Ливан

Ливан е малка страна, която често се е озовавала като в менгеме между Израел и Сирия и често е ставала неволна жертва на острите регионални напрежения и конфликти. Ливан е в гражданска война петнадесет години – между 1975 и 1990. След края ѝ та до 2005 е под “опекунството” на Сирия. През 2006 избухва война между Израел и шиитското движение “Хизбула”, а през 2013 движението признава, че участва във войната в Сирия на страната на Башар Асад. Това допълнително разцепва политическата сцена в Ливан. През 2019 страната обяви фалит, започна преговори с МВФ, които не доведоха до нищо конкретно, половината население гладува, а 1/3 от работоспособните са безработни. Миналата година наред с останалите проблеми, които има, Ливан изпадна и в хуманитарна криза – избухна склад на пристанището в Бейрут. Имаше жертви и разрушения.

Ливан се явява един от най-важните коридори за прелетните птици в света, но в последните години се е превърнал в гробище за птичето царство заради безразборния лов, който застрашава оцеляването на редките видове. Експертите определят методите на лов като направо скандални. През нощта бракониерите поставят на някое дърво устройство, имитиращо птичи звуци, инсталират изкуствен храст и прожектор. Привлечени, пернатите се събират и на сутринта ловците ги избиват до крак. Бракониери, чиито брой всяка година расте, дори използват автоматично оръжие. Някои стрелят и през пролетта, когато птиците мътят и отглеждат малките си.

Ливан се слави с богата култура и наследство и празнува всеки фестивал с много чар и жизненост. Също като другите фестивали, Коледа се празнува с много шум и ентусиазъм в страната. Интересен аспект от коледните тържества в Ливан е, че те са подобни, но малко по-различни от останалите страни от света. Около две седмици преди Коледа, хората сеят семена като нахут, боб, жито и леща. Тези семена не се засяват в почвата, а на памук. След около 14 дни, т.е. на Коледа, растенията обикновено са шест инча високи. Ливанците поставят тези посеви под коледната елха или на всяко друго място у дома, което символизира раждането на Господа. На Коледа, хората обикновено се будят по-рано и се събират с приятели и роднини, на чаша кафе или алкохол, заедно със захаросани бадеми. Обядът е кулминацията на целия ден. Това е времето, когато всички членове на семейството се събират да празнуват и да се радват на раждането на Христос. Ястието, приготвено на Коледа, е различно от обичайните за другите дни. Масата е богата на деликатеси, състоящи се от пиле и ориз, както и киббе или бургул. На Коледа празничната вечеря е пуйка, печена патица, ливанска салата (Tabouleh), а за десерт медена торта или Буче де Ноел. Приготвената храна е най-вече традиционна и показва вкус, типичен за региона.

Земята, която древните наричали Финикия, ражда изобилие от зеленчуци и плодове. Морето е богато на риба и морски дарове. Птиците също са любима храна. Ливанците отдавна са смятани за големи гастрономи. Финикийците са измислили и консервите. Тяхната кухня е на 7000 години и с право се признава за една от най-изисканите. Ливанските ястия са изключително вкусни, но никак не са лесни за приготвяне. Тестените изделия са едно от друго по-засукани. Време и търпение за приготвяне изискват и пърженото къбби (арабско хлебче), лахмебаджийн, фатаир спанак, фалафел, агнешки пилаф и много други. Сред десертите най-популярен е атаиф. Той наподобява палачинки с орехи или крем, полети със сироп. Ливанската кухня е здравословна. Родее се с другите арабски кухни. Използват се леки и по-остри подправки, но акцентът е върху запазването на естествения вкус и аромат на продуктите.

Храненето се определя от начина на живот. Климатът в Ливан е сходен с българския, сигурно затова и в много отношения кухните ни си приличат. Продуктите, които използваме, са едни и същи. В ливанската кухня готвят и всякакви субпродукти – дробчета, сърца, шкембе. Много са общите неща между двете кухни – боб, леща яхния, сарми, но от тези с лозови листа. Естествено, това, което отличава ливанската кухня от българската, са подправките. Традиционни са ливанските салати и скарата, но… тайната на вкуса им е в подправките. Нито едно ястие не може да стане вкусно без кориандър. Бахарът, кимионът, канелата и кардамонът пък придават оригинален аромат на печените меса. Българите сме свикнали да слагаме канела само на десертите, но ливанците смело подправят с нея и солените манджи. Резултатът е екзотичен и наситен вкус. Типични предястия са батата харра – пикантни картофи с кориандър, люти чушки, лимон и сол; мутабел – печен патладжан, сос тахан, лимон и чесън; постни сарми; хумус и др. Много характерно предястие е и суровото телешко месо. Да, наистина се сервира сурово, смлено почти на пастет и овкусено с подправки. Нарича се сурово къбби.

На сутрешната трапеза в Ливан трябва да присъстват следните ястия: лебне в зехтин, задължително няколко вида пресни сирена, някакво топено, поне два вида маслини (зелени и черни), яйца (варени или на очи), къбби. Допълненията към закуската са сладко от кайсии, зехтин, пресни домати и краставици. Друг хит са малките мариновани патладжани, пълнени със сушени домати и полети със зехтин. Когато има гости, на трапезата се поднася и фалафел. Чаят е задължителен.

Сред предпочитаните от ливанците ястия са салатите. Те освен познатите ни домати и краставици съдържат и силно ароматните сумак, джоджен и магданоз заедно с маруля, рукола и пържен хляб. Безспорно първенството по популярност печелят салатите „Табули“ и „Фатуш“, които са подходящи ястия за летните жеги. Те дори могат да заместят обяда – питателни са и с тях човек може да се нахрани, особено, ако ги съчетае с резенчета от вкусния ливански хляб. Салатата „Фатуш“ се прави от ситно нарязано зеле, моркови, магданоз, краставици, домати, лук, чесън, репички и лимон. Хумусът пък е студено предястие и също е сред най-характерните и обичани ливански ястия. Приготвя се от нахут и тахан, а в допълнение може да се смеси със смлени кедрови ядки, кълцано месо или бакла. На вид прилича на гъста каша, но на вкус е нещо съвсем ново за сетивата.

За да усетите докрай кулинарния дух на Ливан, трябва да опитате и специалната ливанска ракия арак – анасонова алкохолна напитка, подобна на мастика, която се сервира с много лед. Ако обаче трябва да се обобщи с една дума ливанското мезе за арак, то думата е „ордьовър“ – от онези фантастични богати ордьоври – неизброимо количество плата от различни сирена, разнообразни салати, пъпеши, дини, дребни зеленчуци в саламура, таратор, лозови сармички, варени и пушени меса, колбаси, телешки език, тарама, пюре от бакла или черен боб. Те много лесно се превръщат и  в ястия за празнична трапеза.

За вас избрах да приготвя нещо, което е познато от детството ми като вкус, но нямах идея, че е свързано с Ливан – “Lazy cake” . Само формата и името бяха различни. Казвахме му сладък салам. 🙂 Ето и необходимите продукти:

200 грама черен шоколад

200 грама млечен шоколад

400 грама обикновени бисквити

200 мл сметана

100 грама масло

3/4 чаена чаша захар

3 жълтъка

ванилия

Начин на приготвяне:

Тази торта е изключително лесна за приготвяне. По скалата на трудност е 1 от 10. Като за начало начупете бисквитите на не много малки парчета. На водна баня разтопете двата вида шоколад, а в него добавете сметаната, маслото, жълтъците и захарта.

Хубаво разбъркайте докато сместа стане гладка и хомогенна. Накрая добавете ванилията. Смесете с парчетата бисквити и добре разбъркайте всичко.

Във форма за кекс застелете стените с фолио за свежо съхранение, така, че да не се начупи при изваждането тортата. Изсипете сместа и загладете. Попритеснете с лъжица, за да наместите парчетата бисквити.

Охладете за няколко часа в хладилника. Обърнете тортата върху чиния за сервиране. Махнете фолиото и върнете в хладилника да стегне окончателно. Сервирайте тортата охладена.

Едва ли трябва да ви описвам този разпознаваем вкус. 😀 Ако не са ви го правили, когато сте били деца то е крайно време да наваксате и да си го приготвите сами. Можете да направите тортата и във формата на салам. От носталгия. 🙂 Но при всички случаи няма да съжалявате – с толкова малко усилия и време ще имате страхотен десерт. Направете го за вашите деца, внуци, приятели или съседи. Или само за вас. 😉 Определено в студен майски ден като днешния този вкус стопли душата ми. И за разлика от детството мога да си отрежа колкото парчета искам, а не колкото ми позволят. 🙂 🙂 🙂

Следваща дестинация – Литва.