно. Тя може да бъде в комбинация с гъст сос от грах, зеленчуци или нарязани зеленчуци.  Широко се използват клубени, корени, картофи и див спанак. В повечето семейни градини се отглеждат зеле, грах, тикви. Сезонните плодове като праскови, дюли, ябълки, кайсии и круши са добре дошли през топлите месеци; орехите също се ползват като източник на храна. През зимните месеци сухите класове царевица се ползват от семействата за отопление. Вероятно, защото нямат гори. 🙂

Почти всички семейства отглеждат царевица и пшеница, за да не се налага да ги купуват. Докато царевицата се смила и се прави на кашата pap-pap , пшеницата се смила основно за хляб, който се приготвя в големи тигани, намазани с овнешка или свинска мас или в макоеня се приготвя домашна пържена торта, подобна на поничка и често продавана на улицата  от търговците. Салатата от цвекло и моркови е често срещана гарнитура.

Освен говеждото месо в Лесото понякога добавят пиле към зеленчуковата яхния, поднесена с pap-pap каша. Овцете и козите се отглеждат главно за производство на вълна, но се ядат по специални поводи.  Водите са изобилни на прясна риба. Пие се чай е комбинация с домашната пържена торта, което е наследство от британските колониални години. Освен това домакинствата варят бира като жените кълцат зърното, смесват го с вода и го варят. След това охлаждат и оставят да ферментира, прецеждат и ето готова бира. 🙂 Британски десерти могат да бъдат намерени. И ето тук аз успях да се усмихна, защото знаете Африка – там десерти няма. За вас избрах нещо семпло от британските десерти – “Lemon drizzle cake”. Ето какво ще ви е необходимо за него:

100 грама масло

125 грама захар

1 яйце

125 грама самонабухващо брашно (ако нямате като мен може към 125 грама обикновено брашно да добавите 1 чаена лъжица бакплувер и сте готови 🙂 )

1/4 чаена лъжица сол

80 грама кисело мляко

за глазурата:

100 грама пудра захар

сока от половин малък лимон

Начин на приготвяне:

Разбийте на крем маслото със захарта. Добавете яйцето и намалете скоростта на миксера на средна. Разбийте до хомогенност. Загрейте фурната на 170 градуса. В маслената смес добавете половината брашно. Разбъркайте докато стане еднородна смес. Добавете киселото мляко, разбъркайте, а след това и останалото брашно. Можете да добавите и настъргана лимонова кора за по-добър аромат.Застелете тава с хартия за печене и сложете сместа.

Печете 35-40 минути или до готовност. Извадете и охладете.

При мен се получи някаква вдлъбнатина, така и не разбрах защо. 🙂

За глазурата смесете пудрата захар с лимоновия сок

и залейте с нея основата.

Ако ще консумирате тортата в този ѝ вид е добре да я печете в правоъгълна форма за кекс, защото ще има височина, но аз имах друга идея за нея. 😉

Използвах я за основа на един друг британски десерт, който правих в блога за Акротири и Декелия – “Трайфъл”. Имахме повод за празнуване вкъщи и всички в семейството са почитатели на тортите в чаша. Затова нарязах този десерт, приготвих богат сладкарски крем, разбих малко сметана и купих плодове. В резултат на това се получиха няколко изключително вкусни чаши с персонален “Трайфъл” за всеки гост.

Мога да кажа, че “Lemon drizzle cake” се оказа чудесна основа за крайния резултат. Сигурна съм, че и самостоятелното му хапване в комбинация с чаша чай е чудесен начин да се поглези човек. Опитайте и вие, няма нищо сложно. Ако имате малки деца, които изявяват желание да помагат в кухнята можете спокойно да ги привлечете за помощници. Това ще ви се върне в бъдеще като вкусни десерти от тях, които да ви спестят усилия. Изобщо искат ли децата да помагат – възползвайте се. Това тяхно желание е толкова преходно, че изпуснете ли момента после трудно ще ги приобщите за помощници в кухнята. 😀

Следваща дестинация – Либерия.