Малта

Малта е малка средиземноморска страна, в чиито територии влизат 7 острова, 5 от които са необитаеми. Столицата ѝ Ла Валета е един от малкото запазени градове крепости и има население едва 10 000 души. Това е най-малката столица в Европа, но градът е строен по план и за издигането на стените му са били необходими 15 години.

Малта е управлявана от араби около 2 века. Императорът на Свещената Римка империя Фридрих II издава указ за изгонване на мюсюлманите, ако не приемат християнството, а Малта е била част от Римската империя в продължение на 72 години. В момента в страната има 365 църкви – по една за всеки ден от годината. За високосните нищо не се казва. 😀 Във всяка църква има по няколко часовника. Единият е с точния час,а останалите умишлено показват неточно времето, за да объркат дявола. 🙂 Предполагам, защото са религиозни в Малта абортите са забранени, а разводи изобщо няма. Дори в законодателството си нямат думата развод. 😮

Малта е на първо място по брой исторически паметници на квадратен километър. В списъка на Юнеско присъстват и седемте мегалитни светилища, анякои от древните храмове са строени преди египетските пирамиди. Може би именно заради естествения декор тук са заснети флмите “Гладиатор”, “Астерикс и Обеликс”, “Троя”, “Граф Монте Кристо”, а също така и епизоди от “Игра на тронове”. Поразрових се кое кралство точно е пресъздадено от филма на декора на Малта и разбрах, че част от сцените в Кралски чертог са снимани там, а също така сватбата на Денерис с Хал Дрого и моментът, когато Хал Дрого пада от коня си и малко след това умира. За по-подробна информация на феновете на сериала можете да прочетете в детайли как един фен е обколил всички места в Малта, където са заснемани сцени от филма на https://familytravelspirit.com/igra-na-tronove-malta/. 🙂

В Малта няма гори, реки и езера. Няма нито един естествен източник на сладка вода. Типичният пейзаж е хълмист, като хълмовете не са по-високи от 300 метра. Сградите са строени предимно от пясъчник и се сливат с околната среда. Улиците са тесни и идеята е даса постоянно под сянката на сградите около тях. В Малта няма данък върху имуществото както е в Дубай, Бахрейн и Израел. По време на Втората световна война страната е наричана “Медицинската сестра на Средиземноморието”, защото на нейна територия експортирали ранените войници.
След края на войната, Малта и всички местни жители в знак на тяхната смелост и решителност, противопоставяйки се на постоянните атаки от страна на Оста, са получили медал за храброст “Джордж Крос”.

Малта многократно е била обект на атаки, но от цялата работа тя е спечелила, че кухнята ѝ все повече и повече се е обогатявала. Повечето имена на ястия са трудни за произнасяне, но много приятни за поглъщане. Както вече почти навсякъде в света и в Малта можете да намерите китайски, тайландски или италиански ресторанти, но няма да сбъркате, ако опитате храна в местните заведения. Аз винаги предпочитам да ям местна кухня, когато пътувам. Смятам го за кощунство да ям нещо друго и само в изключително редки случаи престъпвм собственото си правило. Статии на пътешественици, които са били в Малта посочват някоко ястия, които непременно трябва да се опитат. Сред тях са лампуки пай (рибен пай), браджоли (телешко с маслини) и капуната (нещо като рататуй или постен тюрлюгювеч).
Националното ястие на Малта е заешката яхния fenkata. Легендата разказва, че отначало яхнията се е приготвяла само от мъже по време на празника на светите равноапостоли Петър и Павел на 29 юни. Тогава малтийците празнуват Фестивала на светлината и реколтата, L-Imnarja, хапват заешка яхния от огромни тенджери, пият вино, пеят и танцуват цяла нощ. Според друга история в появата на ястието са намесени рицарите хоспиталиери, които ограничили лова на зайци. След вдигането на забраната през XVIII век броят на зайците се увеличил, цената им паднала, а отглеждането им станало възможно и у дома. По това време заешката яхния се утвърдила като национално ястие. Повечето хранителни продукти се внасят в Малта и цената им е по-скъпа от средноевропейската. При месото и зеленчуците най-вече.

В Малта дори и бързата закуска е типично средиземноморска храна и няма нищо общо с Макдоналдс. Трябвало да се опита задължително хобз биз-зейт (хлебче, полято със зехтин, намазано с доматена паста и напълнено с риба тон, чесън, лук, домати и каперси. Мммм, звучи адски вкусно. Една от най-типичните храни, консумирани в Малта, е малтийската наденица. Тя е изключително вкусна и може да бъде намерена в повечето ресторанти на острова. Може да се консумира сурова, сушена или печена. Към края на лятото обаче, наденицата се измества от менюто в полза на пържените лампуки (риба от рода на делфина) в доматен сос. Малтийския квасен хляб, нарязан на дебели филии, също е на огромна почит.

Голяма част от малтийските десерти уреждат среща на италианската и арабската кухня и резултатът е повече от сполучлив. Кейкове, пудинг и сладкиши с плодове, ядки, карамфил, канела, мед, розова вода и ликьори. Един от традиционните е imqaret – пържени плоски мекички, пълнени със сладко от фурми. Малтийците особено много се гордеят със своите figolli, които приготвят на сутринта на Великден. Маслените бисквити с бадемов пълнеж се омесват в различна форма и големина, натоварени са с религиозна символика и с много захарна украса.

Тортата, която избрах да приготвя се казва “Prinjolata”. Това е традиционна торта за карнал, който предхожда седмицата на пеплната сряда. Каквато и да е тази сряда. 😀 Името на тортатаидва от думата prinjol – кедрови ядки, които са ярка съставка в рецептата ѝ. Ето и необходимите продукти:

За основата:

4 яйца

200 грама захар

ванилия

1/2 чаена лъжица настъргана лимонова кора

200 грама самонабухващо брашно (брашно за кекс)

За сместа:

50 грама кедрови ядки

50 грама глазирани череши

2 супени лъжици шоколадов чипс

250 грама маргарин (масло)

2 супени лъжици пудра захар

1 супена лъжица вермут

1 супена лъжица уиски

ванилия

За меренга:

75 грама белтъци (от 2 големи яйца)

150 грама захар

45 грама вода

1/8 чаена лъжица лимонов сок

За декорация :

глазирани череши

ратопен шоколад

кедрови ядки

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 200 градуса. Разбийте яйцата и захарта. Добавете настъргана кора, ванилията и брашното и объркайте добре. Печете 25 минути или до готовност в тава намазана с масло. Аз реших да използвам хартия за печене за по-лесно, а и не търся перфектно оформен блат. 😉

След като блатът изстине напълно го нарежете на малки кубчета. Полейте го с уискито. Добавете нарязаните кедрови ядки, шоколадовия чипс и коктейлните череши. Тъй като не успях да си намеря такива (напоследък все по-трудно намирам) ги замених с вишни от сладко. Според мен от това пострада леко хрупкавостта, но се вписа добре като вкус.

Разбийте маслото с пудрата захар и прибавете вермута и ванилията. В оригиналната версия на рецептата е написано маргарин. Аз не го харесвам и го замених с масло. Вие сами решете какво да използвате.

Смесете масления крем с останалите продукти.

Застелете купа с фолио засвежосъхранение и изсипете сместа. Леко притиснете, за да се оформи като полуокръжност.

Охладете докато направите меренга. За целта трябва да правите две неща почти едновременно. Да разбиете белтъците с лимоновия сок до меки връхчета и да сварите захарен сироп до 121 градуса.

Или аз не успях да се справя с мултитаскинга или новият ми термометър не мери вярно, или нещо не съм го използвала добре. Факт е, че сиропът леко стана на карамел, което не беше идеята. Все пак реших да опитам да видя какво ще стане, защото много пъти съм правила истински сполучлив меренг и сега откъде да знам, може да направя откритие. 😀 Последователността е да изсипете на тънка струйка сиропа в белтъците като през това време миксерът работи на максимална скорост. Разбивате около 10-12 минути и меренгът е готов. Обръщате тортата върху чиния и я измазвате с меренга.

Разтопете шоколад и декорирайте. Ако имах подходящите череши щех и от тях да сложа, но…сега само с шоколад.

Тортата е много вкусна, но пишман опитът с карамеловия меренг го броя за неуспешен. Не, че нямаше хубав вкус, но нямаше добър вид. По-добре, ако сгафите като мен си направете нов сироп какъвто пише в рецептата.

Що се отнася до Малта с удоволствие бих я включила в страните, в които искам да ида. Най-малкото заради кадрите от “Игра на тронове” ;).

Следваща дестинация – Малтийски орден.