Малави

Малави често е наричана топлото сърце на Африка не само заради централното си местоположение на континента, а и заради вечно усмихнатите и гостоприемни жители. За съжаление, държавата е известна и с ширещата се бедност, както и с разпространението на СПИН. Но природатa и действително е несравнима и който я е видял, наистина остава очарован от това бижу на Централна Африка.

Вероятно най-завладяващото природно чудо на страната е езерото Малави -дом на различни красиви и уникални видове риба, като вида тилапия Oreochromis lidole, която не се среща никъде другаде, освен тук. Езерото също така привлича редица видове птици като известния Thyolo Alethe от вида на врабчетата, които са ендемични за Малави. Покривайки почти 30% от територията на страната, тази великолепна вечнозелена гледка е рай за любителите на природата. Понякога наричат езерото Малави „Календарното езеро“, защото то е дълго 365 мили и широко 52 мили. 😮 За негов откривател се счита Дейвид Ливингстън. Той стъпва на бреговете му през 1859 г. и го нарича езерото Nyasa или „езеро на звездите”, заради белстящата му водна повърхност.

Дивата природа ще ви приветства и със своите девет национални парка. Основан през 1973 г., Националният парк Liwonde е най-големият от тях. В него можете да се срещнете отблизо с биволи, хипопотами и много други животни. Резерватът Nkhotakota Game в Централния район също е чудесна дестинация и може да видите няколко вида антилопа, биволи и леопарди. Други ключови паркове в Малави са Nyika, Nkhotakota, Vwaza Marsh и Lengwe.

Малави е страната на щастливите пеленачета. Майките им не ги оставят и за миг, с тях ходят на работа, с тях копаят на полето, с тях зареждат сергиите си на пазара. И, въпреки че жените тук са свенливи и просто е невъзможно да видиш някоя от тях с пола над коляното, те кърмят бебетата си открито и по всяко време. Това обгрижване продължава до появата на следващото бебе в семейството. Средно едно семейство има по 5 -6 деца. За нас това е трудно да се разбере, но за Малави е напълно нормално. Почти половината от населението е на възраст между 0 и 14 години.

В предположението, че първият „готвач“ може да е произлязъл от Малави и това е страната, която може да спори, че е изобретила готвенето, може да има някаква истина. Но малавийските ястия (като много други традиционни храни за Суб Сахара) все още са силно недостатъчно представени на световната кулинарна сцена.

Лесно е да се определи националното ястие за Малави. Откроява се като фаворит, който задължително трябва да опитате, ако сте в Малави-Chambo, най-популярната и най-известната риба, намираща се в езерото Малави, се сервира на скара, обикновено с nsima ( типична малавийска питка от бяло царевично брашно, разбъркано във вряща вода) или с чипс. Добавете и Ndiwo – вкусна наслада от листа от тиква или маниока, домати и фъстъчен прах и ще имате Малави на едно плато. С nsima обикновено се сервира и Kholowa – ястие от листа от сладък картоф с масло, лук и домати, придаващи му богат пикантен вкус.Любителите на пико де гайо могат да се насладят на Kachumbari. Това ястие също е много обичано в страната и се прави с лук, домати и пикантни люти чушки.

За по-голямата част от жителите на Малави, когато става въпрос за закуска, те обичат да хапват Phala la Mgaiwa. Една добра Phala la Mgaiwa (вид смляна царевица), подсладена с малко захар и мляко, може да изпрати вашите вкусови рецептори във възторг. Друго вкусно, но просто за приготвяне удоволствие е Zitumbuwa. Той се прави като се приготвя тесто с банани, царевично брашно и разнообразни подправки, след което се пържи, докато добие златистокафяв цват.

Thobwa („toe-bwa“) е популярна напитка в страната. Наричат я още „сладка бира“. Представлява ферментирала напитка от сорго или просо, която е много слабо алкохолна. Има дълъг процес за приготвянето и, който включва оставяне на сместа да престои една седмица, за да ферментира. Най-вероятно е да ви бъде предложено Thobwa през лятото, тъй като тогава се консумира най-много. Напитката е гъста като яйчен шейк, но зърнеста, с отчетлив вкус на царевица.

За блога избрах да направя “Raisin tart with sour cream sauce”. Ето и необходимите продукти:

1 чаена чаша заквасена сметана

2 яйца

1/2 чаена чаша захар

1/4 чаена чаша прясно мляко

1/2 чаена чаша орехи

1 чаена чаша стафиди

2 супени лъжици захаросани лимонови корички

1 чаена лъжица настъргана кора от лимон

тесто за пай

И като казвам тесто за пай така е в рецептата. Явно се продава в магазините готово такова. Но аз съм от старата школа и предпочитам да приготвям почти всичко сама. Ползвам готови теста или кори, когато съм преценила, че самата аз не мога да ги направя по-добре или, когато рецептата изисква нещо конкретно от магазина.

за тестото за пай:

360 грама брашно

1/2 чаена лъжица сол

200 грама студено масло

около 150 мл ледена вода

за соса от заквасена сметана:

500 грама заквасена сметана

2 жълтъка

1/2 чаена чаша захар

3 супени лъжици портокалов ликьор (аз използвах Аперол)

Начин на приготвяне:

Тъй като нямам готово тесто за пай започнах с него. Желателно е брашното да е охладено предварително, но, ако не сте го направили няма драма. Но маслото трява да е от хадилника задължително. Трябва да го нарежете на малки парчета и преди да го ползвате да го охладите както е нарязано. Пресявате брашното, добавяте солта и разбърквате. Следва студеното масло. С помощта на вилица смачкайте маслото в брашното да се получат трохи колкото грахово зърно. Добавете около 100 мл от ледената вода и бързо замесете тесто. Не е необходимо много месене, за да не разтопите с ръцете си маслото. Трябва просто да съберете всичко на хомогенна топка. Ако е необходимо добавете още вода. При мен не се наложи повече от 100 мл. Както знаете при замесването на теста течността може да варира заради самото брашно, влажността на въздуха и куп още фактори. Затова не следвайте сляпо рецептата , а се доверете на кулинарните си инстинкти. 🙂 Загънете тестото във фолио за свежо съхранение и оставете поне за час в хладилника.

Докато охлаждате тестото изпийте едно кафе и се заемете да направите пълнежа за пая. Разбийте яйцата и захарта докато побелеят и утроят обема си.

Добавете прясното мляко и след това заквасената сметана.

Разбъркайте до хомогенност. Нарежете орехите и стафидите на дребни парчета. Добавете ги заедно със захаросаните лимонови корички и настърганата лимонова кора в сместа. Разточете тестото и покрийте с него дъното и стените на форма за пай. Загрейте фурната на 180 градуса.

Изсипете пълнежа за пая върху маслената кора и печете за 35-40 минути или до готовност.

Охладете пая.

Пригответе соса като разбиете заквасената сметана със захарта и добавите жълтъците. Разбийте леко и накрая добавете портокаловият ликьор.

Добре охладеният пай залейте със соса и охладете. Задължително! Защото аз днес допуснах грешка и много се ядосах, но дегустаторите настояваха да опитат почти веднага след като полях соса и парчетата пай не ставаха за симка. 🙁 На вкус, обаче, този десерт е страхотен. Много свеж и леко кисел от заквасената сметана. Не очаквах да си паснат толкова добре орехи, стафиди и заквасена сметана. Но факт – в десерта има страхотен синхрон на вкусове и невероятен баланс между тях.

Горещо препоръчвам за летните дни, но не правете като мен. Изчакайте да мине технологичното време преди да нападате чинията с тарта. Нека освен вкус да можете да се насладите и на красив вид, защото човек първо се храни с очите. 🙂

Следваща дестинация – Малайзия.