Мароко

Само на няколко километра от Европа, а друг свят – пъстър, с различни ухания от изтока, с превъзходна кухня, дворци, най-стария университет в света и пазари с много шарени чинии. Това последното мен адски много ме впечатлява от снимките, които съм виждала от там. Доста съм чела и проучвала за тази дестинация, защото тя отдавна е в ToDo листата ми, но поради това, че е близо все изостава на задните места. Крайно време е скоро да поправя това 😀

На няколко места искам да отида в Мароко. Едно от тях е Танжер. Този град e наричан “вpaтa ĸъм Aфpиĸa” от мнoгo пътeшecтвeници. Той отдaвнa e възпят oт xyдoжници, пoeти и пиcaтeли, ĸoитo го пoceщaвaли в търсене на ĸpacиви глeдĸи и пpиĸлючeния. Taнжep e paзпoлoжeн само нa 32 ĸм oт Гибpaлтapcĸия пpoтoĸ и e cъбpaл в ceбe cи нaй-дoбpoтo oт apaбcĸaтa, пopтyгaлcĸaтa. иcпaнcĸaтa и фpeнcĸaтa ĸyлтypa. Още един град съчетава в себе си арабска и европейска атмосфера – Казабланка. И не само. Той носи и романтика, която знаем още от едноименния филм с
 Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман. Непременно искам да отида на всички пазари, на които успея. 🙂 🙂 🙂 Толкова са пъстри, живи и красиви, че дори и нищо да не си купя ще попия от атмосферата им и това ще ми донесе положителни емоции със сигурност. Най-оживеният градски площад в Африка е разположен в Медина на град Маракеш и се нарича Джема ел-Фнаа. И местни, и туристи се наслаждават на Chleuh танцуващи момчета, разказвачи на истории, магьосници, продавачи на традиционна медицина и змиеукротители. На площада вечер човек може да хапне от сергии, предлагащи местна храна.

Мароканците ядат много хляб и този продукт е издигнат в култ. Семействата никога не изхвърлят остатъците от хляб, а хранят с тях добитъка. Ако едно домакинство не отглежда животни, старият хляб може да се употреби за различни полезни неща. В Мароко месото и чаят играят важна роля във взаимоотношенията между гост и домакин. Ако откажете да хапнете месо това се счита за акт на грубост (значи не е за вегетарианци гости). Друго правило е да не ядете с лявата си ръка, защото тази ръка се смята за “нечиста”.(не знам какво правят левичарите) Трябва да се храните с дясната ръка, като използвате палец, показалец и средни пръсти. Ако сте поканени в мароканска къща и случайно харесате някой от предметите, които виждате вътре, не изразявайте възхищението си на глас. В противен случай ще бъдете помолени да вземете предмета с вас. Това се дължи на страх от „зло око“. Мароканците вярват, че къщите им не трябва да съдържат неща, които могат да предизвикат завист. Колко различен поглед на живота имат тези хора за разлика от консуматорския западен свят! И да си призная повече ми допадат мароканските разбирания от нашите преследвания на материалното, които при много хора често се израждат в неистово желание за повече вещи, с които да се хвалят.

Най-използваният съд за готвене в Мароко е тажина. Представлява глазиран глинен съд с висок и стеснен в горната част капак. Името се използва както за съда така и за ястието, приготвено в него.
Tagine е яхния, която произхожда от берберския народ в Северна Африка . Безспорно най-известното мароканско ястие. Тажин може да се приготви в три варианта – единият е пилешки, със солени лимони, шафран, фурми и орехи.Рибният тажин се приготвя от различни видове риба и морски продукти с домати, зеленина, стафиди, мед и бадеми. Месният тажин се приготвя от овче месо, лук, фурми, сини сливи и орехи.

Много характерен за страните от Магреба (Мароко, Алжир и Тунис) е кус-кус-ът. По традиция кус-кус – ът се приготвя в петък и в края на свещения месец Рамадан, както и при празнуване поява на новородено и сватба. Когато жените приготвят кус-кус, те трябва да се помолят, да говорят за религия и просперитет, да са изпълнени с положителни мисли. Разновидностите на кус-кус-а са много и едни от най-интересните са съчетаването на сладко и солено – например кус-кус с месо, захаросан лук, леблебия, телешко или пилешко. Най-често се приготвя кус-кус със седем вида зеленчуци и месо.

По време на свещения месец Рамадан в Мароко задължително се приготвя харира – супа от домати, нахут и леща. Тя е засищаща, копринена и любима на местните. За подправянето ѝ използват куркума и лимонов сок. Празничното предястие „пастиа” /или бастиа/- има сладко-солен вкус, приготвя се от точени кори, лук, месо от гълъб (в днешно време обичайно е пиле или друг вид птица или пък морски дарове), с добавка от ядки, сварено яйце, кориандър, магданоз и канела. Най-отгоре е поръсено с пудра захар и канела. Макар да се смята за национално мароканско ястие, неговата родина е Испания.

Мароканските сладкиши се правят главно от брашно, грис, ядки, мед, канела и захар. Сместа от тези съставки присъства в популярни рецепти, които бързо се разпространяват по целия свят. Един от звездните десерти от близкоизточната кухня, преминал граници е баклавата. Произходът ѝ е от Турция, но е най-консумираният десерт в Мароко. Прави се с масло, тахан, канела на прах, захар, орехи и фино тесто. Последната стъпка след печенето е да я “изкъпете в мед”, за да получите десерт с много характерен сладък вкус, съчетан с хрупкава текстура, която се получава чрез използването на ядки и фини кори.
Един от най-популярните марокански сладкиши, особено сред децата, е Seffa. За да приготвите сладката версия на Seffa (защото има и солена), всичко, от което се нуждаете, е малко кус-кус или оризова юфка, масло, филирани бадеми, пудра захар и канела. Има обаче и рецепти, в които са добавени фурми, лимонова кора, шоколад, шам фъстък или захаросан портокал, тъй като това е ястие, което може да се адаптира към вкуса на семейството чрез добавяне на различни съставки. Друг от най-типичните марокански сладкиши са рогата на кабалгазал или газела – вид ароматни кнедли, пълни с бадеми и подправки, чиято форма напомня рогата на това животно, което в арабския свят се свързва с красота и елегантност. Sfenj е един от най-типичните марокански сладкиши, който можете да намерите на много улични сергии във всеки град в страната. Формата му наподобява поничка и се сервира с мед или поръсен с пудра захар. Мароканците го хапват като междинна закуска, придружен от вкусен чай. Съставките, използвани за направата на sfenj, са мая, сол, брашно, захар, топла вода, олио и пудра захар за украса.

За блога избрах да приготвя една торта, която е комбинация от два любими мои десерта – “Baklava cheesecake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за слоя баклава:

1 пакет фини кори за баница (от тях използвах 8 броя)

200 грама орехи

50-60 грама разтопено масло

за сиропа:

100 грама захар

150 мл вода

150 грама мед

сока от половин лимон

настърганата кора на един лимон

пръчка канела

за крема cheesecake:

350 грама крема сирене

300 грама заквасена сметана

100 грама захар

25 грама царевично нишесте

3 яйца

ванилия

за украса:

30-40 грама шамфъстък

сушени рози

смокини

фини листи ядивно злато

Начин на приготвяне:

Започваме първо със сиропа. В касерола смесваме меда, захарта и водата и варим около 5-6 минути. Охлаждаме и добавяме настърганата лимонова кора, лимоновия сок и канелата. Оставяме настрана да поеме сиропа от подправките.

Застиламе с хартия за печене кръгла тава с диаметър 20 см или правоъгълна с подходящ размер така, че да са покрити и страните на формата. Взимаме една кора и я намазваме с разтопено масло. Поставяме още една върху нея и намазваме с масло.

Така двойката кори слагаме в тавата и поръсваме със смлените орехи и малко от сиропа. Аз 4 пъти повторих тези стъпки.

Загряваме фурната на 160 градуса. Разбъркваме крема сиренето, захарта и сметаната с тел за разбиване.Няма нужда от миксер. След това добавяме яйцата едно по едно и след всяко разбъркваме до хомогенност. Накрая слагаме нишестето и ванилията и финално разбъркваме.

Забравих да спомена, че последният слой от частта с баклавата е кора. Върху нея внимателно изливаме сместта за cheesecake.

Внимателно изрязваме излишните кори, които висят извън тавата. Аз мисля, че малко изрязах. Трябваше повече, но се опасявах колко ще се надигне сместа и дали няма да излезе над корите. Не се надигна много и спокойно можете да ги изрежете повече от мен.

Печем 70 минути. Изключваме фурната,открехваме вратата ѝ и оставяме да се охлади тортата 30 минути във фурната преди да я извадим.

След като изстине напълно леко с четка напояваме със сиропа корите и оставяме за една нощ в хладилника да стегне.

За украса избрах да поръся с шамфъстък. Да сложа някоя смокиня и малко ядивно злато за разкош. 😉

Аз избрах да направя тортата правоъгълна, защото още в началото идеята ми беше да нарежа парчетата като малки пастички. Както се нарязва и баклавата. Тези десерти са доста сладки и стандартно парче торта като размер мисля, че може направо да те захароса. Аз лично не бих могла да изям такова. Тъй като от сиропа е останало половината количество аз реших всяка пастичка да сервирам с едни специални пипети, които поръчах преди много време и все не мога да им намеря приложение. 😀 Мисля, че освен вкусно се получи и много симпатично представянето на тази мароканска сладост. Опитайте и вие да я приготвите. Убедена, съм, че няма да съжалявате. 😉

Следваща дестинация – Маршалови острови.