Либия

Тази седмица много се забавих с поста не, защото едва днес правя торта, а заради многото почивни дни, забавления и ангажименти, които имах и все не оставаше време за писане. В седмицата на Великден и Гергьовден освен класиката агнешко, перашки и козунаци за близките ми имаше и страхотен арабски десерт от Либия. А що за страна е Либия?

Това е най-пустинната страна в света. 99% от територията ѝ е пустиня. На някои места по 10 години не капва капка дъжд. 😮 Пустинният климат се характеризира с високи температури на въздуха. Средната температура на сянката през лятото надвишава 25 °, като често достига 50 °. Максималната температура (+ 58 °) е записана в Az-Zawiya  точно в Либия.

Модерната история на страната е силно повлияна от фигурата на Муамар Кадафи. Шампион по трансформациите, винаги е играл спрямо възможностите на всеки различен момент, следвайки моментни настроения. Кадафи е бил революционер, но винаги се е опитвал да се наложи като държавник от световно ниво като посредник в множеството конфликти през годините. Поддържал е в различни моменти панарабизма или панафриканизма. Поддържал е анти-западна политика, но в подходящия момент успява да възобнови отношенията със старите врагове. Кадафи беше привърженик на идеята за Третия път – социализъм, уважаващ ислямската култура . Така успява да обедини двете водещи направления в арабския свят: национализма и религията. Италианска колония до Втората световна война, след френско-германската окупация (1943-1951) Либия се управлява от крал. Развитието на страната е тясно свързано с приходите от петрола, открит през 1959 г. и експлоатиран от Англия и САЩ, които се установят на територията с военни бази. 10 години след откриването на петрола полковник Муамар ел-Кадафи, лидер на движението „Свободни офицери”, сваля монархията с военен преврат и установява социалистическо-ислямска република, базирана върху алтернативна идеология, която не е нито комунистическа, нито капиталистическа (описана е в Зелената книга, публикувана от Кадафи). Кадафи поема контрола върху петрола, затваря чуждестранните военни бази и започва аграрна реформа, подкрепена от амбициозен проект за напояване на земите в пустинята. Започва социална и икономическа програма, която само за няколко години довежда до значително нарастване на жизнения стандарт на либийското население.

Въпреки значителните резултати във вътрешната политика, на международната сцена активизмът на Кадафи предизвиква не малко проблеми на Либия. Поддръжката, която осигурява на доста въоръжени групировки (от ИРА до ОЛП в Палестина, Фронте полизарио в Западна Сахара, Фролинат в Чад, без да забравяме латиноамериканските Фронтове за освобождение), отприщва гнева на САЩ срещу Либия, които виждат в нея основен спонсор на световния тероризъм и започват необявена война срещу режима на Кадафи. През  2011 г. Международният наказателен съд издава заповед за арест на Муамар Кадафи за престъпления срещу човечеството. След избухването на гражданската война той се заклева да остане в Либия и да се бие до последно, Неговото последно идва четири месеца след заповедта и той загива след едномесечни сражения за родния си град Сирт.

Най-тежката заложническа драма в новата история на  България е свързана с Либия. Започва през зимата на 1999 и приключва през лятото на 2007. Пет български медицински сестри и един лекар са обвинени в заразяване с вируса на СПИН в Бенгази. Въпреки, че има разследване, че причината за това заразяване е в доставена отвън компроментирана плазма и кръвни продукти нашите медицински служители са обвинени, измъчвани и осъдени на смърт от либийската държава. Две години преди да успеят да ги спасят започва преговорния процес наречен Четиристранен формат – преговарят България, Либия, ЕС и САЩ. След седем срещи е постигнато споразумение. Но накрая самото освобождаване на медиците се случва след странна намеса на Франция в лицето на президента Саркози и съпругата му. И емирът на Катар. Той купува от Франция 80 самолета “Еърбъс” като по този начин спасява компанията от тежкото ѝ финансово състояние, а сумата от комисионната от сделката е преведена във фонда “Бенгази”. Когато това се случва емирът говори със Саркози и с Кадафи. След което нашите медици са освободени и качени на самолет с мадам Саркози. За Кадафи е важно западните страни да платят за страданието на либийските семейства, а България, ЕС и САЩ убеждаваха всички, че не е платен нито цент на либийската страна. С посредничеството на емира на Катар на практика и двете страни излезнаха с чест от ситуацията,  но най-важното е, че нашите сънародници бяха спасени.

Либия е може би не особено обичайно, но затова пък запомнящо се и екзотично място за туризъм – чужда култура, палми, горещо слънце, забулени жени, прекрасни арабски залези, незастроени девствени плажове. Средиземноморското крайбрежие и разнообразните културно-исторически паметници в страната, я правят интересна дестинация за туристите. В Либия няма държавен транспорт, но пък има таксита, а и бензинът е евтин. Основното богатство по тези географски ширини е петролът. Либийската кухня е арабско-италианска. Местните ястия, овкусени с пикантни и ароматни подправки, представляват възхитителна комбинация между кулинарните традиции на различни култури и вкусове. Свинско месо липсва в менюто. За сметка на това ресторантите предлагат богато разнообразие от риба и морски деликатеси, пилешко, агнешко, дори камилско. Собствениците и обслужващия персонал на многобройните заведения и хотели, посрещат с усмивка посетителите и особено чужденците. Правят всичко възможно, за да останат клиентите им доволни. Улиците и кафенетата са винаги пълни. Във въздуха се носи глъч и аромат от наргилета.

Жените се обличат така, че тялото им да остане изцяло покрито: забрадки, нерядко и фереджета, дълги широки дрехи, клинове под тях. По-съвременно мислещите семейства позволяват на жените си – съпруги и дъщери – да не крият фигурата и лицето си, да учат и работят. Макар и рядко, по улиците могат да се срещнат и либийки, облечени съвсем модерно и по европейски: незабрадени, с костюми, рокли, дори с поли.

Знаете вече, че държавата, ако е в Африка това е проблем за намиране на торта. А, ако е и арабска съвсем става проблемно. Но този път имах късмет. Направих за вас “Basbousa” – не е торта в европейския смисъл, но може да мине за такава поради липса на друга. 🙂

Ето какво е необходимо за нея:

за блата:

1 чаена чаша брашно

2 супени лъжици бакплувер

1 чаена чаша захар

1 яйце

1 чаена чаша кисело мляко

1 чаена чаша пшеничен грис

1 супена лъжица ванилова захар

100 грама кокос

кедрово ядки / орехи (по желание)

за сиропа:

1 1/2 чаена чаша вода

300 грама захар

2 супени лъжици лимонов сок

розова вода (по желание)

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцето на пяна. Добавете киселото мляко и захарта и разбийте добре. Добавете брашното, гриса, кокоса, ваниловата захар и бакплувера. Разбъркайте.

Застелете с хартия за печене тава с диаметър 24 см, изсипете сместа, поръсете с ядки по желание (в оригиналната рецепта са кедрови ядки)  и печете на 180 градуса за 25-30 минути.

Докато тортата беше във фурната чух най-милия коментар за деня : “Оуууу, мирише на любов”. И наистина ароматът беше божествен. Не като за хора на диета. 😀

След като се опече охладете основата и направете сиропа. За целта сложете всички съставки и, когато закипи на котлона намалете силата  му и варете около 10 минути да се сгъсти.

Залейте тортата с горещ сироп.

Вкусът е арабски отвсякъде. Реване с вкус на кокоски. 😀 Но си струва да се опита при всички случаи.  Не е трудно да си я направите. Аз лично бих намалила захарта в сиропа. Доста сладичко е. Но вие сами решете как да я направите. Не знам дали бих отишла да видя Либия. Доста съм слушала разкази на хора работили там преди години. И не намерих нещо, което да ме привлича в тази пустинна страна. Особено сега с това прекрасно зелено навън. Обичам май , обичам свежото зелено навсякъде, събуждащата се природа и новия живот на цветята, храстите, тревите. Ако можеше да е вечно май, неделя по обяд…хамак, чаша кафе и хубава книга… 🙂

Следваща дестинация – Ливан.