Мавритания

Мавритания – страната на пустинята и океана, на оазиси и диви животни,  слабо посещавани безкрайни пусти плажове и необятни простори  от храбри пътешественици. В нея ще откриете Сахара точно такава, каквато сте си я представяли винаги: безкрайни дюни и скалисти зони с плоски планини. През тях преминава и част от трасето на известното рали Париж- Дакар. Мавритания разкрива богата история, с впечатляващи съчетания – населявана от арабски маври и чернокожи африканци, мюсюлманска държава с африкански привкус. Но дори и заради екзотичното местно население, повлияло през вековете на африканската и средиземноморската история, все още туризмът в страната е изключително слабо развит.

Уникалното образование, известно като “Окото на Сахара”, “Окото на Африка”, “Биволското око”, “Структурата Ришат”, кара туристи да избират екзотичната дестинация, за да го видят със собствените си очи, макар, че то може да бъде видяно в целия му блясък единствено от Космоса. Намира се в югоизточната част на великата пустиня и диаметърът му е почти 50 километра. Първоначално учените смятали, че това странно образувание е метеоритен кратер, който се е запазил от древни времена. В момента по-голямата част от геолозите по света са склонни да мислят, че въпреки кръговата си форма това място се е образувало в резултата на хиляди години физически и химически реакции, както и на мощна ерозия. Погледнато от Космоса, “Окото” изглежда като истинско човешко око – със зеница, ирис и малки жилчици. Според хипотези на някои учени, обаче, този кратер с абсолютно идеална кръгла форма няма как да се е образувал без намесата на външни сили. И тук се намесват съвсем резонно теории, че преди много години тук  са кацали извънземни. Според една от версиите им може да се е получил мощен взрив, който като с лазер е изрязал дупката. Според друга извънземните нарочно са оформили странно изглеждащата котловина за някакви специални цели, известни само на тях. Според една от хипотезите, възрастта на този древен пръстен е 0.5-0.6 милиарда години. Първи красивото пустинно творение виждат не геолози, а астронавти – Джеймс Макдивит и Едуард Уайт, през юни 1965 г. От илюминаторите на космическия си кораб “Джемини 4” те забелязват „огромно око” в Сахара.  Тъй като се виждат много добре, и до днес гигантските кръгове са ориентир за астронавтите на космическите совалки. От снимките на природния феномен можете да се убедите за пореден път, че природата е най-великият художник, а нашата Земя е нейният най-голям шедьовър. 😀

Безспорно в човешката история съществен принос се пада на маврите. Те завладяват Иберийския полуостров и го владеят в продължение на 800 години, но това носи повече позитиви за местните испанци, защото маврите са били много по-напреднали в онези години от християнските народи. Маврите пренасят със себе си знанията, които имат в областта на астрономията, физиката, химията, математиката, географията и философията. Изобретяват уреди като астролабията, с помощта на който се измерват позициите на звездите и планетите. Маврите донасят лютнята, китарата и лирата. Освен това сериозно се заемат с образованието. В мавърска Испания то е било свободно за всички в 17-те университета на нейна територия. Забележете, че по същото време в християнска Европа е имало едва 2 университета и масово населението и благородниците са били неграмотни.

На мавърската култура се дължи създаването и поддържането на над 70 обществени библиотеки, като библиотеката в Кордоба е съдържала около шест хиляди ръкописа. Градът Кордоба в своя разцвет е бил най-модерният град в Европа – улиците са били павирани и с бордюри. Осветени с лампи са били около 15 километра градски улици. Имало е над 900 обществени бани във времена, когато европейците са чакали да завали, за да се изкъпят. Маврите запознават Европа с хартията, арабската номерация и компаса – все неща, които ще окажат съществено влияние за бъдещето на континента. Донасят портокалите, лимоните, прасковите, кайсиите, смокините, джинджифила, нара, памука, коприната, ориза… Един от известните арабски музиканти Зиряб е наложил разделянето на храненето на ястия като се започне със супата и се стигне до десерта.

Мавритания е последната страна в света, забранила робството. Това става едва през 1981 година. Въпреки това 20 % от населението на африканската страна продължава да живее в робство или в робски условия. Робството в Мавритания има дълга история. В продължение на векове арабскоезичните маври създават кастова система, която съществува и до днес. Хората с по-тъмен цвят на кожата са подчинени от по-светлокожите. Робството се наследява по майчина линия. Противниците на тази практика биват преследвани, арестувани и изтезавани. Много хора от малцинствата дори не подозират, че робството в Мавритания е отменено.

По една трета от населението на Мавритания си поделят негри, барбери и араби. Именно последните, още през 11-12 век заложили битуващия до сега обичай Leblouh, според който жената трябва да е дебела. В класическото арабско-барберско семейство жената не трябва да работи, а само да радва окото на мъжа. Домашната работа се извършвала от роби-негри. Дори френските колонизатори не успели да преборят този обичай. Положението изглеждало още по-абсурдно поради факта, че 70 % от населението на Мавритания тънело в нищета и трудно успявало да си подсигури препитание, но въпреки това не се икономисвало за сметка на женската красота. Момичетата в тази страна е прието да се сгодяват на възраст 5-9 години. Тези момичета, които не дават признаци за наследствена пълнота биват давани от родителите си в специални ферми, където опитни жени ги угояват до приемливо състояние. Типичното меню за угояване е примерно такова : две чаши масло, фъстъци, пшеница, фасул, мляко от камила. Калорийността на този порцион може да достига до 16 000 калории на ден 😮  (при положение, че обичайната дневна норма за момичета на тази възраст е едва 1500 кКал.) Угояването трае през цялата ваканция или през целия дъждовен сезон (около 2 месеца), период в който камилите имат достатъчно мляко. За идеално се счита 12 годишно момиче да тежи около 80-90 кг. Ако до тази възраст желаните килограми не са достигнати, то момичето може да бъде пращано във фермата за угояване в продължение на години. След първия цикъл започва вторият етап на „разкрасяването“-специален масаж на тялото с пръчици, благодарение на който по кожата се появяват стрии. Едва тогава момичето е вече готово за брак. Под въздействието на френските военни, които до сега контролират живота в Мавритания, местните жени постепенно се сдобиват с права. Въпреки това, обичаят Leblouh отмира много бавно. В селските райони той намира последователи у 60 % от населението, в градовете този процент е 30%. Съществува само един метод за поголовното му пресичане и това е масов и продължителен глад. Но да предприемат тези жестоки и варварски мерки французите не се осмеляват. Организацията за защита правата на човека заявява, че годишно стотици девойки са подлагани на насилствено захранване-те биват принуждавани да поглъщат огромно количество продукти и да пият много течности. В Мавритания съществува поговорка, че жената заема точно толкова място в сърцето на мъжа, колкото е теглото ѝ. При достигането на 15 годишна възраст теглото на някои момичета може да достигне до 100 кг. В резултат на детство прекарано в мъченията на насилствено угояване, петнадесетгодишната девойка изглежда като 30 годишна жена, но мавританските мъже това не ги притеснява. Угояването на момичета се практикува, освен в Мавритания още и в района на Мали и река Нигер, а също така в Нигерия и в северен Камерун.

Традиционната кухня в Мавритания се свежда до ястия приготвени със зърнени храни, риба и овче месо. Местен специалитет е чебуджин (chebujin), което се приготвя с риба и ориз. Бял и червен сос, приготвен предимно от домати, придава вкус на ястието. Yassa Poulet  е специално ястие в Мавритания. Прави се от печено пилешко месо (най-вероятно заклано от двора непосредствено преди приготвяне) и зеленчуци, често с пържени картофи (но също така и с бял ориз). Това е относително рядко приготвяно ястие, защото пилето е скъпо.  Mahfe е ястие от козе или камилско месо, приготвено във фъстъчен сос. Фъстъците се смилат на ръка и след това се комбинират с доматено пюре и смляна бамя. Сервира се върху ориз, а заради това, че във фъстъците има белтъчини се прави понякога и без месо, за да е по-евтино.

Оризът е популярна храна в южната част на Мавритания, а кус-кус – на север. Кухнята на страната е повлияна от марокански, сенегалски, френски и други кухни. Фурмите се консумират в изобилие. Изцяло печено агне, сушена риба и месо, рибни топки, кускус, пиле и др. също са в менюто на мавританците. Консумацията на алкохол е ограничена до хотелите в Мавритания, тъй като ислямската вяра забранява употребата на алкохол. Чай от мента е най-популярната напитка. Камилско мляко, авокадо и пюре от баобаб също се консумират от мавританците. Очаквано за Африка десерти липсват…Заради любовта на мавританци към фурмите реших да импровизирам с една торта , в чиято рецепта се ползват фурми. И банани. Може бананите да не са много мавритански, но пък аз неизменно свързвам Африка с този плод. Ето какво е необходимо за днешната торта:

8 броя банани

4 супени лъжици кокосово брашно

1 чаена лъжица бакплувер

10 броя фурми

2 супени лъжици бадемово брашно

1 чаена лъжица кокосово масло

1/2 чаена чаша смлени орехи

ванилия

за украса:

100 грама черен шоколад

1 чаена лъжица каково масло

банани

Начин на приготвяне:

В блендер смиламе 5 банана и фурмите без костилките.

Прехвърляме в купа и добавяме кокосовото масло, кокосовото брашно, ванилията, бадемовото брашно, бакплувера и смлените орехи.

Разбъркваме добре и изсипваме в тава, застлана с хартия за печене.

Печем 30 минути на 180 градуса. Оставяме да се охлади.

Пасираме останалите банани и измазваме тортата отвсякъде.

Разтопяваме шоколада с какаовото масло и украсяваме тортата върху банановия слой. Декорираме и с резени банани по желание. Оставяме да се охлади за час и след това сервираме.

Тортата е много бананова. Чисто веган рецепта и без рафинирана захар. 😀 И макар, че не е типична за  Мавритания рецептата си струва да бъде опитана. Бананите са ми любим плод и не очаквайте от мен да бъда безпристрастна към вкуса. Изключително сочен десерт и с продукти, които могат да се намерят лесно по магазините. С комбинация от банани, фурми, кокос, бадем и шоколад няма шанс да сбъркате. 😀

Следваща дестинация – Мавриций.