Маршалови острови

В сезонът, когато се приготвя вкусна зимнина малко трудно намирам време за писане. Не искам да се оправдавам за закъснението на този пост, а само да обясня. 🙂

Маршаловите острови са съставени от две паралелни островни вериги – Ратак и Ралик. Ратак означава изгрев, а Ралик – залез. Колко поетично. Има общо 29 атола и 5 острова. От атолите 24 са обитаеми, а общо жителите на страната нямат и 100 000. Нито един от 29-те ниско разположени коралови атола и петте коралови острова в Групата Маршал не се издига на повече от 6 метра над прилива. Островите са коралови шапки, поставени на ръбовете на потопени вулкани, издигащи се от дъното на океана.

През 1946 г. САЩ детонират атомна бомба на атола Бикини, който е в състава на Маршаловите острови. Тогава е проведен и първият подводен ядрен взрив. Повечето от островите, съставляващи атолите Бикини и Енеуетак до ден днешен са все още по-радиоактивни и от Чернобил, и от Фукушима, въпреки че оттогава са изминали над 60 години. За
12-годишен период на тестове в архипелага американците тестват 67 вида ядрени оръжия. Първият тест на водородна бомба, с кодовото наименование Айви Майк, е извършен на атола Енеуетак през 1951 г. А най-мощната термоядрена бомба, кръстена Кесъл Браво, американците взривяват отново на атола Бикини през 1954 г. Със сила на експлозията от 15 мегатона тортилов еквивалент тя е около 1000 пъти по-мощна от „Литъл бой” – атомната бомба, за която е използван уран и с която е поразена Хирошима. Наименованието Бикини не е дадено на този атол заради плажовете и тропическия му климат, а защото френският дизайнер, който създава бикините има едно изказване, че целта му е “те да бъдат експлозивни”, точно като бомбата тествана там горе-долу по същото време, когато и те се появяват на модния подиум и по морските курорти. В резултат от тестовете и от разпръсналата се радиация, заболяват хора населяващи съседните атоли Ронгелап и Утирик, също част от Маршаловите острови, както дори и матроси от намиращите се в района американски кораби. Мащабите както на взрива, така и на радиационното облъчване, от този тест специално, далеч надминават границите на първоначалните очаквания. Много от разположените на уж безопасно разстояние в района кули с камери и измервателни уреди са отнесени от ударната вълна. А разпръснати радиоактивни частици при експлозията са засечени чак в Индия, Австралия и Япония, както дори и в части от САЩ и Европа. До момента правителството на САЩ е изплатило общо над 125 милиона долара на семействата на засегнатите, но човешкият живот и природата не могат да бъдат заплатени с пари. Стореното няма как да бъде върнато назад, но остава надеждата, че след поуките, извадени от Чернобил и Фукушима, повече няма да се допускат подобни аварии.

Изключително изолираните Маршалови острови са една от най=непокътнатите стари цивилизации, където местните племена живеят почти недокоснати от развиващия се свят. Островитяните са развили дълбоко усещане за своето наследство. Те се придивжват предимно на коне. Телата им са покрити със символични племенни татуировки. Според световноизвестният фотораф Джими Нелсън съвременните татуировки, които всички сме виждали произхождат именно от тези острови.

Rice-banke са едно от най-простите ястия на островите. Представлява нарязана на кубчета тиква и ориз, сварени заедно във вода с допълнително добавяне на кокосово мляко за допълнително овкусяване. Тиквата може да бъде натрошена или оставена цяла, в зависимост от личните предпочитания. Rice-banke традиционно се сервират горещи в купа, за предпочитане като гарнитура, придружаваща рибни ястия. Друга подходяща гарнитура е Chukuchuk – отново топчета от ориз, но оваляни в кокос, който се среща много по островите. Просто, но изпълнено с хранителни вещества и аромати ястие е сладки картофи и пържени банани – вкусно ястие, приготвено само с три основни съставки – варени сладки картофи, банани (в идеалния случай неузрели) и масло или кокосово масло за пържене. Кокосовото масло е по-автентичен вариант. На Маршаловите острови май си имат един десерт – екзотичен и декадентски, известен като “Marshall Islands Macadamia Nut Pie” и затова не е странно, че избрах именно него да направя за блога. Ето и необходимите продукти за него:

за маслената основа:

2 чаени чаши брашно

10 супени лъжици масло на стайна температура

1/2 чаена чаша пудра захар

щипка сол

1 яйце

за пълнежа на пая:

3 чаени чаши макадамия

1/2 чаена чаша кокос

4 яйца

1/2 чаена чаша царевичен сироп (ако нямате може и мед)

1/2 чаена чаша захар

ванилия

за разкош и добавка:

1 чаена чаша сметана

3 супени лъжици кокосова сметана

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото с пудрата захар и солта на крем . Добавете яйцето и отново разбийте. Накрая прибавете брашното и омесете меко тесто. Оформете на топка, приплескайте и увийте във фолио за свежо съхранение. Оставете да се охлади в хладилника поне за два часа.

За пълнежа на пая разбийте яйцата със захарта. Добавете царевичния сироп. Аз не успях да намеря такъв на мястото, на което съм и прочетох, че успешно може да се замени с мед в същото количество. Така и направих. Накрая добавете и ванилията.

Разточете тестото на кора и с нея покрийте дъното и стените на форма за пай. Надупчете с вилица на дъното.

Изсипете кокоса и притиснете с ръце върху тестената кора.

Изсипете пълнежа и щедро поръсете с ядките.

В предварително загрята на 180 градуса фурна печете 15 минути, а след това намалете градусите на 160 и печете още 30 минути. Извадете и охладете добре преди да сервирате.

За повече вкус и разкош можете да разбиете животинска сметана с кокосова сметана и при сервиране на парче пай да добавите малко от сместа в чинията. Аз не направих това по простата причина, че кокосова сметана не открих и реших, че един заменен продукт от рецептата стига и няма смисъл да разбивам само сметана.

Паят е богат на вкус и много приятен за добавка към ежедневното кафе или за неангажираща среща с приятели у дома. Лесен е за правене и още по-лесен за изяждане. 😉 Правила съм много пайове и не си спомням някой вариант да не ми е харесал. 😀 Ронливо маслено тесто за основа и разнообразни кремове за пълнежи , а понякога в добавка и на плодове няма как да не е чудесна комбинация. Най-вероятно французите са я измислили,макар че се твърди, че в Америка се ядат пайове от хиляди години. Явно не съм само аз, която обожава пай след като този десерт във всичките му разновидности си има световен ден – 23 януари. Според ценителите най-вкусните представители на този десрт са : Американски пай, Бананов крем пай, Карамелен пай с бърбън (този как съм пропуснала да опитам :/ ), Английски пай с череши, Френски шоколадов пай и Лимонов пай с кокос. Ако никога досега не сте яли десерт пай крайно време е да опитате, а защо не и с рецептата, която описах. 🙂

Следваща дестинация – Мексико.