Либерия

Заедно с Етиопия, Либерия се счита за една от двете африкански държави, които никога не са били колонизирани от европейските сили по време на Борбата за Африка от 1880 до 1900 г. Това обаче се оспорва, тъй като страната е основана от свободни чернокожи американски имигранти през 1820-те години и се управлява от тези америко-либерийци до 1989 г. Следва  военна диктатура до 90-те години и след това две продължителни граждански войни. През 2003 г. жените в Либерия помогат да се сложи край на Втората гражданска война, а през 2005 г. Елън Джонсън-Сирлиф е избрана за президент на Либерия. Така тя се явява първата жена президент в Африка.

Културата на Либерия се основава на наследството на Южна Америка на нейните американско-либерийски заселници и хората от 16 коренни и миграционни групи в страната. Английският е официален език, въпреки че езиците на коренното население са широко разпространени. Бродерията и уменията за капитониране на чернокожите американски заселници са здраво залегнали в либерийското изкуство, докато музиката на американския юг се съчетава с древни африкански ритми, хармонии и танци. Образованието е задължително за либерийските деца на възраст между 7 и 16 години и се предоставя безплатно на начално и средно ниво. Либерийското население се състои от няколко местни етнически групи, мигрирали от Судан през късното средновековие. Други групи включват предците на чернокожите америко-либерийци, които са мигрирали от Америка и са основали Либерия между 1820 и 1865 г. и други чернокожи имигранти от съседни страни от Западна Африка.  Името на страната се превежда като „Земя на свободата“, а девизът ѝ гласи: „Любовта към свободата ни доведе тук“. Мечтата за свобода обаче не носи щастие – Либерия е най-бедната държава в Западна Африка, третата най-бедна държава в света, а равнището на безработица сред нейните жители (около 85%) е едно от най-високите на Земята. В същото време в недрата на либерийската земя са скрити много природни ресурси, най-вече диаманти.

Знамето на Либерия е най-често срещаното знаме в световния търговски морски флот (около 1600 кораба от други държави плават под него). Това се дължи на факта, че таксите за използване на знамето са ниски в сравнение с други страни. От своя страна тези такси пък представляват значителна част от приходите в хазната на Либерия.

Тропическите гори с ценни дървесни видове и прекрасното океанско крайбрежие са местата, които най-много се посещават в страната. Националният парк Сапо е уникална тропическа гора, където на по-голяма част от местата човешки крак никога не е стъпвал. Той е признат за едно от 261-те съвременни чудеса на света. Мангровите гори изобилстват по крайбрежието на Либерия. Извън обсега на приливите и отливите растат палми: рафия (осигуряваща технически влакна), ратан, маслодайни семена и кокос, както и пандан. Във вечнозелените тропически гори има около 200 вида дървета, някои от които са с ценна дървесина. На пазарите във всеки град в Либерия можете да си купите интересни сувенири от дърво или животински кости и кожа. Освен това няма нужда да се съмнявате в естествеността на кожата: за жителите е по-лесно да хванат крокодил и да го направят на обувки вместо да плащат мито за вноса на заместваща кожа в страната. 😮

Застрашени видове животни се ловуват за консумация от човека като храстово месо (бушме) в Либерия. В това число са слонове, пигмейски хипопотам, шимпанзета, леопарди, дуйкери, и маймуни. Бушмето се яде повсеместно в страната и се счита за деликатес. От домакинствата, в които се яде такова  месо 80%  казват, че го готвят “от време на време”, докато 13% готвят веднъж седмично и 7% готвят такова месо всекидневно. Проучването е проведено по време на последната гражданска война, а сега се смята, че консумацията на храстови меса е много по-висока. Бракониерите ловят защитени видове предимно с примки и телени капани дори и в националните паркове на Либерия Sapo и Гола. Бушмето често се изнася за съседни Сиера Леоне и Кот д’Ивоар, въпреки забраната за трансгранична продажба на диви животни.

Либерия е известна със своите впечатляващи традиции, рустик култура и вкусна кухня. Храните и вкусовете на тази страна са различни в смисъл, че те са специални по свой собствен сладък, пикантен начин и са световно популярни. Едно от най-популярните ястия е Palava. Известно е също като сос Palaver, сос Palava, Plasas, Kontonmire, Kentumere, Nkontommire и pla’as. Това е яхния, която е широко разпространена на трапезите в цялата страна. Може да се приготви с всякакъв вид месо – пилешко, говеждо, свинско, шевон, овнешко или дори риба, скариди в комбинация с различни подправки и зеленчуци. Сервира се заедно с бял ориз. Ястието има лют и пикантен вкус. Тъй като месото или рибата често се опушват и след това се задушават, сосът има специфичен опушен вкус. Liberian Palm Butter Soup е ястие с месо (обикновено се приготвя с пиле и шунка) , което се вари и смлени палмови ядки. В добавка има черен пипер, сушена риба, бамя и много други местни подправки. Въпреки, че е деликатес от африканското племе „Кру“, това ястие е широко разпространено в цялата страна. Какъв е вкусът му? Изключително пикантен, а ястието е мазно и люто.

Fufu е гарнитура, популярна еднакво като в домовете, така и като улична храна . Това е нещо подобно на хляб или палачинка. Обикновено се прави от маниока и платан. Fufu е малко лепкав и има мек солен вкус. Liberian GB (Geebee) Soup често се сервира като вкусна парти храна по време на сватби. Това е вегетарианско ястие, приготвено с много ароматни съставки, което да се яде с ориз или fufu. Има фин, кремообразен вкус с аромата на месо и африкански подправки. Фантастичният вкус на пиле, риба и скариди ще вцепени сетивата ви, но вкусовете на чушка и билки правят истинската магия в едно друго ястие – Liberian Chicken Gravy. Стилът, съставките и традицията на готвенето в Либерия са много различни от другите кухни по света. Интересното е, че типичният либерийски обяд или вечеря обикновено включва fufu, поднесен с палмово масло и сос Palava, яхния от месо, ориз и супа, а с храната се консумира с джинджифилова бира.

За вас избрах да направя “Plantain gingerbread upside-down cake”. Ето и необходимите продукти:

1 1/2 чаена чаша брашно

1/2 чаена чаша захар

1 чаена лъжица бакплувер

1/2 чаена лъжица сода за хляб

3/4 чаена лъжица джинджифил

1/2 чаена лъжица канела

1/4 чаена лъжица индийско орехче

1/8 чаена лъжица карамфил

щипка сол

2 яйца

4 супени лъжици разтопено масло

1/4 чаена чаша меласа

1/2 чаена чаша прясно мляко

ванилия

за основата :

4 супени лъжици масло

1/4 чаена чаша кафява захар

1-2 банана (най-добре, ако намерите плантан)

Начин на приготвяне:

Сложете маслото и кафявата захар на дъното на тавата да се разтопят. Нарежете бананите на филийки и ги наредете по цялото дъно.

Загрейте фурната на 180 градуса. Разбийте яйцата със захарта. Прибавете меласата, прясното мляко и разтопеното и охладено масло. Накрая добавете и сухите съставки и разбъркайте.

Изсипете върху бананите и печете 35-40 минути.

Преди да сервирате охладете тортата за около 30 минути. След това обърнете тортата върху чиния.

Тази седмица много закъснях с поста, защото динамиката в офиса беше като в една истинска страстна седмица. Пълна лудница и всичко е спешно. Нямах сили и време да се насладя на правенето а торта. 🙁  Но сега успях и се радвам, че освен козунаци направих и този семпъл на вид, но много богат на вкус десерт. Опитайте и вие.

Следваща дестинация – Либия.